|

Юрий Асланов, АФИС: АТАКА може да влезе и сама в парламента

Рейтингът на Сидеров се повиши, защото позицията му съвпада с тази на масата българи

Петя Кузева, АЛФА ТВ

 

- Сирия предизвика доста бурни реакции и събитията са динамични. Направихте социологическо изследване за страховете на българина. Какви са изводите?

- Провеждането на изследването съвпадна с ракетните удари. Т.е. рядко се случва, но в епицентъра на събитието ние бяхме на терен и очевидно хората, които са отговаряли на нашите въпроси са били силно повлияни от случващото се. Реакцията на общественото мнение не е уникална, защото почти в целия свят реакциите бяха същите. Те могат да бъдат обобщени с две думи – уплах и объркване. Разбира се, разменените закани между двете суперсили, разполагащи с най-голям контингент от ядрени оръжия и вероятността за въоръжен сблъсък очевидно накара светът да притихне.

Ние дори в публикацията до медиите сме цитирали данни на наши колеги от други държави. Реакцията на общественото мнение е идентична с тази на българското.

Изследователската ни практика е доказала, че едно събитие иска един по-продължителен период на осмисляне, на тълкуване, за да се стигне до съществени промени в общественото мнение. Много рядко се случва нещо да произлезе днес и то автоматично да повлияе. Дали сме един такъв пример, но той не е аналогичен със Сирийската криза. 1998-1999 г., когато избухна войната в Югославия, реакцията в първия момент беше сплотяване около правителството на Костов, и доверието в него се покачи много скоростно. Наблюдаваме подобен феномен и сега, по отношение доверието към Борисов. Но тогава беше временна реакция на общественото мнение. Това продължи до момента, в който Костов разреши коридор за въздушните удари над Югославия. Тогава доверието рязко се оттегли от него. И този процес продължи. Това беше началото на края на управляваща политическа сила СДС и получи естествен израз в края на 1999 г., когато управляващата формация претърпя унизителна загуба на местните избори.

- Казахте Костов, ще ви го цитирам. Той казва така и индиректно признава ролята на Патриотите: „ако десните не бяха разединени и бяхме вътре в парламента, никога нямаше да се случи това, което се случи сега“, а именно правителството да оттегли Истанбулската конвенция под натиска на патриотите, а също и щяха да бъдат изгонени руски дипломати.

- Най-вероятно е прав. Обикновено управляващите коалиционни формати са в много силна зависимост от малкия партньор. Това не се случва само в България. Ние сме го наблюдавали много пъти тук – и по време на Тройната коалиция, на правителството на Орешарски, в предишния парламент ГЕРБ в много случаи беше зависим от волята на РФ, в някои случаи, дори и на АБВ. И в рамките на този мандат, очевидно трябва да се съобразява с коалицията Обединени патриоти.

- Вашата оценка за участието на Обединени патриоти във властта, конкретно на Волен Сидеров?

- В случая, Обединени патриоти изиграха една въздържаща роля. За това, което ГЕРБ по силата на някои изявления на част от неговите лидери, при всяко едно положение вероятно щеше да направи.

- За Цветанов говорим.

- Да, вероятно Цветанов е говорител на някаква тенденция в ГЕРБ, то едва ли е изолирано мнение. Очевидно там има две крила или две тенденции, които си противоречат по отделни въпроси. Примерно щяха да бъдат изгонени руски дипломати, България щеше да заеме по-твърда позиция по случая „Скрипал“, по-близка до тази на Великобритания и на САЩ, но това не се случи.

И второ, вероятно българското правителство щеше да има различна позиция по повод на кризата в Сирия, когато тя избухна. Дори не изключвам при друг формат на управляваща формация, колкото и нелепо да звучи и пряко ангажиране, присъединяване към тази коалиция.

Така, че Обединени патриоти са изиграли ролята на въздържане, защото просто големият коалиционен партньор е зависим, парламентарното мнозинство и правителството зависи от това нещо. А очевидно никой не желае извънредни избори.

- Всеки път Сидеров беше този, който казваше на Борисов – балансирана политика, неутралитет, изчакайте.

- Позицията на Сидеров е доста изразителна и категорична, но тя е специфична, дори и в рамките на коалицията Обединени патриоти. Защото тя предизвиква многобройни коментари, а и той се оказа в това време на събитие в Крим. От там прати някои послания, които са в рязък дисонанс с официалната правителствена линия. Върна се тук и продължи, и това създаде някакво напрежение. Но тази позиция не е била прикривана. Много отдавна го е заявявал и както в някакво публично изявление забелязах, че още преди да се състави управляваща коалиция той е заявил такива позиции. И Борисов след известни колебания е приел неговите условия. В този смисъл Сидеров е последователен в своята позиция и тук няма новина.

