|

Психическата атака на САЩ дава преимущество на Русия

САЩ 4 години притискат Русия, но вместо да я изолират, те само направиха Путин политик номер едно в света

Москва иска диалог с антиглобалиста Тръмп, но готов ли е той да остане верен на себе си?

Пьотр Акопов

Новата ескалация на конфронтацията между Русия и Запада доведе до хвърляне на политическа отговорност на Русия за уж използването на химическо оръжие от сирийската армия. Вече се чуват обещания да се накара РФ да „плати за всичко”. Нима сме стигнали до риска от пряк военен сблъсък на САЩ и Русия?

За да започне война трябва да се създаде ситуация, при която или и двете страни я искат, или и двете не могат да я избегнат.  В случая със сирийския конфликт САЩ и Русия нямат нито желание да търсят сблъсък, нито причини да се срещнат на бойното поле. На американците не им харесва това как Русия води Асад към победата, но те не могат да направят нищо, за да предотвратят тази победа.

Вариантът с мащабен удар на САЩ по Сирия се разглеждаше през лятото на 2013 г. – и тогава бе отменен. Формално – след постигането на споразумение за унищожаването на химическото оръжие. На практика – заради катастрофалните последици за целия регион ( които неизбежно щяха да засегнат и намиращите се там американски войски), които той можеше да предизвика.  А тогава Русия беше само морален и политически защитник на Дамаск. В Сирия нямаше руски ВКС и съветници, а и самият Асад губеше нови и нови райони в страната. Днес контролът над по-голямата част от територията на Сирия е върнат на Асад, а в Сирия има руски военни бази.

За САЩ е важно да не дадат на Русия да победи бързо

и  да укрепи позициите си в Близкия Изток. Но стана точно обратното и САЩ не могат да върнат ситуацията назад.

Освен ако не се разглежда вариант с мащабна военна интервенция с наземни сили в Сирия и масирано бомбардиране на територията й. Но това веднага ще доведе до военен сблъсък между Русия и САЩ – руският Генерален щаб вече обеща да нанася ответни удари по обектите, откъдето ще се осъществяват ударите. В американското ръководство няма безумци, желаещи от нищо да провокират първото в историята пряко бойно стълкновение между две ядрени държави. Затова всички войнствени заявления на Вашингтон, включително и на президента Тръмп, трябва да се разглеждат като служещи на друга цел.

Каква е тя в този случай?

Всъщност Вашингтон прави артилерийска подготовка за преразглеждане на ядрената сделка с Иран и срещата с Ким Чен Ун. Двете събития трябва да се през май. Обвиненията по адрес на Русия и Иран, които са „отговорни за подкрепата на „животното Асад”, който уж отново е използвал химическо оръжие, трябва да усилят имиджа на Тръмп като твърд политик. Само че нито Иран, нито КНДР се плашат от подобни гръмки заявления. И двете страни от много десетилетия са в конфликт със САЩ и са видели и чули много неща.

Що се отнася до отношенията с Русия, тук САЩ съвсем няма какво да заложат. Русия не вижда никакъв смисъл в постигането на добри отношения с глобалистите в САЩ. Москва иска диалог с антиглобалиста, привърженик на укрепване на американския суверенитет, Тръмп.

Но готов ли е самият Тръмп да остане верен на себе си? За пръв път той нарече Путин отговорен за използване на химическо оръжие в Сирия. Като се има предвид, че последния месец Западът обвинява Русия в „първото използване на химическо оръжие в Европа след Втората световна война”, тоест, отравянето на Скрипал, баща и дъщеря, вижда се следната логическа нишка. Западът се опитва да демонизира Путин и Русия на всички фронтове, като използва плашилото „химическо оръжие”.

Политиката на дискредитиране на Русия и лично на Путин е неизменна линия на атлантиците

през последните години.

И през цялото това време Путин гради широк международен фронт на противниците на англосаксонската глобализация. За това има обективни предпоставки – криза на изградената от американците система на световен ред. А Русия е обективно страната, която може и иска да  оглави „движението за съпротива”. Като организират една или друга кампания срещу Русия, атлантиците могат да забавят процеса за сформиране на широка коалиция, могат да го усложнят, но те не могат да подменят действителността.

По такъв начин, тези обвинения на Запада имат пряко отношение към геополитическия конфликт, към информационните войни, но те нямат никакво отношение към подготовка за реална война. Никой не иска да воюва с Русия. Просто се опитват да я лишат от маневреност и влияние в света и да я взривят отвътре.

САЩ изобщо не са готови да си мерят военните сили с руснаците,

колкото и  да ги превъзхождат сега по брой на едни или други видове оръжие, самолетоносачи или военни бази. Защото проблемът не е в размерите, а в геополитическата ситуация, умението на играчите и наличието на ресурси, позволяващи да се решат поставените задачи.

Тези три фактора са в полза на Русия, макар и съществено по-слаба от САЩ, все пак не е критично по-слаба. Но Америка е западащ, заблудил се и обречен колос. Тя не се утвърди като световен жандарм и диктатор и това го разбират всички заинтересовани външни играчи. Икономическата й мощ до голяма степен е изкуствена, а доларовият балон засега се държи само защото бързото падане на такъв гигант може да предизвика световно цунами. Сирийската война има огромно значение именно защото протича на фона на намаляване на глобалното влияние на САЩ. През всичките тези 7 години на конфликт в Сирия, това падане на американското влияние, било в Близкия Изток, било в света като цяло, се вижда все по ясно.

През 2011 г. САЩ се възприемаха като, макар и слаб, но несъмнен световен лидер. Никой открито не им отправяше предизвикателство.

През 2018 г. САЩ са разцепени отвътре,

те се жалват на цял свят, че Русия се е месила в изборите им. САЩ имат много лош имидж в Европа, не им се доверяват по-голямата част от довчерашните близкоизточни съюзници, те започват търговска война с Китай, която нямат шансове да спечелят. САЩ 4 години притискат Русия – но вместо да я изолират, те само направиха Путин политик номер едно в света. Човек, който гради всевъзможни комбинации не само с центровете на сила като Китай и Индия, Иран и Египет, но и с такива формални съюзници на САЩ като Турция, Япония и Саудитска Арабия.

За натиск срещу Русия атлантиците притежават много лостове. Но Русия е свикнала на натиск – всъщност оформянето й като свръхдържава е било в отговор на външни удари, включително и военни, които са нанасяли външни сили. Затова руската историческа памет много точно реагира на външнополитическия барометър – да не би да стане нещо лошо.

Принципната разлика обаче на днешната ситуация от много други кризи, с които Русия се е сблъсквала през миналите векове и десетилетия е в това, че тя е едновременно и в печелившо и в защитено положение. Дори днешната й военна мощ позволява да не се страхува от никакво нападение. А умелото използване на кризата на световната система, построена от англосаксите, носи на репутацията й пред останалия свят нови и много високи оценки.

Репутацията на Русия като страна, която отправя предизвикателство, издържа на най-силни удари, умее да зачита чуждите интереси и си държи на думата, върви към целта си – такава репутация се  печели именно в дни като сегашните. И тя струва много повече отколкото загубите на руския фондов пазар или виртуалните „репутационни загуби в очите на Запада”. Просто трябва да се мисли в перспектива – това и прави Владимир Путин.

Превод: Тихомир Тодоров