|

Явор Нотев пред в. „24 часа”: Трябват ясни рамки за неизбежната отбрана

В тях законът да пази защитилия се дори с драстични мерки

Лиляна Клисурова

 

- Г-н Нотев, ГЕРБ даде заден за промените в Наказателния кодекс, за които се твърди, че се превръщат в бухалка срещу бизнеса. Вие споделяте ли критиките срещу текстовете?

- Тези промени търсят решение на два въпроса. От една страна, когато говорим за въвеждане на равни по степен възможности на наказателното право и съответно на институциите, които го прилагат в сферата на частно-правните отношения, винаги се събужда подозрение, че инструментариумът на наказателното право може да служи за бухалка на управляващите.

Припознаваме го като инструментариум в техните ръце, независимо от принципа на разделението на властите. От друга страна обаче, не трябва да забравяме, че и тези, които упражняват частен бизнес, очакват коректно поведение от служителите си, както държавните структури. И тези, които не изпълняват задълженията си, ще получат абсолютно същата тежест на санкциите, когато престъпят закона или злепоставят своя работодател, без разлика дали това е държавата, или частно лице.

Така че предложените промени имат подкрепата на хора, които развиват бизнес и искат гаранции от закона срещу злоупотреби с техния бизнес и тяхното имущество. Но в същото време съвсем основателни са и опасенията, че се преодолява границата между защитата в търговски и граждански дела на подобни интереси тогава, когато те се поставят в периметъра на прокуратурата и на разследващите. Оттам се поражда съмнението няма ли да се злоупотреби с това.

- Доколкото разбирам, вие по-скоро подкрепяте предлаганите от правителството промени в НК?

- Не ги намирам за скандални. Нито текстовете, които бяха определени едва ли не като път към тоталитарна държава или поне на тоталитарна икономика. Поставям се на мястото на хората, които са засегнати от злоупотреби в бизнеса си. Трябва да отговорим на нуждата да бъдат защитени техните интереси, но в същото време да не прегазваме принципни норми на правото, с които и гражданите и бизнесмените би трябвало да са свикнали и да се съобразяват. Затова не бих взел страна в момента.

- Много от колегите ви, включително бившият депутат Пламен Панайотов, се противопоставят на приравняването на публичния с частния сектор.

- Възражението изниква в съзнанието на всеки юрист. Опитах се досега да посоча мотиви за излизане от този постулат. И го правя с уговорката, че трябва да се подходи изключително внимателно и дори да се изостави подобна идея, ако не намерим достатъчно аргументи. Чисто практически са съображенията, но те са в полза и на икономиката, и на субекти, които имат отношение към създаването на националното богатство на страната.

- Като говорим за промени в НК, да ви питам и за подготвяните по заръка на премиера промени за неизбежната отбрана след случая с доктора в Пловдив. Необходими ли са такива?

- Това е тема, която има своята история и тя преминава през тълкувателно решение на Върховния съд и през решение на КС, с които бяха обявени за противоконституционни подобни промени в посока разширяване на пределите на неизбежната отбрана. И предвиждането, и записването на конкретни хипотези, в които наличието на неизбежна отбрана трябва да се приеме ex lege – по закон. Гражданите очакват, че когато нощно време в дома нахлуе нападател с неясно какви намерения, то собственикът на дома може да предприеме действия, които включително да костват живота на нападателя – това е чл. 12 от НК. По този въпрос моето мнение се различава от това на утвърдени и уважавани колеги, които намират, че в настоящия си вид текстовете на НК достатъчно ясно регламентират института на неизбежната отбрана.

Няма да спорим, че имаме такива разпоредби и точното и законосъобразно тяхно прилагане от съда би трябвало да доведе до положителен резултат в защитата на гражданите. Но ми се струва, че не са достатъчно конкретни и ясни посланията, които текстът на чл. 12 отправя към обществото.

Като че ли са недостатъчно ясни възможностите за вярното прилагане на закона, които биха довели до прекратяване на наказателни производства срещу граждани, които са защитили имота си и живота – своя и на близките си. Практиката на съда ни дава примери и за решения в неочакван за обществеността смисъл – за художника Опиц например.