- Да, така отговори Каракачанов.

- Каракачанов при всеки подобен случай се опитва да балансира, да смекчава. На Симеонов е малко по-крайна. Той никога не се е самоопределял като поддръжник на Русия. Но най-важното, в общественото мнение доминират русофилски настроения. Регистрирахме невероятно съществен ръст на антизападни настроения. И тук не става дума за нов прилив на симпатия към Русия – не, т.е. подкрепата и симпатията за Русия остават сравнително високи, но те остават в старите нива. Просто има изместване в другия полюс – антизападните настроения. В това число има и вторичен ефект – преди 5-6 години ЕС си върна позитивния рейтинг в представите на българските граждани, сега отново стана негативен.

- Относно личностния рейтинг във вашето изследване казахте Борисов, Корнелия Нинова и изненадващо Сидеров.

- Да, за мен беше изненада. Поначало Сидеров е от тези политици, които са повече мразени отколкото харесвани. Дълги години ние сме регистрирали много ниски нива на доверието към него. Неговият рейтинг се повиши просто защото изведнъж неговата позиция стана позиция на масата българи. Досега нещата, които е говорил, очевидно са пречупвани през един контекст, отношението към АТАКА, или към него лично, сега се пречупиха през друг контекст – на случващото се. И това е причината.

- Дали се прави оценка и на това, че каквото каже Сидеров, когато призове премиера за баланс, за държавност и после Борисов прави същото?

- Това едва ли би наклонило везните, защото противниците на Бойко Борисов са повече, отколкото неговите привърженици. А неговите привърженици също са някаква константна величина.

АТАКА не се възприема нито като лява, нито като дясна партия. Сидеров също не е етикетиран като по-десен или по-ляв политик, с изключение на тези му изяви, които клонят към Русия, които привличат една част отляво в негова полза.

В период на кризи избирателят обича да изважда от паметта си минали събития и кой какво е говорил. В този смисъл при Сидеров има последователност, т.е. във времето, за разлика от много други политически лидери, които са сменяли позициите си, при него го няма това нещо. И тази последователност, това поведение в кризисни периоди обикновено се изважда от паметта и се цени, и носи точки.

- Как виждате обстановка вътре между партиите в Обединени патриоти? Сидеров каза, че ще проведе разговори с Каракачанов и Симеонов за задължително участие на Евроизборите заедно.

- В данните виждам, че отношението към трите партии в тази коалиция започва да се колебае. Все пак трябва да отбележа, че като цяло коалицията Обединени патриоти събира повече подкрепа отколкото трите поотделно. Т.е. ако сега се разпаднат и трите поотделно ще получат, всяка една по-малко, ако се съберат механично, ще станат по-малко отколкото цялото. Това е естествено.

- Имате ли някакви наблюдения в проценти?

- Да, но не искам да спекулирам с тях. Предстоящите евроизбори са изпитание за подобна формация, защото бариерата за участие в ЕП е много по-висока, отколкото за влизане в НС.

Мога да кажа, че трите партии в моментното състояние, в което са поотделно нямат никакви шансове да излъчат и един евромандат. Това могат да направят само заедно.

- Традиционно АТАКА и Сидеров имат силен финален спринт преди избори, от 1-2%, Но това не са избори за НС.

- Ако подкрепата за АТАКА в момента е на ниво около 2%, на базата на нашия опит от минали изборни кампании, можем да кажем, че тя има потенциал и сама да прескочи 4% праг, но тук прагът е близо 7%.

- Ниска избирателна активност. Българинът не обича да гласува на евроизбори.

- Пасивността най-вече идва от ляво, но това не е само в България, в цяла Европа е така. Просто левите хора смятат Европа за нещо дясно. Това е някакво творение на глобализма и във всички държави са по-пасивни.

Последните години, месеци дори, сигналите от Брюксел бяха по различни поводи доста странни. Дори и това, което се случи с оценката за качеството на храните или със субсидиите, с трудовите права. Хората започнаха не само да оттеглят доверието си, но в някои случаи и да негодуват. И това не е български феномен, настроения срещу ЕС в други държави има в далеч по-високи нива.

- От време на време се прокрадват приказки за предсрочни избори на есен. Вие какво мислите?

- В това няма логика. Чувам ги тези приказки също, даже се учудвам колко хора вярват в това. В момента нови избори няма да променят нищо, с изключение на това, че всички дружно ще изхвърлят Марешки от парламента.