|

Ще разтопят ли ледовете Вашингтон и Москва?

След избирането на Путин „oсвободеният Тръмп“ прави първа стъпка за диалог с руския президент

Доналд Тръмп поздрави Владимир Путин за победата на изборите. При едно нормално време тази новина не би привлякла никакво внимание, сега обаче тя се представя едва ли не като сензация. Причината не е толкова в напрегната международна ситуация, колкото в неправилното разбиране на отношенията между двамата президенти и дипломатически протокол като цяло. Впрочем, този разговор между Путин и Тръмп показва нещо наистина важно.

Въпросът дали Тръмп ще поздрави Путин цяло денонощие беше повод за спекулации от страна на пишман политици и противници на двамата президенти. Абсолютно измислената тема се появи след като в понеделник вечерта представител на Белият дом, отговаряйки на въпроси на журналисти, заяви, че в дневния ред на американския държавен глава не е планирано телефонно обаждане с поздрави за Владимир Путин.

Пресата веднага започна да щампова заглавия като „Тръмп отказа да поздрави Путин с победата му на изборите“.

По отношение на Тръмп обаче,

правилата за обективност не действат не само в САЩ, но уви и в Русия

мнозина са готови да се подведат по антитръмповската пропаганда. Някои дори успяха не просто да направят „сериозни“ изводи за слабостта на Тръмп, като за пореден път определиха, че Тръмп „ни е предал“, но и да прогнозират западната политика за непризнаване на резултатите от руските избори. Кремъл естествено запазваше спокойствие, а появилият се през деня коментар на президентската пресслужба съдържаше пряк намек: „Утрото е по-мъдро от вечерта“.

И наистина, когато във Вашингтон настъпи утрото във вторник, Тръмп се обади на Путин и го поздрави с преизбирането му – както той каза после на журналистите, „провел е много добър разговор“:

„Аз поздравих Путин с победата на изборите, ние можем да се срещнем в близко бъдеще, за да обсъдим надпреварата във въоръжаването, Украйна и Сирия“.

В излязлото по-късно съобщение на Белия дом, беше казано, че „лидерите са обсъдили състоянието на двустранните отношения и са се споразумели

да продължат диалога за общите приоритети и предизвикателствата

в сферата на националната сигурност“, като отделно се споменава и корейската тема. Съобщението на Кремъл беше по-подробно:

„Доналд Тръмп поздрави Владимир Путин с победата му на президентските избори. Лидерите се обявиха за развитие на практическото взаимодействие в различни направления, в т. ч. и по въпросите за осигуряване на стратегическа стабилност и борба с международния тероризъм. В частност бе подчертана важността от координирани усилия за ограничаване на надпреварата във въоръжаването.

Обсъждаха се сирийският проблем и вътрешноукраинската криза. И от двете страни бе отбелязана необходимостта от постигане на бърз напредък в тяхното урегулиране.

Бе изказано удовлетворение от определеното спадане на напрежението около Корейския полуостров. Бе акцентирано върху нуждата от продължаване на последователни усилия за разрешаване на ситуацията чрез мирни, дипломатически средства.

Бе договорено развитие на по-нататъшни двустранни контакти, в т.ч. с оглед на промените в ръководството на Държавния департамент на САЩ. Специално внимание бе отделено на въпроса за провеждане на възможна среща на най-високо ниво.

Като цяло разговорът имаше конструктивен, делови характер и бе ориентиран към

преодоляване на натрупалите се проблеми в руско-американските отношения.“

Толкова подробен коментар е разбираем: Путин, за разлика от Тръмп няма нужда да крие нещо от вътрешните си врагове. Всяка дума на Тръмп по руската тема, веднага ще бъде използвана срещу него – както не веднъж това е било по време на отношенията му с Путин. Сега, след деветия разговор между двамата президенти, това е особено ясно. Не трябва да си пророк, за да предскажеш бурята от критики срещу Тръмп в англосаксонските медии за това, че той не е изразил пред Путин възмущението си относно отравянето на бившия офицер на ГРУ Скрипал в Лондон.

