|

Юрий Асланов, АФИС: Марешки ще остане извън парламента

Той се прослави като боец срещу олигархията част, от която е, категоричен е социологът

Петя Кузева, АЛФА ТВ

 

- В предишния ни разговор споменахте Марешки. Казахте, ако има предсрочно избори, първото, което ще се случи е да го изхвърлят него много набързо.

- В следващите няколко месеца това няма да се промени, т.е. ако избори има в следващите няколко месеца, той ще остане извън парламента. Разбира се, след няколко месеца ситуацията може да е подвластна на други промени, които ще се случат под въздействие на влияние на събитие или нещо, което не можем да предвидим. Но в близката половин година, да кажем, той е извън сметките, ако сега се стигне до избори.

- С тези месии народът не се ли нагледа, като се започне от Жорж Ганчев, то имаше Яне Янев, то не беше Бареков, то не беше Марешки, сега Слави Трифонов и него така го бутат нагоре-нагоре, не се ли опари народът от еднодневки?

- Стигаме и до този въпрос, че делът на хората, които не подкрепят нито една от съществуващите партии или просто няма да гласуват, ще си останат вкъщи расте също. Това е делът на аполитичните, привидно аполитичните. Те не са аполитични, те имат мнение по всички политически въпроси. Но когато им се представи избора, варианти за избор, те казват – не, това не е моят избор. Така, че тази ниша, опразнена преди няколко години от бившия ваш колега Бареков, тя стои празна, тя не е заета. Сега, друг е въпросът, ако в нея нахлуе някой с подобни или други популистки послания. Дали ще му повярват, дали ще бъде достоверен, и второ, дали ще разполага с толкова пари, колкото все пак Бареков имаше по време на кампанията. Това са въпроси без отговор засега, но на теория се подкрепя партия различна от всички останали.

- Като кажат – не може да се живее повече така, няма такава държава и 200-300 хил. души дежурно пак скачат.

- Да, но в момента, в който им кажете Слави Трифонов или нещо друго, или политически проект на президента Радев – казват, не, не, не, нямам предвид това. Тоест, това е някакъв абстрактен контур. Но така или иначе, той е зона апетитна за всякакви авантюристи и кандидат-популисти, социал-популисти, национал-популисти, всякакви. Подобни процеси вървят и в Западна Европа.

- Имало е време и когато АТАКА е определяна като еднодневка, но се видя, че вече 13 години е в парламента.

- От 2005 г. АТАКА е неизменен участник в парламента, да. И май за първи път участва в предизборна коалиция, нали така.

- Въпросът ми беше за месиите. Не се ли опари малко народът от този филм?

- Лека-полека въображението на народа се изчерпва. Те минаха през какви ли не изпитания. В началото на 90-те години от едната в другата крайност – 2,5 млн. за БСП, 2,5 млн. за СДС на следващата година гласуват. След това царя, след това Бойко Борисов, който също изгря на терена със антисистемна риторика срещу всички партии; след това Бареков. Въображението започва да се изчерпва, защото всеки нов проект е най-малкото два пъти по-слаб от предишния. Бареков беше два пъти по-слаб от ГЕРБ, ГЕРБ беше два пъти по-слаб от царя и т.н.

- И Марешки е все по-малко примамлив.

- Той се прослави като боец срещу олигархията, колкото и смешно да звучи това, част, от която е самият той. Но той беше в атакуваща позиция. Тази ниша стои празна за изцяло нов политически проект. Тоест не от съществуващите проекти, а непознат. Сега, дали когато се появи такъв той ще бъде разпознат доверително от хората, това е втори въпрос. Може просто да не повярват, просто защото хората, за да повярват, трябва да е нещо ново, в т.ч. и като личности. А пък наскоро гледах по телевизията тези отломките от бившия СДС направиха някакво обединение. Аз всички ги познавам, и не само аз, всички сме ги виждали назад в годините.

- Пак разчитат на късата памет, така ли?

