|

Ще измести ли Русия САЩ от газовия пазар на Корейския полуостров?

Ако проектът се осъществи, „Газпром” ще предложи в пъти по-ниска цена от ВПГ, който САЩ и други внасят на полуострова

Старата идея за строителство на руски газопровод до Южна Корея, изглежда получи нов политически импулс

Старата идея за строителство на руски газопровод до Южна Корея, изглежда получи нов политически импулс. Най-малкото Сеул показа явна заинтересованост, а и за Русия такъв проект обещава немалки изгоди. В случай, че се построи тази тръба обаче, ще има поне един загубил и то какъв – САЩ.

Намаляването на напрежението на Корейския полуостров ще позволи да се започне строителството на газопровод от Русия за Северна Корея през КНДР, заяви министърът на външните работи на Република Корея Кан Ген Хва. По думите й, участието на Пхенян в подобни проекти ще „послужи като катализатор за намаляване на напрежението” в Североизточна Азия.

Идеята за такъв проект се обсъжда отдавна. Преговори за доставки на газ са водени още през 2011 г. между представители на „Газпром” и Южна Корея. През 2013 г. Владимир Путин допусна строителството на такъв газопровод. През ноември миналата година зам.-министърът на външните работи на Русия Моргулов изрази надежда, че в обозримо бъдеще ще има политически условия за реализирането на проекта, тъй като той ще бъде много изгоден и за трите страни начин за експорт на газ за Южна Корея. Паралелно това би позволило на Северна Корея да реши проблемите с енергийни източници, а Русия – да получи нов голям пазар за реализация.

Южнокорейският газов пазар е много перспективен

Южна Корея е внесла през 2016 г. 34.19 млн. тона втечнен природен газ (ВПГ), ставайки втората в света след Япония страна по обеми на внос на газ. През 2017 г. импортът нараства до 37.6 млн. тона ВПГ годишно. А към 2030 г. страната смята да вдигне дела на природния газ от 18% до 37%, като се откаже изцяло от електроцентрали на въглища и от атомната енергетика. Тоест, търсенето на газ в Южна Корея само ще расте.

„Ежегоно в пристанищата на републиката се разтоварват 34 – 37 млн. тона втечнен газ, което е  почти двойно по-малко от това в Япония, но един път и половина повече от това в Китай. Южна Корея в качеството си на вносител е интересна за всички без изключение доставчици”, казва управляващият партньор от експертната група Veta  Иля Жарски.

Азия потребява 75% от целия произведен в света ВПГ,

а освен това и на много висока цена. И цената е толкова висока именно, защото в тези страни се доставя втечнен, а не тръбопроводен газ – ВПГ е априори по-скъп по редица чисто технологични причини.

„Газпром има предимство, каквото нямат нито европейците, нито австралийците, нито арабите, нито САЩ – възможност да прокарат тръбопровод по суша и да доставят газ на ниска себестойност. Газ, който не иска регазифициране и нови терминали в претоварените пристанища”, пояснява Жарски.

Още щом се появи газопроводът, ситуацията в региона ще се промени рязко. Русия ще свали премиалните цени на корейския пазар, а

САЩ и другите доставчици на ВПГ ще изгубят ценовата конкуренция

и ще са принудени или да се махнат от пазара, или да намалят рязко доставките на свой газ. Просто корейците ще имат избор – ще могат да купуват по-евтин газ от Русия.

През 2011 г. се планираше газопроводът до Корейския полуостров да започне от крайната точка на газотранспортната система Сахалин–Хабаровск–Владивосток. Стойността на дейностите по полагането на газопровода се оценяваше на $2.5 млрд. Тогава Сеул говореше за готовност да купува 10 млрд. куб. метра руски газ годишно, но с оглед на  нарасналите потребности, сега става дума за по-големи обеми. Минимум 30 млрд. куб.  метра. както при „Северен поток-2” (още повече, че част от газа ще поиска да взема за себе си Северна Корея, печелейки и като транзитьор). Тогава и строителството на тръбата до Корея може да излезе условно 9.5 млрд. евро – а примерно такива пари ще се похарчат за тръбопровода през Балтийско море до Германия.

