|

Видин – промишленият първенец, станал гробищен парк

Химкомбинат „Видахим” от гръбнак на местната икономика, днес от него са останали само разрушените сгради и спомените

Убитият производствен град не може да се съживи

Боян Аспарухов

 

Видин – промишленият първенец от миналото, днес се е превърнал в гробищен индустриален парк и най-бедното място за живеене в България и ЕС. Той е разположен на две международни трасета, на прага на Вратата към Европа, Видин бавно умира.

Според данни на НСИ към 2015 г. в града са регистрирани 43 000 души. Толкова е било населението през 1970 г. Според видинчани, днес там не живеят повече от 25 000 души. Дори и да се придържаме към официалната статистика, за 25 години градът са напуснали 20 000 души. На какво се дължи това масово обезлюдяване?

След 50-те години на 20 век започва индустриализацията на българската икономика. За 30 години на територията на Видин и региона са изградени 33 промишлени предприятия, а заетите в индустрията нарастват от 600 през 44-та на 40 000 през 89-та. За този период населението на областта нараства три пъти и половина. Идва демокрацията и за 25 години населението на града се стопява до 1/3.

Химкомбинат „Видахим”

или Химията, както е известен сред хората в града, от гръбнак на местната икономика, днес от него са останали само разрушените сгради и спомените. Произвеждани са синтетични влакна и каучукови гуми. Годишният капацитет надхвърля 1.3 млн. автомобилни гуми, 13-15 000 тона полиамидни влакна и 350 млн. квтч еленергия. На територия от 1000 дка са построени един главен производствен корпус и още пет спомагателни – Завод за полиамидни влакна „Видлон”; Завод за пневматични гуми „Вида”, ремонтно-механичен завод, ТЕЦ, и Научно-изследователски институт.

Във „Видахим” са произвеждани гуми за самолети, трактори, електро и мото кари, леки и тежкотоварни автомобили. Първата автомобилна гума марка „Вида” излиза от производство през 1969 г. 80-те са най-силните години. Производството достига 1,2 и 2,0 млн. броя автомобилни гуми годишно. В края на 80-те предприятието усвоява технология на „Пирели” за производство на безкамерни гуми. Било е въпрос на престиж за всеки да получи работа в химкомбината. Щатът на предприятието достига 9000 души. Хора от региона непрекъснато се стичат във Видин. За тях е построен жилищния комплекс Химик. За нуждите на разрастващия се комбинат е създадена професионалната гимназия „Асен Златаров”. Тя създава бъдещите химици. Към комбината е създаден спортен клуб „Химик”. Отборът по баскетбол дълго време представя окръга на националните състезания. От началото на 70-те започва да се организира Рали Вида, което изпитва новата продукция на комбината. В края на 80-те то е включено в Европейския рали шампионат.

С идването на демокрацията предприятието се срива за няколко години. През 1996 г. заради огромни задължения, кабинетът Виденов включва „Видахим” в списъка за финансова изолация. Година по-късно кабинетът на Костов взима решение да приватизира „Видахим”. Към предприятието проявяват интерес гиганти в автомобилната индустрия – Мишелин, Марангони и Полиседа, но до подаване на оферта така и не се стига. На 2 декември 1998 г. общото събрание на „Видахим” взима решение да ликвидира предприятието. РМД-ата на Вида и Видлон подават оферти, но им отказват, защото не могат да гарантират средства за инвестиции. На 12 юни 2001 г. Софийски апелативен съд обявява химкомбината в несъстоятелност.

През лятото на 2002 г. правителството на Симеон II продава 70% от активите на дружеството за 1 лв. Купувачът поема и задължения за 69 млн. лв. На 3 декември е възстановена работата на ТЕЦ-а. Производството бавно се възстановява. Първата произведена радиална гума за трактори е търкаляна от завода до центъра на Видин. На първи март 2006 г. „Видахим” получава отличието Златна мартеница за български производител на 2005 г. Следват срещи на ръководството на предприятието с властта и редица опити за възраждане на промишленото производство, които не довеждат до ръста, характерен за времената преди 90-та година. Напротив липсата на пазари и инвестиции бавно приспиват дейността на Видахим.

