|

Георги Минчев: Българският бизнес иска сваляне на санкциите срещу Русия

Трябва бързо да намерим българския начин за поправяне на тази грешка или рискуваме да има много малко място за нашите интереси, когато ЕС и Москва се разберат

Петя Кузева

 

През 2017 г. двустранният стокообмен между България и Русия се е увеличил с над 40%, надхвърляйки $4.2 млн. Това стана ясно по време на пресконференция в Министерство на икономиката. Там беше и председателя на Управителния съвет на българо-руската търговско промишлена палата Георги Минчев.

 

- Увеличение на стокообмена между България и Русия с над 40% за една година. Така ли стоят нещата и положителна ли е тенденцията?

- В тези проценти се съдържа и динамиката на цените. А както знаете, на енергоносителите тя е съществена през последните години, особено последните месеци. Това се отразява на показателите, които отчитат темповете на растеж. И въпреки всичко реално съдържание на стокооборота между двете страни също има нарастване. Рязко охладняха не само политическите отношения, но и рязко намаляха, а по някои позиции буквално станаха пренебрежимо малки и незабележими търговско-икономическите отношения между двете страни. Всъщност, относително статичният фактор, който много трудно се влияе от конюнктурата е нашето сумарно потребление на енергоресурси и други базови борсови суровини, които ние получаваме от Русия.

- Говорите дипломатично, но българинът знае, че има санкции срещу Русия. Как стоят нещата сега? Премиерът и президентът бяха на среща с Путин.

- Неслучайно не акцентирах върху санкциите, защото те остават постоянна съставляваща част, която влошава общото състояние на взаимоотношенията.

- Колко ги влошава, трябва ли да паднат?

- Категорично. Даже не трябваше да бъдат въвеждани. И това е мнението не само на мен или на преобладаващата част от представителите на българския бизнес. Това е почти единодушното мнение на предприемачите в ЕС, на най-големите работодателски организации в САЩ и Канада. Бизнесът има привилегията да познава реалностите на живота такива каквито са, а не такива каквито на някой му се иска да бъдат или такива, каквито някой ги използва като спекулативен образ, за да реализира по-краткосрочни или по-дългосрочни спекулативни политически цели.

- Този спекулативен образ не се ли изтърка вече? Малко на пародия взе да прилича цялата ситуация с това колко лоша е Русия. Казвате, че българските работодатели са били пасивни, защо? Пак ли чакаме някаква директива или да видим как другите ще реагират?

- Казах, че българските работодателски организации като заемане на официална позиция бяха относително пасивни и са доста закъснели във времето като заявяване на позиции. Санкциите и последвалото премерване на силите между Русия и обичайните й геополитически противници показаха, че не само демонизираният образ като заплаха, но и опитите да бъде неглижирана Русия като фактор в световните дела са твърде далеч от реалната действителност. Русия не просто издържа на удара, тя бие на нула противниците си и продължава да трупа точки в своя полза. Освен това показа позабравен от близкото минало реален потенциал.

- Какво ще препоръчате на политиците? Какви мерки трябва да се вземат веднага? Сидеров и колегите му винаги са били ПРОТИВ санкциите срещу Русия. Какви са стъпките, които могат да се направят, за да работим по-добре, за да има България полза?

- Да напомня, че политиците декларират, че са слуги на народа. Г-н Сакскобургготски в интервю каза следното: „и хората и държавите имат неприятното свойство да допускат грешки. Това е неизбежно. Въпросът е когато тези грешки бъдат осъзнати, какво правим оттук нататък“. От тази гледна точка и посещението на президента, и официалната визита на Борисов в Москва бяха изключително правилни. Малко позакъснели, но това не е беда. Те вече влияят върху микроклимата, върху настроението на отношенията между двете държави, в т.ч. и търговско-икономическите отношения. Въпросът е оттук-нататък как си поправяме грешките – с каква скорост, колко успешно, защото по този път на осъзнаване на грешките и корекция на поведението не се намираме само ние. Ние не сме единствените, които допускат грешки. Тази грешка беше колективна и тя не беше българска измишльотина. Тя беше катастрофална геополитическа грешка на тогавашното и част от сега действащото ръководство в големите европейски държави и в ЕС. Ние станахме неволна жертва и потърпевш в тези събития.

Грешката беше доброволно колективна, но спасяването ще бъде самосиндикално. Това е още една заплаха за българските интереси. Ако ние не намерим бързо своя български начин за поправяне на тази грешка, ние рискуваме в полето на перспективни, значително по-добри и по-нормални взаимоотношения между Русия и ЕС, да има много малко място за нашите интереси. Трябва да се стимулират представителите на българския бизнес да изграждат трайна система от взаимоотношения.

Те трябва да са спокойни за това, че няма да се появи някой случаен, който да каже – спираме всичко и довиждане на сериозните инвестиции, което се случи с руските санкции. Тогава пропуснахме възможността да обясним на останалите, че чрез въвеждането на санкции по този невеж начин, Русия няма да бъде победена. Това трябваше да го каже някой като България. Разбирам някой друг, примерно Португалия, да си позволи лукса да няма достатъчно информация за Русия, но ние, българите, на нас ли трябва да ни обяснява някой какво е Русия? Ние би следвало да претендираме да имаме компетенции в областта на Русия. И трябваше да замълчим и всички да оставим професионалните русофоби да водят хорото.

Нещата трябва да се премислят, трябва да се подготвят и трябва да се действа отговорно и внимателно.

- Ако приемем, че чашата е наполовина празна в момента, изхождайки от първия въпрос със стокообмена, оптимист или песимист сте, че ще я напълним?

- Аз съм повече от оптимист. Няма причини отношенията между България и Русия да не се развиват и то със сериозни темпове. Не само общата цивилизационна история, симпатията между народите, ами ние нямаме основание да се мразим с руснаците. Взаимните ни претенции са даже донякъде смешни на фона на огромните исторически конфликти между повечето европейски страни. Ние в това отношение в отношенията си с Русия сме облагодетелствани. В края на краищата, ние имаме обща цивилизационна основа, имаме общи споделени исторически периоди, които освен всичко друго имат и сериозни успехи, очевидни успехи, с които ние трябва да се гордеем.

Но въпроса е оттук нататък какво ще правим. Ние трябва да намерим общ търговско-икономически интерес. Той трябва да има достатъчна стратегическа дълбочина във времето, за да се привлича финансов и технологичен ресурс. Ако ние в българо-руските отношения успеем да генерираме такива проекти, аз съм сигурен, че те ще привлекат вниманието на множество инвеститори от трети страни. Българо-руските отношения са част от системата на международните политически, геополитически и икономически отношения. Ние трябва да намерим българската версия на тази част от световната икономика и политика.

 

Интервю с Георги Минчев, председател на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата, излъчено в предаването „Неделник” на 16.06.2018 г.