|

Лидерът на АТАКА пред БНР: Радвам се, че оказахме влияние на Борисов да говори с Ердоган за тракийските обезщетения

През годините медиите показаха за мен само отрицателни неща, коментира Сидеров

Мария Филева

 

- При посещението на турския президент Ердоган, поставихме ли, успяхме ли да поставим правилно, с цялата сила, като държавна позиция, въпроси, които представляват интерес за България, вън от европейската тема за бежанците и за преговорите на Турция с Европейския съюз?

- Да, Борисов успя да ги постави, включително и този за обезщетенията за тракийските бежанци, въпреки че срещата не беше двустранна. Не трябва да забравяме, че Ердоган беше тук за среща с Юнкер и представителите на ръководството на Евросъюза. Така, че бяхме домакини, свързващо звено. Но въпреки това, разбрах, че премиерът е успял да постави и тази тема, която е лично моя и кауза на АТАКА от 2005 г. Ако не се лъжа от 2011 г., успяхме да прокараме решението в Народното събрание. Има вече решение, което Народното събрание възлага на правителството, тогавашното, но то важи и за другите, да предприемат необходимите мерки за решаване на този въпрос. Тоест, каквото е зависело от нас като народни представители от АТАКА, сме го направили.

- Има подозрения дали това е станало по достатъчно категоричен начин, какъв е резултатът?

- Какво значи категоричен начин? При дипломатически преговори не може да се удря по масата или да се крещи. Въпросът е, че се е говорило. С разговори стават нещата. АТАКА минахме през различни фази, имахме улични протести, какво ли не. Но в крайна сметка нещата се решават през дипломатически разговори. Аз се радвам, че сега бидейки част от управляващата коалиция сме оказали влияние и за първи път лидерът на ГЕРБ поставя този въпрос на такова високо ниво. Това означава, че е имало смисъл от годините, когато сме защитавали тази кауза. Макар, че да ви кажа, не обичам да се оплаквам, но все пак, трябва да сме обективни, през всички тези години от 2005 г. не чух едно благодаря от Съюза на тракийските дружества, чиято кауза защитавам в парламента. Успях да прокарам и решение 2011 г., дори ей така не дойдоха да кажат едно мерси. По същия начин, както арменските сдружения. Може би се отклонявам, но е хубаво да го кажа това. Не казаха едно благодаря, че от 2005 г. защитаваме арменския геноцид, напротив, представители на тази общност в момента ме съдят. Но вероятно това е някаква стара арменска традиция, когато направиш нещо добро те съдят. За това, което сме вършили, благодарности не очаквам, но пък има резултат след толкова години. Поставя се темата. Знам ли, може и по някакъв начин да се реши.

Пак ще завърша с това, с преговори се решават нещата, не с воюване.

- Като че ли политиците изминават много лесно този път между Осанна и Разпни го, вие чувствали ли сте се между тези две крайности и как сте успели да преодолеете разочарованието си?

- Не знам дали мога да съдя за политиците. За себе си мога да кажа, че съм усещал много разнородни отношения – от топлота и много хубаво човешко отношение с хората, което съм имал преди и многото срещи през годините. Имам предвид хора от народа, които те поздравяват, прегръщат, чувстваш хубави чувства, една положителна енергия до крайни обструкции, които са се изразявали в най-грозни обиди, замервания по улици, омраза, хейтърство, както сега се нарича. Сега го виждам между другото в Интернет, в постовете, там, където пишат разни дежурни понякога тролове. Така че политик като мен, който е по-различен, имам предвид, че аз не съм от школите на АОНСУ или пък от западните фондации след 1990 г., направих нещо, което беше пробив, мой личен пробив, и може би и затова си спечелих веднага и много силна любов, и много силна омраза. Така, че познавам тези два полюса.

- Чувствал ли сте се неразбран или пък понякога да признаете, че обществото или дадени обществени групи са имали право да ви критикуват?

- Да, чувствал съм се неразбран, но не защото говоря или действам неразбрано, а по-скоро, поради нежеланието да бъда разбран. Например през тези вече 13 години съм в парламента. Определено е имало дълги периоди, в които част от моята същност не се представя, представя се само една част. Никога не съм бил против да бъда критикуван, да бъда обсъждан. Когато си в политиката, ти ставаш обект на коментари. Но не съм бил представен цялостно. И много често ми се е случвало, хора с които разговарям да кажат: ама ти не си тоя човек, дето го знам от еди коя си телевизия. И даже веднъж изчислих, че ако водя по 20 минути разговор с 6 млн. пълнолетни българи, ми трябват 379 години, за да кажат те: ама ти не си бил този човек. Ние живеем в медийно време. Това, което виждате като образ от големите медии, това се запечатва в съзнанието на хората, след което като разговаряме на живо, те казват – ама ти си бил съвсем друг, в положителния смисъл. И в тази връзка съм се чувствал не толкова неразбран, колкото умишлено дискредитиран. А това не е честно, защото аз искам да бъде показан на всички. Да, не се броя за някакъв, който е безгрешен или нещо от тоя род, но искам да бъдат показвани всичките ми страни – не само отрицателните. Всеки човек има отрицателни и положителни страни. Положителните – това, което съм писал, говорил, дълбочината на идеите ми. Всичко това някак беше измествано медийно през годините. Не е толкова неразбирането, колкото неглижирането и двойният стандарт в отношенията.

- Понякога политиците не заслужават ли участта си? Не се ли отнасят непочтително и нечестно към избирателите си?

- Нека да не обобщаваме политиците, свикнахме така – политиците, хоп и те като че ли са различни хора. Има и такива и такива. Това е както при журналистите, при шофьорите на таксита, при готвачите – има добри готвачи има и лоши, не толкова добри. Много е важно информацията да бъде обективна. Нека като гражданин, като избирател, да си направя извода за този политик, но да имам всичко за него и тогава да кажа – да, той е такъв и такъв и тогава да реша защо се спирам на него. Когато обаче се представя само един поглед върху него, вече се налага това мнение, което през годините медийно пак се налага – те, политиците са лоши. Това не е хубаво за цялото общество. Тогава за какво става дума? Да няма Народно събрание, да няма политици – хубаво, добре, как да живеем точно? В анархия, в тоталитаризъм бяхме вече, какво да бъде? Това са формите, и ако ние сами отричаме формулата, в която съществуваме в момента – парламентарна демокрация, ние не си виждаме собствения корен. Когато кажем – всички политици са лоши, си плюем в собственото лице. Значи тези, които ги избират и те са такива. Затова нека да сме по-прецизни в оценката си, в наша полза е. Минах през много неща и не ми пука дали някой ще ме наплюе или ще каже нещо лошо. Това е за самите хора, за самото общество. Свикнаха го, накараха го да мисли, че тук всички в парламента, които влизат са лоши. Това не е така, просто не е така и не защото браня себе си.