Трябва да се каже, че 55 млрд. куб. метра природен газ – това са почти 40 млн. тона ВПГ. Южна Корея внася 37 млн. тона ВПГ, а значи руският газопровод може изцяло да изтласка от страната ВПГ, в това число и американския.

Икономическата изгода за Сеул е очевидна.

По данни за 2017 г., ВПГ за Южна Корея струва 385 долара за хиляда куб. метра., докато  стойността на тръбопроводния газ би могла да бъде 230–270 долара за хиляда куб. метра. При покупка само на 10 млрд. кубически метра вместо ВПГ Южна Корея би могла да икономиса 1.15–1.55 млрд. долара. А ако става дума за покупка на 55 млрд. кубически метра вместо ВПГ, то икономията може да стигне до 8.6 млрд. долара.

Икономиите при вноса на газ може да осигури на двете Кореи по-нататъшен икономически ръст. Освободилите се средства могат да се насочат към инвестиции и ръст на потреблението. В газовия проект обаче постоянно се намесва и политически фактор. Когато се изострят отношенията между двете Кореи, за газопровода се забравя, а когато  се затоплят – идеята отново става актуална. През последните месеци между двете  корейски държави се вижда очевидно сближение, лидерите на страните се споразумяха за двустранна среща на 27 април. От друга страна, отношенията между САЩ и КНДР постоянно балансират едва ли не на ръба на военен конфликт.

Сега

на проекта със сигурност ще пречи Вашингтон,

който очевидно би искал газопровод от Русия до Сеул да не бъде построен никога (както и нови руски газопроводи до ЕС). САЩ правят всичко, за да изгонят „Газпром” от Европа и да не го пуснат в Азия.

Проблемът не е само в политическия натиск върху руските икономически проекти. САЩ през последните години започнаха самите те да добиват природен газ и да градят планове  за  увеличаване на износа на техния ВПГ. За това и бе разширен Панамският канал, като се увеличи двойно пропусквателната му способност. Пречат и санкциите на САЩ срещу енергийния сектор на Русия. Например, те пречат на разработването на Южно-Киринското находище, а именно то би могло да стане суровинна база за разширяване на доставките за Корея. Иначе казано, не са заинтересовани от руски газопровод само онези страни, които сега доставят на Сеул свой ВПГ. Освен САЩ, това са Катар (делът му във вноса на ВПГ е 33%), Индонезия (14%), Оман (11%) и Австралия.

Впрочем, руският газопровод едва ли ще бъде по мащаб такъв като „Северен поток -2”, смята Алексей Антонов от „Алор Брокер”.  Първо, казва той, прокарването на тръби до Европа и до Азия се различава значително в техническо отношение. И с такива големи обеми обслужването на тръбата до Южна Корея ще струва доста скъпо за оператора. Второ, потребностите на Южна Корея от тръбопроводен газ ще са по-малки, защото тя има ВПГ. Трето, има смисъл да се строи тръба, само ако КНДР също започне да купува руски газ и стане съинвеститор  на проекта.

Трябва да се каже, че

Русия вече се е вклинила в борбата за южнокорейския газов пазар

засега само със своя ВПГ от Сахалин. „Делът на Газпром на местния пазар е 7%, което не е малко, като се има предвид, че търговията с ВПГ е засега странична дейност за руската компания”, казва Жарки.

Ако до Южна Корея стигне и тръбопроводен руски газ, то излиза, че той ще си съперничи включително и със своя си ВПГ. Впрочем, Жарки е уверен: възможностите на местния пазар могат да поемат допълнителни обеми. Освен това руският ВПГ може да стане  гаранция, ако допуснем, Пхенян реши да се държи като Украйна – да спре крана на газопровода.

Като цяло, Северна Корея е главната ахилесова пета на този проект. И Съединените щати успешно могат да си играят още дълги години с КНДР на политически игри – най-малкото, да попречат на Русия да печели милиарди долари от газови доставки за Сеул.

Превод: Тихомир Тодоров