|

Димитър Ганев, „ТРЕНД”: Само заедно Обединени патриоти имат шанс за Европарламента

АТАКА, ВМРО и НФСБ имат ключова роля във външната политика на България

Петя Кузева

 

- Г-н Ганев, преди време, ако питаш българина за нещо свързано с ЕС, Западните Балкани му звучеше като абстрактно понятие. Излязохте с проучване, което явно не е така. Разбираемо ли е за обществото като термин и какви ползи България може да има от Европредседателството?

- Темата беше до голяма степен непозната или поне не беше сложена на масата на преговорите в последните години. Едни от големите успехи на българското председателство е, че върнаха отново темата за интеграцията на Западните Балкани в дневния ред на ЕС.

Не съм от оптимистите, че интеграцията на Западните Балкани чука на вратата. Този процес ще отнеме 5-7 до 10 години и това няма какво да ни учудва. Въпросът е, че самият факт, че това нещо вече се обсъжда до голяма степен е актив на българското председателство. Изключително противоречива тема в западноевропейските общества. Но си мисля, че след софийската среща, вече на този проблем ще се гледа не толкова като на проблем, а като на въпрос, който трябва да търпи решение в следващите няколко години.

Колкото до проучването, опитахме се да тестваме доколко тази тема вече е наложена в съзнанието на българите. Втората цел, която си бяхме поставили – да видим мнението на самите българи за интеграцията на Западните Балкани. Темата в България вече е наложена. Тоест, българите имат формирано мнение.

- Борисов успя да я вкара в новините, да я направи близка.

- Това, което направи Борисов в третия си мандат, с настоящото правителство е да вкара нов сюжет. Цялото управление на Борисов от десетилетие насам, можем да го погледнем през няколко сюжета: МВР –акциите в началото на „Борисов 1”, впоследствие магистрали, спортни зали и други инфраструктурни обекти. Впоследствие сюжетът за реформите и стабилността през втория мандат.

В момента имаме трети сюжет – външно-политическа активност, международна дипломация. Това, което успя Борисов да направи не само по време на председателството, а и преди това е да наложи тази тема. И не само я наложи, а и в мнението на българите интеграцията на Западните Балкани е положително. 61% са ЗА, като по-малко от 1/5 изразяват категорично отрицателно мнение по този въпрос.

Друго заключение, което можем да направим от изследването е, че ролята на България като посредник в отношенията между Брюксел и столиците в Западните Балкани е легитимна в очите на българите. Те смятат, че България трябва да помага. И на второ място, че България е способна да помага.

Третата цел, която си бяхме поставили е да видим какво е отношението на българите към различните страни от Западните Балкани. Най-висок дял подкрепа за интеграция в ЕС събира Македония – 70%, Сърбия – с 68%. На дъното на тази класация, в кавички казвам класация, стоят държавите като Косово и Албания. Те са държави, които са и културно, и манталитетно, и езиково, и религиозно най-вече различни от България и е съвършено нормално стойностите за тези държави да са на по-ниски нива.

- Да разбираме ли, че българинът иска на Балканите и е ЗА някаква своеобразна Вишеградска четворка?

- Най-голямото преимущество, което ние ще имаме от интеграцията на Западните Балкани е т. нар. свързаност – инфраструктурна, дигитална, бизнес, т.е. самият регион да се отвори. Тук има и непосредствени ползи – предприсъединителни фондове, от които България също ще се възползва, защото когато започне един коридор да се строи от Босна през Сърбия, например, той стига и до България, така че България ще бъде косвен бенефициент. Но най-голямото преимущество в дългосрочен план е, че България за първи път ще има много близки свои държави, с които ние можем действително да формираме група, така както Вишеградската. И както виждате, гласът на държавите, които са част от Вишеград – Полша, Унгария, Чехия и Словакия, е много по-силен в Европа, когато те са обединени и много по-често се чува и тяхната дума е много по-тежка, отколкото е думата на България.

Това, което може да се случи е да се формира една Балканска група между България, Сърбия и Македония, която да бъде с много по-силен глас в Европа.

- Какво е доверието към правителството? Колко процента от българите желаят то да остане и каква е нагласата? Прокрадва се идеята за предсрочни избори, има ли индикация изобщо за такива?

- Мнозинството от българите (55%) казват, че няма нужда от предсрочни парламентарни избори и че правителството ще изкара пълен мандат.

Ако сега има предсрочни парламентарни избори, съотношението на силите няма да бъде много различно.

- Говорих с други социолози през последните седмици, Марешки е извън парламента при избори сега.

- Марешки е от тези субекти, които се появяват на всички избори, т.е. партия, която е на антистатуквото. Той успя да се хване на тази вълна и влезе в парламента. Но винаги при тези субекти, когато станеш част от, грубо казано, статуквото част от хората вече оттеглят подкрепата си от теб и търсят новия субект. Това се случи при Марешки. Той влезе с 4%, сега електоралната му подкрепа е около 1.5-2%.

Съотношението ГЕРБ и Патриоти от една страна, все пак е коалиционната формула в момента и БСП и ДПС от друга страна – не е променена. Разликата между Обединени патриоти и ДПС е по-малко от 1%.

Не виждам интерес на „Позитано“ 20 да има предсрочни парламентарни избори. По-скоро тази реторика е да се легитимират като опозиционна партия, отколкото да искат предсрочни избори.

- Българите одобряват балансирана реакция и по случая „Скрипал“, и това, че не бяха изгонени руски дипломати, Истанбулската конвенция. Щеше ли да има разлика, ако ГЕРБ беше с Реформаторския блок? Каква роля играят Обединени патриоти?

- И в двата случая – Истанбулската конвенция и „Скрипал“, на Борисов щеше да му бъде много по-трудно в предния кабинет. Реформаторският блок са коалиция от формации, които не крият либералните си виждания. И това щеще да създаде огромен дискомфорт във вътрешно отношение на Борисов. По случая „Скрипал“ те са категорично прозападно настроени. За тях това са червени линии, свързани с Русия. Въпросът е, че българското общество има положително отношение за Русия. Всеки конфликт между България и Русия не може да носи електорални или политически дивиденти. В този смисъл Борисов беше улеснен от коалицията с Обединени патриоти, защото и по двата случая те бяха твърдо зад позицията, която в крайна сметка се взе. Обединени патриоти до голяма степен изиграха ключова роля в отхвърлянето на Истанбулската конвенция.

- Първият тест за Борисов и за ОП са евроизборите, после има кметски. Някакви изненади очакват ли се? Сидеров казва, че на евроизборите ОП трябва да са заедно, защото резултатът няма да е добър и това ще е лош знак към електората.

- Ще ви отговоря на въпроса с пример – 2011 г. на президентските избори Каракачанов се яви с подкрепата на ВМРО – 30 000 гласа. 2016 г. Каракачанов без някаква съществена промяна в позициите му взе 600 000 гласа. Разликата в случая къде е – Обединени патриоти. Тази формула се оказа успешна.

Обединени патриоти имат шанс за добро представителство в Европейския парламент. Но ако не се явят заедно, те дори няма да имат представителство в ЕП.

- Ваши колеги казват, че отломките от СДС вече никой не ги припознава, защото се стремят да изглеждат като нещо ново.

- СДС няма самостоятелна електорална база. Ако с вас сме политици и искаме да влезем в коалиция със СДС, те ще започнат да ни лъжат, че имат 50-100 хил. гласа, но това е абсолютна лъжа. СДС като електорална тежест не съществува.

 

Интервю на Петя Кузева с Димитър Ганев – „Тренд“, излъчено по ТВ АЛФА на 20 май 2018 г.