|

Светлозар Лазаров пред бТВ: Държавата да притежава 34% от стратегическите предприятия

Заради сделката с ЧЕЗ, АТАКА предлагаме законодателни промени, с които България да има блокираща квота

Цветанка Ризова

- Гинка имала май само 10% участие в сделката с ЧЕЗ. Български банки с проблеми, казва премиерът, участват, плюс руско-грузински офшорни фирми. Kакво може да се направи оттук нататък?

- Нека само да обобщим защо се стигна до тук. Трябва да отбележим, че на нас 15, може би и 20 години ни се обясняваше как трябва да се продава всичко, как държавата е лош стопанин, как едва ли не либералният модел е пътят и светлината в живота, как всичко трябва да бъде разградено, разпродадено, либерализирано и затова стигнахме до тук.

Не случайно в момента говорим за консерватизъм, защото трябва една по една всички тези грешки, които бяха направени и в процеса на приватизацията, и в процеса на регулацията на по-късен етап, доколкото може да бъдат получени конкретни решения в интерес на българското общество.

В момента имаме ел. предприятие, което е приватизирано през 2004 г. После – при първото управление на Борисов, министър Трайков и компания продадоха останалите 33%. Продадоха ги през Фондовата борса и там можеха ония, които пушат лулите в Афганистан, да дойдат и да си ги купят, защото това е фондовата борса. Но тогава всички мълчаха и гледаха безучастно.

В момента какво казва Сидеров, днес започна темата. От АТАКА предлагаме следното след като има базисен за държавата проблем. След като това е стратегическа дейност, от значение за националната сигурност, нека да започнем да си отвоюваме държавата. Нека да последваме Сидеров и всеки един стратегически обект или стратегическа дейност да бъдем така добри да се вземе решение в парламента – 34% блокираща квота, политическо решение за откупуване на тези дялове. Другото е юридически анализ, но там предполагам, че няма какво да се случи, защото ние работим от няколко дни по темата. Нека държавата да си контролира блокиращата квота. АТАКА уважава частната собственост, уважава частната инициатива, предприемачеството.

- Въпросът е, че като вземем блокиращата квота, няма кой да купи останалата част.

- Защо да няма кой да я купи? Не говорим за национализация. Говорим държавата да си вземе 34%. След като няма юридически механизъм това да стане на база, че е национална сигурност, нека бъде политическо решение в парламента.

- Ще го предлагате ли?

- Сидеров го каза. След като го е казал, не го казва само, за да бъде казано. Това са реални действия, които могат да се случат, за да има държавна регулация, държавен контрол. Електропроизводството, доставката, преноса, доставките – това е стратегическа дейност. Това се калкулира във всеки един продукт. Това касае от най-социално уязвимите слоеве до най-големите производители.

- Вие давате едно предположение, което е в бъдеще време. Тук обаче имаме реално сделка, която се случва.

- В момента работим на парче. Ние се занимаваме с една сделка, с втора сделка, с трета сделка. Имаме три ЕРП-та. Нека да бъдем последователни. Когато искаме държавен контрол, държавна регулация, за всичките по един и същи механизъм. Инвестиционни предложения и конкретни резултати. Това е държавнически подход.

- Какво значи това: Български банки, които са имали проблем и руско-грузински офшорни фирми да стоят зад продажбата на обект от национална сигурност. Важно ми е мнението ви като бивш началник на Икономическия отдел в ДАНС, който е наблюдавал енергетиката. Кажете конкретно какво може да направи ДАНС?

- Всичко, което в момента се коментира, това са данни. Можем да разглеждаме факти тогава, когато сделката бъде финализирана, когато завършат финансовите транзакции и когато бъдат прехвърлени съответните дялове. Когато имаме този факт като един завършен кръг, тогава може да бъде направен съответният анализ от кои банки по каква схема е съответното финансиране.

Когато имаме факти, ако има установено престъпление, компетентен орган е прокуратурата. Тогава вече може да бъде образувано досъдебно производство, запори и т.н. В момента говорим за данни. Данните не са факти. Нека да не тичаме пред вятъра.

- Какво си представям аз: от една година се говори, че еди кой си и еди кой си искат да купят ЧЕЗ. Не е ли било работа на ДАНС да провери какви са тези лица, имат ли пари, кой стои зад тях? Сделката се случва в Чехия. Имаме разузнаване, нали?

- Те си имат функции. Могат да направят координация с чешките специални служби или дори със съответното министерство на вътрешните работи на Чехия за евентуални престъпления. А специалните служби – за обмен на данни съгласно информационно-аналитичната дейност, свързани с целия процес и лицата, които са свързани с него. Т.е. набиране на официална информация. Дирекцията за финансово разузнаване е на ДАНС и съвместно с чешкото финансово разузнаване може да направят съответния информационен обмен за проверка на всичките тези финансови средства, които обаче трябва да анализират, когато е завършена сделката. Има едно постановление 181, което касае стратегическите обекти и дейности, според което да се наблюдават съответните стратегически зони. Това може да направи ДАНС и да предостави съответната информация на премиер, президент и председател на НС. Какви административни функции има ДАНС да спре сделката? Комисията за конкуренцията – какво ще провери – пазарния дял. КЕВР какво ще провери – тя може да извърши проверка, ако се заложат активите. Явно няма да се заложат, ще се заложат акциите. НАП какво ще провери – ще направи финансов анализ на финансовите потоци.

- На офшорните фирми НАП не може нищо да направи. Не може да ги проверява, нали?

- Офшорните фирми евентуално биха могли да се установят след изповядване на сделката. В момента пак говорим само за данни. Т.е. НАП ще направи съответната проверка и от друга страна, Комисията за финансов надзор ще наблюдава процеса – какво предложение ще отправи купувачът към миноритарните акционери, т.е. пак се връщаме до това, че трябва държава, държевническо, политическо решение. АТАКА това решение го направи. Който иска да се нареди до нас и да се реши въпросът.

- Сериозно ли смятате, че ако се приеме Истанбулската конвенция, ще падне кабинетът? Това каза Сидеров преди време.

- Разбира се. Когато говоря за Истанбулската конвенция, освен за т. нар. джендър аз имам предвид и соросоидите, и всички тези организации, метастази, които наложиха понятието джендър, които са свързани с външно финансиране и с целия този процес.

- Според Цвета Караянчева вие сте тъмна сила, която насаждате страхове. Не вие конкретно, всички, които говорят срещу Истанбулската конвенция.

- Значи тъмна сила е Орбан, тогава тъмна сила е Вишеградската четворка, тъмна сила са Берлускони и Северната лига, тъмна сила е Алтернатива за Германия. Ако това е така, аз няма какво да кажа.

 

Интервю на националния координатор на АТАКА Светлозар Лазаров в предаването „Лице в лице” по бТВ, 27.02.2018 г.