|

Димитър Маргаритов, КЗП: Родни производители изпищяха от големите вериги. Трябва да ги защитим

Потребителят да има индивидуален договор с топлофикациите

Петя Кузева

- Кои ще са основните акценти при промяната на директивите за нелоялни търговски практики и как ще преведете на обикновения потребител термина ню диъл?

- Този проблем трябва да бъде поставен на масата, за да може да стане ясно, че има нужда и от решения. Предложеното от ЕК, мисля че е доста адекватно, защото практически предвижда нелоялна практика да бъде и онова действие на производители, дистрибутори и търговци, при което продукт с една и съща търговска марка се предлага на различните пазари в рамките на ЕС с различно съдържание. И когато това бъде направено, ние като контролен орган, ще можем да установяваме дали такова нещо е налице и съответно да бъде наложена санкция с установяването на нелоялна практика. Трябва да разполагаме с методология въз основа, на която да можем да преценяваме доколко става въпрос за отклонения, представляващи нарушение на закона. Такава методология вече се разработва.

-  Увеличаване размера на санкциите при нелоялни търговски практики до 4% от годишния оборот ще се стреснат ли търговците?

- Да, това представлява още една добра мярка. Колегите от КЗК разполагат с този инструмент и в определени случаи те могат да налагат санкции, включително до 10% от годишния оборот на търговеца, когото глобяват. Справедлива е, защото големите нарушители ще бъдат глобявани с големи суми, по-малките – с по-малки суми и това е пряко свързано с кръга лица, които се засягат от такъв тип нелоялни практики.

- Кои са най-честите нарушения, които КЗП констатира при проверка на хранителни стоки?

- Най-често хората подават жалби за това, че в магазините се получава измама по отношение на цената на стоки. Тоест, на щанда виждате една цена, на касовия апарат се отбелязва друга, по-висока.

Относно качеството на храните това, което ние можем да установим и като нарушение да санкционираме е разминаването между етикета и реалното съдържание.

- Протекционизъм лоша дума ли е – да пазиш родното и да го промотираш?

- Разбира се, че не е лоша дума. Много важно е обаче тази дума да има ясна и точна дефиниция в закона, за да може и мерките, които се предвиждат, да дават добри резултати. Разумен баланс и добрият смисъл на думата протекционизъм биха могъли допълнително да утвърдят родните производители и търговци като коректни и лоялни.

- Все още ли преобладават рекламациите в сектор телекомуникации?

- Отново телекомуникациите са секторът, в който най-често получаваме жалби и сигнали от потребители. Това се дължи не непременно само на нелоялно търговско поведение.

Много е трудно да прочетеш за пет минути десетки страници общи условия, но пък е много лесно съответния служител да акцентира върху основните моменти и с няколко прости изречения да обясни на потребителя какво точно ще трябва да плаща оттук-нататък, когато получава дадената услуга. Не е толкова трудно проблеми, които са съществували с години да бъдат решени без това да представлява нещо страшно. Пример е предсрочното прекратяване на срочните договори. Плащат се до 3 такси неустойка.

- Намаляват или се увеличават жалбите срещу ЕРП-та, ВиК, топлофикациите?

- Тук по-скоро са идентифицирани няколко проблема, които би трябвало да бъдат решени. Когато говорим например за Топлофикация, определено се очертава т.нар. такса сградна инсталация, която мнозина считат за несправедлива или поне за неясна, от гледна точка на това как се изчисляват сумите. Похвална е инициативата на Министерство на енергетиката за сформиране на работна група за разработване на предложения за оптимизиране на нормативната уредба.

Целта, която трябва да постигне тази инициатива е справедливост в отношенията между доставчика на топлоенергия и потребителите. Тоест, започваме най-напред с идеята за индивидуалните договори. В този договор да пише какво му струва единицата на това, което той ползва, съответно как се измерва и да е напълно проследим този процес. Тогава голяма част от проблемите, натрупани с годините, могат да бъдат решени успешно.