- На следващия ден се сбиха. Тоест, хората няма да повярват, ако разпознаят нещо от миналото. Сега Слави Трифонов се явява по-страничен наблюдател, ако той се появи, той може да привлече някакъв потенциал, но не чак толкова голям, защото хората не го възприемат в политическо амплоа. Те го харесват, в смисъл, тези които го харесват не са никак малко, но по същия начин те харесват и някои певци, актьори и т.н. И много трудно биха ги възприели вече в ролята на представители на политически институции, на политически говорители.

- Тоест, правят разлика. Ще ми обясните ли феномена за много бързо покачващия се устрем на консерватизма в Европа, чийто възход обаче в България не е толкова ярък. А очевидно българският народ видя, че с либерализма не става.

- Нека не бъркаме понятията, защото в  Европа има двете инерции. И консервативната е по-слабо застъпената. По-силно застъпената е новата вълна на популизма, няма значение от дясно или отляво идва. Макрон спечели кампаниите с набор от ляво-десни послания, т.е. някаква логически изключваща се комбинация. Европа е просто много объркана територия от всичко, което й се случи в последните години. Очевидно глобализацията й донесе не само ползи, но и големи щети. И според мен, за европейската криза голяма заслуга има т.нар. брюкселска администрация, която се превърна в някаква прослойка, живееща собствен живот, по собствени правила – еднакво мразена във всички държави. При това ние говорим за България, където все още подкрепата за ЕС е доста по-висока, отколкото във Франция или в Германия, или Великобритания, която въобще напуска ЕС. Но тази ненавист към опита на някаква административна прослойка да диктува нещата и да ги налага силово вече ражда съпротивителни рефлекси, в т.ч. и по части, на пръв поглед глупави въпроси като Истанбулската конвенция или нещо друго. Тоест, може да го няма това, за което се говори тук, в т.нар. конвенция, но хората вече подозират, че зад това стои някакъв подтекст и искат да ги изработят. И това го наблюдаваме във всички европейски държави.

- Какво иска по-скоро вече Европа – Европа на отечествата?

- Европа трябва да се върне към замисъла на своя проект по формулата на Де Гол, че тя е съюз от нации. ЕС постигна основната си цел, т.е. невъзможно е днес, от днешна гледна точка, да си помислим дори, че Франция и Германия биха воювали отново, т.е. никога повече да не воюваме на нашия континент – основната цел е постигната. Но оттук-нататък всички други цели не са постигнати и ние се отдалечаваме от тях. Европа не е съюз на регионите, на нациите, Европа не е еталон вече, загуби ореола си на най-социалното привлекателно място, особено с тези мигрантски вълни в последно време. Тоест, нейната сила се превръща в нейна слабост. Това, което беше силна Европа и привличаше, дори и интелекта на целия свят, сега се превръща в нейно уязвимо място, и тя започва да страда заради това. И това се използва от реакционни сили, за да поставят под съмнение, да компрометират завоювани социални права, завоювани социални привилегии. Защото тези социални фондове се източват по много бърз начин от т.нар. мигрантски общности. Европа очевидно е в криза и не желае да наложи собствен поглед върху собствените си дела и продължава да върви по течението на нещата, които идват оттатък океана. А пък там вече проблемите са съвършено други и икономически, и социални, и търсенето на изход от тези проблеми по естествен път води до участие във въоръжени конфликти, нещо, на което Европа не е свикнала. Отдавна се е разделила като мисъл, а и подканването тя да участва и с увеличение на бюджетите във въоръжението, това допълнително утежнява икономическата ситуация. Европа е на един кръстопът, но исторически тя е била в много по-тежки ситуации назад във времето. И въпреки пророчествата, е оцелявала, т.е. има някакъв дух, да го наречем традиционен християнски, т.е. доброжелателен, не войнствен, който изважда от нея някакъв потенциал, който я спасява.

Интервю с Юрий Асланов излъчено в „Неделник“ по ТВ АЛФА на 6 май 2018г.