И това, при положение, че миналата седмица Тръмп подписа съвместно заявление с Мей, Макрон и Меркел, което възлага на Русия отговорността за покушението върху Скрипал. Как едното се връзва с другото? Елементарно – Тръмп не може да откаже да подпише заявление, за да не бъде обвинен в най-тежкия грях: путинофилия. Него и така го спрягат за това вече трета година – а тук има много сериозна провокация. И това е в момент, в който Тръмп, както му се струваше, започна да постига успех в опитите да се освободи от оковите на „руските връзки“, т.е. да сложи край на разследването по измисленото от противниците му вмешателство на Русия в американските избори. Миналата седмица Комитетът за разузнаване в Камарата на представителите прекрати разследването на „руското дело“ – и сега Тръмп иска да развие успеха, като притисне още Комисията на специалния прокурор Мюлер. При тези обстоятелства да не подпише „писмото на четиримата“, би означавало за Тръмп да се подложи под удара на цялата мощ на глобалистките медии и Конгреса.

По принцип Тръмп би могъл да се застрахова още повече и да не се обажда сега на Путин с поздравления. Да изпрати телеграма, и да проведе телефонен разговор след една-две седмици, когато истерията около делото Скрипал малко стихне. От Кремъл биха разбрали мотивите на Тръмп, и не биха се обидили –

Путин за една година свикна, че президентът на САЩ действа в условия, които напомнят повече работа „на агент под прикритие“,

само че не руски, а американски, ако под Америка се разбира самата страна. Тръмп е агент на Америка във Вашингтонското блато, агент на националната държава в глобалисткия щаб.

Но Тръмп не би бил Тръмп, ако беше постъпил така. Той реши да се възползва от добрия повод за обаждане, за да обсъди с това и редица теми. Всъщност, ако не позвънеше, той би се показал и като невежлив човек – нали Путин го поздрави след победата му на изборите.

И Тръмп използва тази възможност максимално. По време на тези телефонни преговори, девети по ред, двамата президенти обсъдиха не само редица теми (Корея, Украйна, борбата с тероризма, в т.ч. и Сирия, надпреварата във въоръжаването, т.е. новите руски разработки и обещаното от Тръмп „оръжие в Космоса“, енергетиката),  те се разбраха и за начална подготовка за руско-американска среща.

И това е главният резултат от разговора, защото ако първоначално след победата си на изборите Тръмп показваше желание да се срещне колкото се може по-скоро с Путин, то след инаугурацията му темата за отделна среща се оказа на практика табу.

Тръмп реши да отложи всичко до края на „руското дело“, макар, че той не разбираше тогава колко дълго ще продължи това. А и кой би се занимавал с подготовка на среща, дори и държавният секретар Тилърсън беше в Москва само един път. В резултат на това за 14 месеца на президентския пост Тръмп имаше само една официална среща с Путин: в началото на юли 2017 г. на срещата на Г-20 в Хамбург. И кратки срещи на крак през ноември във Виетнам, по време на срещата на АТИС (Азиатско- тихоокенско икономическо сътрудничество).

И едва сега Тръмп имаше възможност открито да заяви за подготовка на първа пълноценна среща на върховете. Такава пълноценна американско-руска среща не е имало от 8 години.(

Вината за прекратяването на руско-американските лични контакти е изцяло американска

отначало вицепрезидентът Байдън се опита да разубеди Путин да участва в изборите през 2012 г., след това Обама се опита да изолира Русия. А Тръмп, който възнамеряваше да се „разбере“ с Путин банално го удряха през пръстите през цялото време. И ето сега се появява реален шанс за започване на сериозен разговор.

Но при всяко положение още от днес руско-американската среща на високо ниво сама по себе си става фактор в международната политика. „Освободеният Тръмп“ прави първа стъпка за диалог с Владимир Путин.