Когато говорим за останалите сектори в т.нар. монополизиран пазар, симптоматично продължават да са най-много жалбите за надписани сметки, за оспорване на начисления на такси, както по отношение на ЕРП дружества, така и на ВиК, но това е дейност, изясняването на която върви ръка за ръка и с тази на колегите от КЕВР.

- Он-лайн търговията продължава да си търси вратички да е част от сивия сектор. Минава ли още номерът? Доколко хората могат да се доверят на он-лайн платформите?

- Все по-сигурна става тази търговия и затова е и все по-предпочитана. Но тук, въпросът има отново две страни. Този, който функционира като чист търговски бизнес става все по-светъл и спазва правилата. Да, има едно право на отказ – да върнете стоката в 14-дневен срок и задължението на търговеца е да ви върне парите.

От другата страна – социалните мрежи и т.нар. споделена икономика, която на практика представлява обмен на информация между потребители. За момента поне е малко по-трудно регулаторната функция да бъде осъществена, защото този обмен на информация не се подчинява на класическите правила за он-лайн търговията. ЕК очевидно мисли в тази посока да се търси по-интензивно прилагане на същите тези правила, които важат за он-лайн търговците.

- Към вас функционира Европейски потребителски център (ЕПЦ). С какво може да помогне на засегнати потребители при трансгранични отношения и проблеми?

- Той се намесва в случаите, когато има международен елемент на потребителския спор. Потребителят е българин и е пострадал във взаимоотношение с чуждестранен търговец, на територията на ЕС, Исландия и Норвегия или чуждестранен гражданин е бил потърпевш от нелоялно търговско поведение на български търговец. Това е една институция, която действа без да може да налага санкции, но координацията, която тя осъществява между органите в съответните държави и между институциите в България позволява в много от случаите да бъдат възприети решения, които по пътя на преговорите и на компромиса са изгодни и за двете страни. Най-честите случаи, в които ЕПЦ е търсен са свързани с международен пътнически транспорт и най-вече със самолетния транспорт.

- Сезонът на почивките започва. За какво да внимават хората?

- Резервациите – това са основните проблеми, които могат да възникнат, защото поне по нашата статистика хората най-често се оплакват в сферата на туризма от това, че са били подмамени с много примамливи оферти, а в последствие се е оказало място, което не изглежда изобщо по този начин. И второ –наборът от услуги, който е бил обещан, не може да бъде предложен в пълен обем.

Трябва да си даваме сметка обаче, че в България качеството на туристическия продукт постепенно се подобрява. Но ние не можем да разчитаме само на това. Би трябвало да има усещане за институционално присъствие и сила в добрия смисъл. Сила, защото санкциите би трябвало да респектират и би трябвало да имат и ефект превенция по отношение на тези, които биха се изкушили да направят подобни нарушения.

- Каква е ролята на междуинституционалното взаимодействие за още по-ефективен контрол? И каква е вашата оценка за него в момента?

- Мога да пренеса ползата от това сътрудничество на терена на туризма, където традиционно и в областните администрации, и на общинско ниво се провеждат координационни срещи както преди началото, така и в хода на всеки активен туристически сезон. Присъстват представители на всички институции, които имат контролни и координационни функции. Ние винаги сме имали най-успешни съвместни акции срещу нелоялни търговци, когато сме работили в сътрудничество с Министерство на туризма, с НАП, с Агенцията по храните, с Икономическа полиция. Координацията не само, че е възможна, тя е и изключително необходима, с оглед максимално ефективните резултати.

- За какво искате да предупредите потребителите?

- Засегнахме т. нар. нова сделка за потребителите в някои нейни аспекти. Струва ми се важно да кажа и още едно предимство, което потребителите биха имали, ако тези предложения бъдат приети и съответно станат част от националното законодателство. Това е т.нар. колективна защита на потребителските права. Възможностите в съда да се проявяват искове  било то от държавни институции, било то от неправителствена организация. Тези искове да са от името на неограничен кръг потребители, засегнати от едно и също нарушение на даден голям търговец.

Този механизъм ще даде възможността дори и тези, които са казали – не ми се занимава, да могат въз основа на съдебното решение да получат своето обезщетение.

Интервю с председателя на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов, излъчено по ТВ АЛФА на 13 май 2018 г.