|

Тръмп се готви да отмъщава за обвиненията в „сговор с руснаците”

Страхът пред разплатата става главен мотив за медиите и „колективния Клинтън” да проточват „руската сага” по-дълго

Пьотр Акопов

 

В САЩ е публикуван докладът на комисията по разузнаване на камарата на представителите, в който черно на бяло пише, че няма доказателства за връзки на предизборния екип на Тръмп с Русия. Това означава ли, че кампанията за тормозене на президента на САЩ е вече към края си? И ако това е така, какви ще са последиците?

Руско-американските отношения са в състояние на студена война не само поради обективни геополитически противоречия. Не по-маловажна причина е вътрешнополитическата криза в САЩ.

В хода на борбата за власт в Америка,

президентът на САЩ го обвиняват за тайни връзки с Русия, която уж е помогнала за избирането му. В тази русофобска атмосфера Доналд Тръмп е лишен от свобода за маневриране по руското направление. Благодарение на координираната работа на американските медии и политическия истаблишмънт в САЩ, по-голямата част от население то е убедено, че Русия се е намесвала в изборите през 2016 г., а Тръмп по някакъв начин е свързан с руснаците. Липсата на каквито и да е доказателства не пречи на вярата в „руската следа” -  нали щом повечето медии и народни избраници с месеци, че и години говорят за „разследване”, то не може да няма нищо зад всичко това.

Рано или късно обаче ще трябва да се признае, че може да има и пушек без огън – и той се нарича мъгла, която съзнателно създават противниците на Тръмп и руско-американския диалог. Въпросът е кога ще се разсее тази мъгла и американското общество ще види, че са го лъгали безсрамно. След месец, година или десет години – рано или късно това неизбежно ще стане.

В случая времето е от принципно значение. Нали ако Тръмп не успее да се избави от примката на „руската следа” по време на мандата си, той така и няма да може да стане пълноценен държавен глава. А ако той разкъса кордона, от него може да стане силен държавник.

И въпросът не е дали той непременно ще „се разбере” с Путин (това спокойно може и да не стане). Като стане пълноценен президент, Тръмп ще може да преориентира САЩ от защитата на интересите на наднационалните елити към борба за националните американски интереси. Така че

борбата с  „руските примки” за Тръмп е въпрос на живот и смърт – политическа и  историческа.

Той трябва да затвори тази тема колкото може по-бързо – и през тази седмица той направи важна стъпка в тази насока.

Комисията по разузнаването към камарата представителите на Конгреса на САЩ публикува 240 –страничен отчет за резултатите от разследването на т. нар. вмешателство на Русия в президентските избори през 2016 г. Непълната му версия беше обнародвана през март, но сега се появи целият „Доклад за руските активни мероприятия”. Неговият извод е: комитетът „не е намерил доказателства, че щабът на Тръмп е бил в сговор с руската държава и е координирал с нея действията си”. Тоест, Тръмп не е имал никакви руски връзки. При това в доклада се твърди, че Русия се е навесвала в американските избори, „цел на руските власти е било внасяне на недоверие, объркване и разкол в американското общество”. Това се е правило уж чрез „кибератаки срещу политически институции в САЩ през 2015 – 2016 г. и чрез използване на социалните мрежи за всяване на смут”. При това не се прилагат никакви доказателства за „тази намеса на държавно ниво”. Споменаването на „Агенцията за интернет-изследвания” на Евгений Пригожин, която уж се е месила в американските избори още през 2014 г., публикувайки  критични коментари за Хилъри Клинтън, при най-богата фантазия, не може да се нарече свидетелство, че „Путин е заложил на Тръмп и му е помогнал да победи”.

А потвърждаването на информацията, че демократите и Клинтън са се охарчили, за да платят компромата срещу Тръмп (събран от бивш служител на британското разузнаване, който имал „източници” в Русия) с милиони долари, това в доклада го има.

Веднага се подновиха призивите по-скоро да приключи разследването, което води специалният прокурор Робърт Мюлер – сега противниците на Тръмп се надяват само на неговото бездействие. Без да намери никакви свидетелства за сговор, Мюлер премина към натиск върху бивши сътрудници и обкръжението на Тръмп. Бившият шеф на щаба на Тръмп го спипаха за негови печалби в Украйна по времето на Янукович, личният адвокат на Тръмп го обискират, като при това всички разбират, че това няма нищо общо с предмета на разследването. От „руски дух” и следа няма около Тръмп, но просто така вече, ще прощавате, но делото не може да се прекрати. И проблемът не е в това, че обсадата на Тръмп е нужна за създаването на правилен фон на ноемврийските избори (в САЩ ще се преизбира част от Конгреса и губернаторският корпус). Още щом се разпадне „руската къщичка от карти” и ще започне анализ на нещата. Тоест, търсенето на виновни в нещо, което може да се определи като заговор срещу президента на САЩ, а може и да се определи като

„заговор срещу американския народ и демокрацията”.

Вторият вариант ще бъде дори по-красив. И е ясно, че Тръмп няма да пропусне възможността да отмъсти на всички, които са се опитвали да унищожат президентския му мандат. Страхът пред разплатата сега става главен мотив за американските медии и „колективния Клинтън” да проточват „руската сага” колкото може по-дълго.

Освен това има и разследване на сенатската комисия по разузнаване.  И макар, че то не е завършено, ясно е, че нищо принципно различно от колегите си от долната камара сенаторите няма да изровят. Но ще търсят, ще се опитват да проточат следствието поне до ноември, когато ще са изборите. Но след това

всичко ще рухне и махалото ще тръгне в обратна посока.

Вече няма да може да се вее балонът с „руските връзки”.

Така че до ноември Тръмп ще е вече с развързани ръце – точно през този месец те с Путин ще се срещнат на два международни форума. Тоест, до времето, когато вероятно ще се състои дългоочакваната отделна руско-американска среща на високо ниво. Но дори и на пътя й да застане поредната провокация като „случаят Скрипал”, няма да е възможно да се избегнат ноемврийските срещи.

Но освобождаването на Тръмп ще повлияе ли върху руско-американските отношения? Няма ли те дотогава да бъдат опропастени окончателно?

Разбира се, че не, защото руско-американската конфронтация и така си върви по най-широк спектър от теми. Причините за това имат двояк характер: освен обективни и неотстраними противоречия от геополитически характер, има и много въпроси, по които може да се свали градусът на напрежение. А по някои може да има договореност за разграничаване на интересите, а дори и съвместни действия.

Но за тази цел трябва да се разговаря – на различни нива, но преди всичко – на най-високо. И само Тръмп, освободен от „руската примка”, ще може да започне пълноценен разговор с Владимир Путин.

Превод: Тихомир Тодоров