|

Унгарците удариха по Сорос с новия мандат на Орбан

Колкото повече Западът натиска една независима нация, толкова повече тя се обединява около лидера си

Антон Крилов

Колкото повече колективният Запад натиска една независима нация, толкова повече тази нация се  обединява около лидера си. Именно такива са изводите от резултатите на изборите – не само в Русия, но и в Унгария. Действащият лидер на страната Виктор Орбан спечели разгромяваща  победа в борбата си лично срещу Джордж Сорос.  Как постигна това?

Неформалният европейски клуб „четвърти мандат” се състои от руския президент Владимир Путин, белоруския лидер Александър Лукашенко и канцлера на Германия Ангела Меркел. Сега в клуба има нов член – премиерът на Унгария Виктор Орбан. След убедителната победа на дясноцентристкия му блок „ФИДЕС – Унгарски граждански съюз” на парламентарните избори, няма съмнения, че Орбан отново ще сформира правителство.

„Ние спечелихме. Високата избирателна активност отхвърли всякакви съмнения”, цитира унгарския премиер агенция Reuters.

Дясноцентристите ще получат толкова места в парламента, колкото имат сега – 133. Това е конституционно мнозинство, т.е. няма да са нужни гласове от други политически сили за приемането на всякакви закони. Трябва да се отбележи обаче, че на второ място е  националистическата партия „Йобик” – с 20% гласове и 26 места (в сегашния парламент е с 23). Що се отнася до левите и либералните партии, при тях кампанията може да се оцени като провалена.

Унгария си остава национално ориентирана страна.

Европейските анализатори  от години вече разсъждават защо Източна Европа, по-точно страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) се завъртяха „надясно” и действат преди всичко от традиционалистки, а не от „общоевропейски” позиции.

Както отбелязва DW в статия с показателно заглавие „Кое не е наред със страните от Източна Европа: опасен завой надясно”,  в много страни от региона „се сформира движение, което е против отвореното общество на Западна Европа”, зад което стои „идеята за приоритет на националното самосъзнание в епохата на отворените граници и глобализация”. „Полша и Унгария смятат, че ЕС е нещо хубаво само като източник на финансиране”, предупреждават германските журналисти.

Сред причините за „завоя надясно”, посочени от експерти, е това, че „през 90-те години обществото не е преминало всички етапи на процеса за трансформация.”. „В тях например не е имало епоха на социалдемокрация. Неолиберализмът се е забавил, като се натъква на раздробеното от комунистически идеи общество. Социалната държава като такава не е съществувала. Профсъюзите са били слаби. Населението на тези страни веднага се сблъсква с капитализъм в сурова форма. Това оставя белези в общественото съзнание, например, в съществуващия и досега комплекс за непълноценност”, се твърди в статията. Освен това, Унгария в Западна Европа я обвиняват в инфантилизъм: „Това е млада нация, която има нужда да наваксва пропуснатото по въпросите за идентичността.

Идеята на Орбан за връщане към изконните ценности внушава на много унгарци чувство за сплотеност и защитеност.

Това е свят „без мигранти, биохипстери и чиновници от Брюксел”, пише авторът от Der Spiegel.

Би-би-си изброи личните грехове  на унгарския премиер: „Виктор Орбан е известен евроскептик, който е против по-нататъшното интегриране на ЕС. Той отказа да вземе участие в програмата за  преселване на бежанци в ЕС и хвали руския лидер Владимир Путин”. И дори е трудно да се каже – кой от тези „грехове” е по-страшен.

Разбира се, за Западна Европа е  по-лесно и удобно да обяснява за съседите си с това, че са с комплекс за непълноценност или инфантилизъм. Наистина, въпреки четвърт век реформи, източноевропейците печелят по-малко от западните жители.  Наистина, страните им дълго време не са имали собствена държавност. Всъщност, със същото преди около 90 години са обяснявали  популярността на фашистките идеи в Италия и Германия: и двете страни са създадени едва през 1871 г. и Хитлер идва на власт 62 години след появата на единна Германия, а Бенито Мусолини оглавява Италия 11 години по-рано. При анализа обаче на „завоя надясно” в началото на миналия век не бива да се забравя и политиката на победителите през Първата световна война, на които репарациите са им били малко – те са искали максимално да унижат победените. Тези уроци са отчетени след победата във Втората световна война, когато САЩ разработват плана „Маршал”, а французите спират да раздухват вековните си обиди срещу германци и италианци.

Изглежда, че западната политическа класа изцяло е забравила причините, поради които глътката въздух между двете световни войни е била само 21 години: не може да се унижават победените и да им се натрапват други принципи и идеали.

Гласувайки за Орбан и „Йобик”, унгарците не гласуват за връщането  на Трансилвания и Закарпатието. И също така поляците, избирайки Качински, избират не „Полша от море до море”. Някои може и да се ръководят от тези утопични идеи, но те явно са малцинство. Същината е друга.

В края на 80-те години, когато в източноевропейските страни падаха просъветските режими, на техните жители бе обещано, че „свободният пазар” и евроинтеграцията отведнъж ще решат всички проблеми. Това обещание се оказа неизпълнено, нещо повече, то изначално бе неизпълнимо. (И е трудно да се каже до каква степен трябва да си наивен, че и глупав, за да вярваш, че същото е възможно и за Украйна, и за другите постсъветски републики). Членството в ЕС неочаквано се превърна в необходимост изцяло да отвориш пазарите си за западноевропейските инвеститори, които далеч не винаги действат в интерес на източноевропейците. Да си длъжен да приемаш мигранти от далечни страни и да следваш указанията на брюкселските чиновници, които на практика не представляват никого, освен самите себе си. Дори когато империята е неформална, тя така или иначе си е империя, а източноевропейците помнят по-добре от другите, какво е това – да нямаш своя национална държава, а да се подчиняваш на заповеди от чужда столица.

В случая с Унгария, върху резултатите от гласуването повлия сериозно и американският финансист Джордж Сорос, който се е родил и изживял първите си 17 години в Будапеща.

Борбата със Сорос беше една от главните теми в избирателната кампания на Орбан и неговата партия.

По думите на зам.-ръководителя на ФИДЕС в парламента Силард Немет, „империята на Сорос, която се състои от  псевдограждански организации, получава средства с цел да разчисти пътя за глобалния бизнес и света на политкоректността, като при това прекрачва през главите на националните правителства – и затова те трябва да се гонят с всички възможни методи”.

Сорос на свой ред разпространи видеообръщение, в което се казва, че „Орбан създава „антидемократична система” и „мафиотски режим, в който той използва лидерските си позиции за да се държи на власт и обогатява”.

„Според мен, днешният режим угнетява народа дори повече, отколкото по време на съветската окупация”, се казва в обръщението на финансиста.

Избирателната активност (68%) и резултатът на управляващата коалиция свидетелстват за това, какво всъщност мисли унгарският народ. Както и в случая с Русия,

външният натиск доведе до точно противоположен ефект: гражданите на Унгария, както и гражданите на Русия, се обединиха около действащия лидер.

Ще си направят ли привържениците на евро- и прочее интеграции изводи от поредното поражение? Едва ли. Те отдавна са забравили други методи, освен натиск, санкции и агресивно налагане на своята си гледна точка.

Превод: Тихомир Тодоров