|

Италианците избраха консерватизма

Лидерът на „Северната лига” Матео Салвини на Червения площад

На ботуша на власт идват привърженици на Путин

Пьотр Акопов

 

Резултатите от изборите в Италия наистина са сензационни. Новото правителство на страната ще се оглави или от Матео Салвини, който нарича Путин „най-добрият държавник в света”, или от Луиджи ди Майо, които иска да бъдат прекратени всички санкции срещу Русия. Кой от тях има най-големи шансове да се възползва от тайните пружини в италианската политика?

Резултатите от изборите в Италия станаха удар и срещу Евросъюза, и срещу атлантическия Запад като цяло. На изборите победи дясноцентриската коалиция, съставена от три партии: „Напред, Италия” на Силвио Берлускони, „Лигата” на Матео Салвини и „Италиански братя”. Тя взе 37% от гласовете, при това най-много взе партията на Салвини – 17,5%.

Този миланец ще претендира за премиерския пост. Още преди изборите в коалицията беше договорено, че лидерът на спечелилата най-много гласове партия ще оглави правителството.

При това един премиер като

Салвини ще е тих ужас за противниците на Русия на Запад.

„Владимир  Путин сам направи  повече в борбата срещу тероризма, отколкото цяла Европа заедно”.

„Смятам, че Путин е един от най-добрите държавници в света. Ако ние в Италия си имахме свой Путин, определено щяхме да живеем по-добре”.

Матео Салвини е бил няколко пъти в Крим, снимал се е на Червения площад с тениска с портрета на Путин, влизал е в Европарламента със същата тениска, тоест, открито и твърдо се е борил с онези сили в Европарламента, които се опитват да демонизират Русия.

Освен това той е и евроскептик и поклонник на Тръмп, що се отнася до това да се защитават националните интереси, а не глобалистките планове на наднационалните елити. Салвини направи от полусепаратистката „Северна лига” общоиталианска „Лига” – и увеличи резултата й четири пъти в сравнение с предишните парламентарни избори. Такъв премиер глобалистите не могат да си представят и в най-страшните си сънища.

Ако изхождаме от това, че единна Европа е стояла на четири крака, то „Брекзитът”  и предстоящото излизане на Великобритания може да се сравни с ликвидирането на едната опора, а изборите на 4 март в Италия – с нервни спазми във втората. Вярно, едновременно с това приключи половингодишната епопея по сформирането на четвъртото правителство на Меркел в Германия (а във Франция още миналата година властта се пое от изскочилия като дяволче от табакера проевропейски Макрон), така че, двата главни „крака” на европейската маса засега изглежда че уж не се клатят.

В Италия обаче победители на изборите станаха Матео Салвини и Луиджи ди Майо, който е начело на движението срещу истаблишмънта „Пет звезди” – лидери, крайно критично настроени срещу Евросъюза.  „Пет звезди” и „Лигата” получиха сумарно точно половината от гласовете на избирателите и това, че те са от различни лагери в политическия спектър не е принципно важно.

Формално в Италия  се бориха три сили: управляващата лява коалиция начело с Демократическата партия, дясноцентриската коалиция от партиите на Берлускони и Салвини и антисистемните „Пет звезди”. Най-много гласове взеха десните. Но дясната коалиция няма да може самостоятелно да сформира правителство – ще трябва да направи с някого блок.

Партията на Салвини я наричат популистка, макар че всъщност „Лигата” е същото, каквото са „Националният фронт” във Франция и „Алтернатива за Германия”. Иначе казано, това е сила, която е срещу евроинтеграцията, за национален суверенитет и срещу корумпираните и предаващи националните интереси италиански политици.

Всъщност „Лигата” е втора цигулка на тази сцена, главни си остават „Пет звезди”. Тази, създадена от комика Пепо Грило, партия се обявява и срещу националната бюрокрация, и срещу европейските чиновници – и се превръща в гласа на обикновения италиански избирател. Който не вижда разлика между леви и десни, патриоти и европейци и казва: „Всички долу”. „Пет звезди с 32% от гласовете определено стават сила номер едно в Италия. Ди Майо също побърза да обяви готовност да състави правителство.  При това 31- годишният Луиджи ди Майо, за да стане премиер, ще трябва да се договаря за коалиция – но с кого?

Срещу сговор с левите рязко се обявява духовният лидер Бепо Грило – значи трябва да се споразумява с десните. 81-годишният Берлускони и 31-годишният ди Майо са като дядо и внук. Луиджи е бил в първи клас, когато Силвио за пръв път оглави италианското правителство. Но не възрастта е пречка за преговори. За ди Майо съюзът с Берлускони е невъзможен, защото старецът олицетворява всичко, с каквото се борят „Пет звезди”. Берлускони – това е именно „Втората република”, чиято кончина вече предсказва ди Майо.

Остава още един вариант – споразумение с „Лигата”,

тоест, с Матео Салвини.  Салвини и ди Майо представят двете противоположни части на Италия: севера и юга. Но в отношението им към Евросъюза, към мигрантите, към италианската бюрокрация и политическия истаблишмънт те имат много общо. И двамата са амбициозни – Салвини също се надява на премиерски пост. Засега той не възнамерява да къса с Берлускони, но ако се реши на това, депутатите от „Лигата” ще стигнат да се сформира правителство заедно с „Пет звезди”.

Кое може да попречи на образуването на такъв съюз? Недоволството на Евросъюза? Разбира се, от Брюксел няма да се радват на  кабинет министри под ръководството на евроскептици, но какво могат да противопоставят на това? Позицията на САЩ, по-точно, на атлантиците като цяло? Но ди Майо вече летя миналата есен до Вашингтон на сгледа и направи там ясни изявления за вярност към англосаксонския свят. Той говори за безусловната принадлежност на Италия към Запада и за това, че САЩ са най-големият съюзник на Италия.

Разбира се, ди Майо не представя  целия спектър от възгледи, съществуващи в неговата партия. Освен това, в „Пет звезди” има немалко влиятелни политици, които англосаксите определят като проруски. Макар че те са си просто проиталиански, дори проевропейски, ако се разбира Европа като съюз на държави, а не като наднационално образувание. И по тази причина ди Майо говори във Вашингтон за необходимостта да се свалят санкциите срещу Русия, успокоявайки американците, че това е просто поради неговата грижа за търговските интереси на Италия, а не заради геополитика.

И за да не се допусне Салвини на премиерския пост, на атлантиците им остава единствен вариант: да се съгласят този пост да се поеме от ди Майо. И вече от силата на духа на този млад италианец от Юга ще зависи доколко „Пет звезди” ще могат да останат верни на революционните си, антиелитни нагласи.

А в това, че новото италианско правителство при всяко положение ще бъде наречено проруско, може да не се съмняваме. Независимо дали нов държавен глава ще стане поклонник на Путин или млад привърженик на свалянето на санкциите срещу Русия.

 

Превод: Тихомир Тодоров