|

ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ В ТУРЦИЯ Eрдоган се загрижи за „потиснатите“ му братя на балканите

МВнР СЪС СТРАХЛИВО ПИСМО В ОТГОВОР, ПРЕДИ СРЕЩАТА НА ЕС И ТУРЦИЯ ВЪВ ВАРНА

Цветомир Ценов

 

Познат глас от Босфора отново закънтя на Балканите. Турският президент Реджеп Ердоган направи поредното си целенасочено изказване към мюсюлманите в съседните държави, което не срещна никаква реакция най-вече от страна на българското външно министерство. Но това е стара традиция с незатихващи функции. В медиите се завъртя видеоклип от реч на Ердоган в град Сакария.

„Всеки път го казвам: Тези градове физически са разположени в границите на други страни, но те са част от нашите душевни граници. Значението на Турция е треска от два пъти от площта 780 хил. квадратни километра. Половината от сърцетo ни е в Истанбул, Диарбекир, Трабзон, Анталия, Измир, а другата половина е Алепо, Киркук, Ерусалим, Санджак и Бухара“ каза Ердоган.

Интересно е да се запитаме, защо акцентът на неговото изказване падна върху точно това изречение, което бе определено за скандално? От цялостният превод личи един далеч по-скандален откъс, който остана някак в периферията.

„От този великолепен салон искам лично от моето име и от името на народа да поздравя братята ни в Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Сърбия, Западна Тракия, Крим, България и Румъния.

Братът на Сакария, Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и на Мостар споделяме нашата сърдечност. На тези братя, които носим в сърцата си и в очите си, за тези молещи се за успеха на Турция, пращаме наши поздрави на всички жертви и потиснати наши братя.”

Перфектно очертаните граници на някогашната кръвожадна Османска империя.

Блян в управленската доктрина на неоосманистите зад Босфора.

Кои обаче са жертвите и потиснатите братя? Онези, които имат политически партии, собствени вероизповедания и участват активно в управлението на суверенните държави посочени от Ердоган? Погледнато от друг ъгъл, трябва да се каже ясно. Да, тези хора са жертви на турската политика, на имперските амбиции, на създадения агентурен политически елит на партиите свързани директно с турската държава. Години наред тези хора са капсулирани. Години наред религиозната им принадлежност бе обвързвана с някаква измислена етническа и културна такава, в интерес на външната политика на Република Турция. В този смисъл, те наистина са жертви.

Естествено този прочит е логичен и съвсем очевиден. Но някак не е коректно да бъде лансиран сред обществото и в политическото пространство. Много по-лесно е българските медии да акцентират не там, където трябва и да продължават да действат в равнодушен унисон с вялата и изтъркана позиция на Външно. В момент, в който за пореден път Ердоган провокира с явни претенции за прекрояване на духовния и етнически мир,

позицията на нашите дипломати прехвърли границата на необратимата импотентност

да отстояват интересите и достойнството на своята държава. При това винаги по оста София-Анкара. Другото направление към Москва е ясно, там можем да бъдем остри и често непремерени, скрити зад флага на евроатлантическата глупост към един от най-важните световни фактори.

Но нека проследим как нашето си Външно отговори:

„Ако политическата реторика в отделните държави избере по някаква причина да се връща към миналото, то почти винаги може да очертае граници, които се отличават от сегашните; – В действителност, днешните държавни граници са утвърдени с международни договори, признати от всички държави, и не подлежат на съмнение, нито на преразглеждане. България и Република Турция, които се радват на отлични двустранни отношения, не правят изключение от тези договори.”

Страхотно, достойно, гениално. Сякаш никой не би се усъмнил, че написаното е плод на трепереща от страх ръка преди дългоочакваната среща във Варна между Турция и ЕС. Същата Варна, която в едно друго свое изказване ислямистът Ердоган очерта в границите на турското историческо и духовно пространство.

В момента Турция се намира в президентска предизборна обстановка.

По-скоро самият Ердоган, защото силен опозиционен лидер няма. Ясно е, че тези негови изказвания целят да заздравят електората, който в продължение на повече от десетилетие успя да възпита до фанатизъм във вярност. Ясно е, че подобни изказвания го издигат и в очите на мюсюлманската общност на Балканите. Не е ясно само, защо т.нар. европейски лидери и външното ни министерство се включват като под команда в предизборната кампания на Ердоган, като откровено издигат все повече неговия образ.

Преди срещата във Варна, ЕС предложи на Турция още пари за т.нар. бежанци, ситуирани в лагерите на турска територия. Премиерът на България Бойко Борисов го среща с елита на корозиралия Европейски съюз. Министерство на външните работи на България излиза с поредното тъпо писмо. Всички са се хванали да четкат и легитимират човек, чието нарицателно е „Бясното куче от Босфора”. При все, че Ердоган несъмнено е на крачка от това да узурпира цялата власт в президентската институция през очертаващия се нов мандат. Къде са ви демократичните ценности и брътвежите за плурализъм? Та нали всички онези от Брюксел години наред грачат, че корупцията и безправието са враг на европейските народи…

И тук е моментът да си припомним, че „Романтичният ислямист” безскрупулно преодолява всички предели пред себе си. Той не се поколеба да отстрани от властта идеолога на неоосманизма – д-р Ахмет Давутоглу, чиято доктрина Ердоган следва неотклонно. Нещо повече, на основата на „Стратегическата дълбочина”, президентът не спира да владее масите дълбоко във вътрешните турски провинции. Единственият проблем пред него остава крайбрежието, където светското общество някак все по-тихо отказва да се впише в линията на средновековния ислямизъм. На този фон резултатите от изборите изглеждат предрешени. Не само защото турците в по-голямата си част мечтаят за възвръщане на величието на някогашната Османска империя. Не само, защото съседните на Турция страни са скръстили безучастно ръце на фона на плавния и продължителен танц на турския президент. Но основно, заради това, че опозицията бе безмилостно и напълно разбита. Общественици, учени, военни, журналисти и държавни служители бяха обявени за враг на държавата и пометени от властта.

Експанзивната политика на все още носещата статут на Република – турска държава носи огромни дивиденти в редица отношения на тамошната власт.

Постоянният шантаж с мигрантите в лагерите на турска територия са силна карта в ръцете на Ердоган,

която оставя в пасуващо положение европейските лидери при всяко негово изказване. И така ще бъде, защото ислямистът продължава да „танцува” между Европа, Азия и САЩ. Този танц му носи повече политически и икономически дивиденти, отколкото евентуалното членство на Турция в ЕС. Нали вече никой не си мисли, че ердоганова Турция иска да влезе в слабия и изчерпан евросъюз? Танцът между Изтока и Запада не може да бъде прекъснат със срещи на високо ниво, на които не се поставят фундаментални въпроси около ислямисткия ракурс на стремящият се към пълната власт Ердоган. Европа и България в частност проспаха времето, в което можеха да задават дневния ред. Още повече с глуповати позиции срещу риториката на Ердоган, които на практика не казват нищо. Докога ще бъдем обикновени наблюдатели на ориенталския танц на ислямиста Ердоган?