А и казусът с д-р Димитров, при който отново излязоха аргументи, които обществото като че ли не иска да види и да чуе – той е наблюдавал действията на нападателя известно време, не се е обърнал към полицията, произходът на оръжието… Затова вероятността той да отговоря наказателно се вижда несправедлива на гражданите. Ето защо посланието към хората трябва да бъде по-ясно и категорично, за да бъдат ориентирани – могат или не да отблъснат нападението, до каква степен е гарантирано, че отблъсквайки нападението, те няма да станат подсъдими. Трябва да има конкретни хипотези, ясни параметри и ограничения, при които гражданинът да знае – при тяхното наличие той ще бъде гарантиран, ако предприеме и най-драстичните мерки.

- Дайте пример.

- Ние се сблъскахме с опита да легализираме неизбежната отбрана във всички случаи, когато нападението е извършено нощем и в дома на нападнатия.

- Но в дома, а не в гаража, нали?

- Разбира се, че гаражът не е мястото, където можем спокойно да въведем тази хипотеза. Но какво би станало, ако гражданин се намира в гаража си и работи по автомобила си. Може автомобилът да е ценен, а може в гаража да има и други ценни за него неща. Така че предварително е трудно да се каже, че гаражът или друго стопанско помещение, което принадлежи на гражданина, трябва да се изключи от понятието „дом“. Вилата дом ли е? Може да поставим и този въпрос, ако тя се обитава сезонно или постоянно и там пребивава семейството. Струва ми се, че да, защото говорим за по-широкия смисъл на правата на гражданите да се чувстват комфортно и спокойно.

- Тоест, във всеки момент, когато човек е в своя собственост – дали ще е апартамент, гараж, вила – ако влезе крадец и човекът е там, това е достатъчно основание за признаване на неизбежна отбрана, така ли?

- Трябва да намерим верния тон, защото противниците на подобно виждане казват, че то е предпоставка за грешки – ако съсед или съседско дете влезе без разрешение в нечий дом и се окаже жертва.

- Много често се дава пример с децата, които влизат да берат череши или сливи в съседен двор. И собственикът може да извади оръжие – това води ли се за неизбежна отбрана?

- Череши и сливи не се отглеждат в домовете. Тези примери намирам за неудачни. Никой не говори за право да се стреля по хора, които крадат селскостопанска продукция. Знаете, че това е тежък проблем в много селскостопански райони. Да, трябва да е гарантирано правото да респектираш, да отблъснеш, и да се обърнеш към полицай или полски пазач, ако въобще такива има. А то не е, и тук държавата е длъжник. Но ви уверявам, че никой няма да застане зад текст в НК, който да разреши прилагането на института на неизбежната отбрана, когато става дума за посегателство над плодове, зеленчуци или други имуществени блага, които не са съпоставими с човешкия живот.

Говорим само за случаите, които сами по себе си представляват грубо посегателство в личната сфера – имуществена, и личните блага – здравето и живота. Защото извеждането пред скоба на нападението в дома се желае от гражданите. Те искат да не са в позицията на човек, който се обяснява защо е отблъснал нападение в дома си.

- Като специалист по наказателно право как коментирате друг казус – преди време „24 часа“ разкри схема на пътната мафия за стотици хиляди левове. Ще предприемете ли законодателни промени срещу това?

- Това е голяма тема. Тя обхваща въпроси и от сферата на наказателното и на гражданското, включително застрахователното право. Тя противопоставя интереси на цели групи граждани, защото, за нещастие, животът предлага многобройни такива казуси. Статистиката на тежките ПТП потвърждава това. Има деформация в отношенията, които би трябвало да целят удовлетворяването на пострадалите от ПТП в морален и в имуществен план. Намират се хора, които експлоатират тази тема, а начините, по които те биха се облагодетелствали за сметка на преките участници в процеса, са многообразни и изискват реакция срещу тях.

Но тук става дума за отношения, които са опосредени от преминаването на случая през съдебно разглеждане – наказателно производство тогава, когато е достатъчно тежък резултатът, или през граждански процеси, когато съдът се произнася по поставените пред него въпроси, и до отношения със застрахователите, които са се ангажирали по силата на договорната отговорност да възмездят пострадалите от ПТП вместо виновния водач. Налагат се законодателни промени, но те трябва да се случат след широк дебат.

- Мислили ли сте за такива промени?

