|

Гений в бизнеса или луд е Тръмп

Нарастване на противоречията между ЕС и САЩ тласка Брюксел към диалог с Москва, което може да свали антируските санкции

Камран Гасанов

 

Американският президент, който заради желанието си да нормализира отношенията с Русия попадна в капана на Конгреса, в страната ни първоначално го жалеха, като го смятаха за жертва на машинациите на изгубилите демократи. Но когато преди една година Тръмп нанесе удар с ракети „Томахоук” по сирийската въздушна база Шайрат и изпрати кораби към Корея, тогава експертите застанаха нащрек. „Любовта” към Тръмп окончателно се изпари в началото на тази година. Първо, заради бомбардировките над Сирия и заплахите по адрес на Русия, второ – след излизането му от ядрената сделка с Иран и последно, заради преместването на посолството в Йерусалим, довело до изостряне на ситуацията в Газа.

На пръв поглед

Тръмп прави всичко, за да разпали глобална война

Но ако се има предвид, че война все още няма, то неволно стигаш до извода, че заплахите и дори незначителните ескалации – това е ясно обмислена тактика с напълно конкретна цел. Заплашвайки да направи КНДР на „пух и прах”, шефът на Белия дом неочаквано даде заден ход, като предложи да се срещне с Ким Чен Ун, а в перспектива допусна сваляне на санкциите и  установяване на дипломатически отношения. Защо? За да отстрани монопола на Китай в Северна Корея, която през годините на санкциите на практика се превърна в „икономическа колония” на Поднебесната империя.

„Наказва” Европа за търговския дефицит чрез Иран

Вървим нататък. Иран. САЩ излизат от ядрената сделка, която позволи на Европа да получи материални преимущества на иранския газов пазар. Съобщавахме за милиардни инвестиции на компании от ЕС, които са заплашени да бъдат загубени поради решението на Тръмп. Отвореният за европейския бизнес Иран сериозно безпокои американските петролни компании, които меко казано не ги чакат с отворени обятия както европейците. САЩ не са заинтересовани от появата на ирански газ на европейския пазар, който макар и да разреди руския, но ще се конкурира с американския шистов газ.

Тръмп иска да „стегне” Европа не само заради Иран, но и заради огромния търговски дефицит ($147 млрд. според Census Bureau), за който той напомни на канцлера на Германия Ангела Меркел по време на визитата й в Белия дом. В случая, милиардерът използва друга заплаха – възможността за въвеждане на мита за вноса на стомана и алуминий от Евросъюза. По данни на европейски медии Тръмп е готов на отстъпки, ако европейците се съгласят да увеличат покупката на скъп американски втечнен природен газ (ВПГ). Определящи, макар и не в икономически план, в натиска срещу Иран са интересите на Израел, които се прокарват от Тръмп. Освободеният от санкции и забогатял Иран ще се превърне за в бъдеще в още по-голяма заплаха за Тел-Авив, отколкото сега.

Евросъюзът не отстъпва

Засега по иранския въпрос, където са заложени милиардите на Eni, Total и Airbus, Европа не отстъпва. Затова натискът на американската администрация продължава. Държавният секретар Майк Помпео, представяйки новата стратегия по Иран, заяви че  Пентагонът, заедно с регионалните съюзници на САЩ (Израел и Саудитска Арабия) е готов да потушава всякакви прояви на „иранска агресия”. В реч пред американския фонд „Наследство” той заплаши с „безпрецедентни санкции” срещу Иран. Ако разбира се Иран не отстъпи, тоест да се откаже от влиянието си в региона и не либерализира режима си, което може да доведе до неговия край.

Отделно трябва да се отбележи, че действията на Тръмп провокират ръста на цените на петрол, като създават условия за увеличаване на добива на шистов петрол в САЩ. От рязкото падане през 2014 г. барелът с сорт Brent стигна до максимални показатели от 80 долара за барел. Именно при такава цена производството на американския ВПГ става рентабилен.

Тръмп „обработи” Китай

И последно, и може би най-актуално за момента. Китай. Тук, за разлика от Иран и ЕС, „гангстерския” маниер за правене на бизнес вече дава резултати. Проблемите в отношенията с Китай са на практика идентични. На Тръмп не му се нрави огромния дефицит в търговията с Пекин – 375 млрд. долара през 2017 г. по данни на Census Bureau. Преди това САЩ въведоха митнически ограничения срещу вноса на китайска стомана и алуминий.

Чрез „митническата война” Тръмп успя да изтъргува преференции за САЩ. На 20 май т. г. двете страни постигнаха консенсус, според който ще се вземат мерки за намаляване на търговския дефицит. Китай се съгласи да увеличи покупката на американски стоки, включително селскостопански продукти и енергоносители. Според Reuters, Пекин се е съгласил да намали отрицателното търговско салдо на Вашингтон на 200 млрд. долара. В заявление се казва, че Китай „значително увеличава закупуването на стоки и услуги от САЩ”, за да стимулира икономическия ръст и заетостта в САЩ. Китай също така обещава да внесе поправки в закона за интелектуалната собственост, че ще защитава американските IT-компании в страната.

Получава ли Китай нещо в замяна?

Вицепремиерът на Държавния съвет на КНР Лю Хе смята, че  решението отговаря на интересите на двете нации. САЩ и Китай са се разбрали да противодействат на ръста на  търговските мита. Шефът на американското финансово министерство Стивън Мнучин казва, че планираните от САЩ мита, засягащи китайски стоки на стойност 150 млрд. долара, се свалят от дневен ред. „Ние спряхме търговската война”, заяви Мнучин в интервю за Fox News Sunday.

Ще продължи ли търговската война зависи вече от развитието на ситуацията от двата бряга на Атлантика. ЕС „показва зъби” и гарантира на Иран спазване на сделката.

Всичко това изгодно ли е за Русия? От гледна точка повишаване цените на нефта – да. От гледна точка замразяване на появата на ирански нефт и газ в Европа – също. Иран е втората след Русия страна по запаси на газ в света. Освен това нарастване на противоречията между ЕС и САЩ тласка Брюксел към диалог с Москва, което теоретически може да доведе до сваляне на антируските санкции. При това трябва да се разбира, че евентуалното зацикляне на европейската икономика поради усилията на Тръмп носи сериозни рискове за Русия поради факта, че ЕС е най-големият купувач на руски горива.

 

Превод: Тихомир Тодоров