Единственото производство, което се запазва през последните години е на електроенергия. От 2002 г. централата на „Видахим” произвежда електроенергия, която продава на преференциални цени на НЕК. Приходите от продажба на ток превишават многократно тези от всички други производства на комбината. По неофициални данни „Видахим” е получавала от държавата по 7 млн. лв. всеки месец от продажбата на ток на преференциални цени до промяната на ЗЕ, която постанови прекратяване на преференциалните цени.

Видин е имал и тютюнева фабрика основана още през 1924 г. Информация за предприятието почти не е останала днес

Има и друга причина за ликвидирането на ТЕЦ-а на „Видахим”. Той е пригоден за работа с въглища от Донбас. С развитието на конфликта в Украйна, доставките стават нередовни, което спира производството на електроцентралата. От друга страна, тежкото финансово положение на НЕК блокира плащането за произведената еленергия. През лятото на 2015 г. започва съкращаване на последните останали няколкостотин работници в химкомбината. Най-голямото предприятие в Северозападна България остава в историята.

„Видахим” не е единственото умъртвено предприятие.

Заводът за режещи инструменти е бил единственият за производство на видии в България с пазар в целия свят. През 1998 г. правителството на Костов го продава на американската фирма „Карбис” за по-малко от $1 млн. Бивши работници споделят, че на склад е имало готова продукция за $2.5 млн. През 2000 г. заводът затваря врати.

Машиностроителен завод „Георги Димитров”

От 1965 г. предприятието изработва и предлага богат асортимент хидравлични и осови помпи. ДМЗ „Георги Димитров” разгръща филиали в Брегово, Димово и Ново село и се превръща в най-големият завод за хидравлични помпи на Балканите. Персоналът достига 2500 души, а продукцията се изнася в държавите-членки на СИВ, арабския свят и Куба. Демократичните промени обаче успяват да поставят на колене още един индустриален гигант.

Консервната фабрика „Видаплод”

е разполагала със собствено железопътно отклонение с товаро-разтоварни площи. На площ от 83 дка са се консервирали милиарди тонове плодове и зеленчуци за Източния блок. Годините на приватизация удавят истината за фалита на консервната фабрика.

„Вида стил”

е предприятие за мъжка, дамска и детска конфекция, което е било познато в Западна Европа още през 70-те. Основният артикул са ризите. Вида стил успява да прекрачи в новото време и през 1995 г. е приватизирана от работническо-мениджърски екип. 85% от поръчките са с чуждестранни фирми. Продукцията се изнася основно за САЩ, Франция, Испания, а от 2001 г. спечелва търг за ушиване на униформите на английските полицаи. Годишният оборот към 2004 г. достига 12 млн. лв. при 1600 работници. Директорът Тошо Йорданов споделя, че в България няма ограничение на вноса на турски и китайски стоки, което действа пагубно на „Вида стил” и препоръчва въвеждането на защитни мита. Съветът му не е взет под внимание. Днес предприятието работи, но на доста по-ниски обороти.

Когато бях във Видин, на речна гара спря красив туристически кораб под швейцарски флаг. Противно на очакваното градът не представляваше интерес за пасажерите. Те спокойно се излежаваха на шезлонгите и наблюдаваха залязващото слънце над града. За видинчани красивият кораб беше истинска атракция. Всички дойдоха да го видят, направиха си снимки пред кораба и ако можеха щяха да се качат на палубата и да разгледат живота на хора, които очевидно живееха доста по-добър живот от техния. След малко пристигна един автобус, с пътници от кораба, които са посетили Белоградчишките скали и пещера Магурата. Пасажерите нямаха какво повече да видят. Убитият промишлен град не може да се съживи като туристическа дестинация, освен ако не измисли като атракция разходка из индустриалното гробище.