- Не само съм мислил, но и съм разговарял с много колеги, които имат отношение към въпроса. Трудно е да говорим обаче в конкретика, защото отговорът не е само един. Имам предложения, които биха довели до справедливо решаване на подобен казус. До решаване на казусите по един и същи начин, до еднакво прилагане на закона по отношение на гражданите в една и съща ситуация. Защото разнообразието в изхода на подобни дела води до съмнения за вярното прилагане на закона. Истината е, че се полагат усилия в тази посока. Има висящо тълкувателно дело на пленума на ВКС, което се отнася до кръга на лицата, които имат право на обезщетение след ПТП, при което е загинал техен близък. Това е въпрос, който е показателен с разнообразните становища, които се получиха по повод на делото. Все още няма произнасяне по него. Но дори и този фрагмент от цялата палитра говори за необходимия комплексен подход при решаването на въпросите с транспортната престъпност и травматизма.

- Като заговорихме за ПТП-та, преди дни прокуратурата излезе с доклад, в който се посочват фрапиращи нарушения с пешеходните пътеки. Оказа се, че 2/3 от тях са незаконни. Как ще коментирате това?

- Ще кажа нещо, което не е приятно и не е добра оценка за работата на парламента. Но тази констатация на прокуратурата идва като контрапункт на промяна в НК, с която допускането на транспортно произшествие на пешеходна пътека беше определено като квалифицирано престъпление, което се наказва по-тежко, сравнено със същото деяние извън очертанията на пешеходната пътека. И толкова тежко, колкото се наказват водачите, които са причинили катастрофа в състояние на употреба на алкохол, които са причинили вреда на повече от едно лице или които са избягали след произшествието – все тежко укорими провинения. На всичкото отгоре посланието до гражданите доведе до известно объркване и вече се наблюдава променено поведение на пешеходците – те много по-решително навлизат пред приближаващи превозни средства, загърбвайки личната си отговорност и загриженост за сигурността си. Така или иначе са възможни ситуации, в които превозното средство да не може да спре. Човек не бива да залага живота си в ръцете на случайността и убеждението, че всички работят за него. Преминаването на пешеходни пътеки без елементарни мерки за сигурност.

- И вие ще предложите промяна на този текст от НК, така ли?

- Ще трябва да преоценим отношението си към тази законова норма. Не може произшествие на пешеходна пътека да е равно на пиян водач или на избягал от произшествието. Тази неравнопоставеност в хипотезите се крие включително, когато пострадаха пешеходци на спирки на градски транспорт, на тротоари. Тогава не се прилага тази строгост в мярката. Тоест, изкуствено изместихме темата и дадохме послание, което не е от най-добрите. Убеден съм, че има какво да се направи в регламентирането и на тази част от правилата.

- Нека оставим правото и да навлезем в политиката. Какво се случва в коалицията Обединени патриоти – лидерите ви говорят ли си или напрежението между тях все още е много силно?

- Напрежение в парламентарната ни група няма, работата ни не е нарушена. Що се отнася до отношенията лично между лидерите, те обобщиха ситуацията и трябва да се съглася с това – те са лидери на различни партии. При приемането на коалиционното ни споразумение беше казано, че всяка партия ще запази собствения си облик и вижданията си по дадени въпроси. Не сме очаквали и не очакваме отношението на Симеонов към Русия да бъде идентично с това на Сидеров и АТАКА. Без да се уморяваме да повтаряме, че обвиненията в русофилство са пресилени, а българофилството и отговорността към българските интереси са водещи. Точно на тази плоскост имаме възможност да се срещнем с колегите от НФСБ – патриотичното отношение към нашата страна е това, което ни задържа в тази коалиция и я крепи.

- И няма опасност от разрив?

- Не. Не виждам обективни условия и причини за разрив и разпад. Още повече това са дадености, които са от самото начало на съставяне на коалицията.

- Как ще коментирате поведението на Валери Симеонов – като вицепремиер не е ли прекалено рязък по много теми?

- Въпрос на личен почерк, на характер е. Аз не бих споделил такова поведение. А когато този личен избор влезе в разрив или конфликт с разбирането на повечето депутати, се стига до отграничаване от парламентарната група. Но подобни прояви не са определящи за здравината на коалицията.

- Вашата прогноза за бъдещето на кабинета?

Нямам информация нещо да се е променило в отношенията с управляващата коалиция.