|

Заради Русия, Тръмп тръгна срещу Запада

Дори и ако те се бяха съгласили с предложението на Тръмп за връщане на Русия в Г-8, има едно напълно непреодолимо препятствие – Кремъл не иска

Kрахът на Г-8 беше повече от естествен и изгоден за Москва

Пьотр Акопов

 

Доналд Тръмп предложи Русия да се върне в Г-8, тоест, да се възобнови самият формат Г-8. Това е допълнително свидетелство за изолацията не на Русия, а на САЩ, защото останалите водещи страни на Запада се обявиха срещу стремежите на американския президент. Но главното е друго. На самата Русия вече не й трябва този клуб на велики държави. Защо?

Преди отиването си на срещата на „голямата седморка” в канадския град Квебек, президентът на САЩ взриви политическа бомба.

„Това беше Г-8, защото в него беше Русия. И сега Русия я няма там. Аз обичам страната си, аз бях страшен нощен кошмар за Русия. Дали ви харесва това или не, може би не е политически коректно да се каже, но ние трябва да управляваме света. И има една Г-7, която преди беше Г-8, която изгони Русия. Тя трябва да върне Русия, тъй като Русия ни е нужна на масата за преговори. Русия трябва да бъде на тази среща. Защо провеждаме срещата без участието на Русия в нея? Аз бих препоръчал, а те да решат, но Русия трябва да бъде на срещата, да е участник”.

Заявлението на Тръмп бе подкрепено от новия премиер на Италия Джузепе Конте: „Аз съм съгласен с президента Доналд Тръмп. Русия трябва да се върне в Г-8. Това е в интерес на всички”.

По темата за участието на Русия в „голямата осмица” тези дни се изказа и канцлерът на Германия Ангела Меркел, като заяви, че в обозримо бъдеще не вижда възможност за възстановяване на формата Г-8 с участието на Русия:

„Анексията на Крим беше очевидно нарушение на международното право, затова изключването на Русия от Г-8 беше вярно решение. Аз съм за преговори с Русия, но като се отчитат разногласията, които имаме помежду си”.

Темата за възобновяването на взаимодействието с Русия във формата на „голямата осмица” периодично изплува в европейската политика. Всъщност Меркел на практика отговаря на  призивите на много германски политици, и от управляващата партия, и от опозицията, да се направи това. Не е тайна и позицията на новото италианско правителство, което се обявява за

прекратяване на санкционната война

и възобновяване на нормалните отношения на Европа с Русия.

Но заявлението на Тръмп беше неочаквано. Президентът на САЩ, заради кампанията срещу него по обвинение за „връзки с Русия”, беше принуден да действа много внимателно на руското направление. Тръмп за година и половина от мандата си така и не можа да си позволи дори да организира отделна среща с Путин. И изведнъж толкова радикално за Запада предложение за възобновяване на Г-8.

Каква е причината?

Всичко е много просто – в навечерието на канадската среща на „голямата седморка” отношенията на САЩ със съюзниците се изостриха докрай. Редица стъпки на Тръмп – от отказа от иранската сделка, до заплахата за започване на търговска война с Евросъюза натикаха европейците в ъгъла, принуждавайки ги да се защитават. Преди срещата френският президент в открит текст заплаши САЩ с изолация:

„Президентът на САЩ може би няма нищо против изолация и ние също не сме против да подпишем споразумение на шестте страни. Шест страни от Г-7, без Съединените щати, заедно представляват по-голям пазар, отколкото американския. Няма да има световна хегемония, ако знаем как да се организираме. И ние не искаме да има такава”.

В отговор Тръмп реши просто да не участва в подписването на крайната резолюция. Той напусна срещата в събота през деня, още преди края на всички мероприятия. Но и това му се стори малко и Тръмп реши да разиграе „руската карта”срещу европейците.

С предложението си за връщане към Г-8 с участието на Русия, Тръмп разбива цялата схема на противопоставяне вътре в Запада. Нали

политиката за изолиране на Русия беше именно американска инициатива.

Европа се присъедини към нея главно под американски натиск.През 2014 г. поредната среща на „осмицата” трябваше да бъде в Русия, но след Крим западните лидери се отказаха от  провеждането й. Като възобнови срещите във формат Г-7. И макар, че Тръмп не е Обама, администрацията му беше принудена да продължава същата линия по отношение на Русия – под натиска както на американския Конгрес и американските атлантически елити, така и на проатлантическата част от европейската политическа класа.

Лично Тръмп се оказа за глобалистките елити по-лош враг и от Путин. Атлантиците справедливо  подозират Тръмп, че иска да отслаби както Евросъюза, така и атлантическата солидарност. Но тъй като няма друга алтернатива на САЩ като циментиращ западния свят, те бяха принудени да се смиряват с неправилния американски президент, надявайки се да го върнат в правилния път след като Тръмп напусне Белия дом.

И ето сега Тръмп казва – а къде е Русия? Защо я изгонихте? Нека да я върнем в клуба и да решаваме проблемите заедно. Тоест, предлага ЕС, Великобритания, Канада и Япония да си имат работа не само с него, но и с Путин, когото атлантическите стратези обвиняват за главна заплаха за световния ред. Все едно, че Тръмп казва на европейците – аз не ви харесвам, нека тогава да добавим и Путин, и да видим как ще запеете в такава компания. Всъщност Тръмп предлага на глобалистите да сформират нова конфигурация на клуба на великите държави – Европа, като ново ядро на Запада, САЩ и Русия. Плюс Япония – и стоящите отстрани Китай и Индия, с които всички ще градят отношения самостоятелно.

В резултат на това европейските страни колективно се опълчиха на Тръмп, като се обявиха срещу връщането на Русия в Г-8. Но дори и това не е главното. Дори и ако те се бяха съгласили с предложението на американския президент за връщане на Русия в Г-8, има едно, но напълно непреодолимо препятствие. Това е позицията на самата Русия. Ние никога няма да се върнем към този формат на взаимоотношения със Запада. Не защото сме се обидили, че са ни изгонили, а защото това на нас категорично не ни трябва и не ни е изгодно.

Конфликтът със Запада през 2014 г. зрееше дълги години.

През 2013 г. всичко рухна, формално, заради Сноудън и Украйна. Но главната причина е провала на опитите на Запада да впише Русия в клуба си с правата на младши партньор. Първо това се опитаха да го направят през 90-те години, надявайки се на прозападния руски елит, готов да запише страната в „златния милиард” едва ли не при всякакви условия, а след това в началото на 21 век, надявайки се на митичното желание на Путин „да стане член на клуба” при по-почетни условия. Но проблемът е, че

Русия никога не може да стане част от Запада

както заради нашите национални интереси, така и поради геополитическите представи на атлантиците. Максимумът, който те бяха готови да ни дадат, не беше дори и нашият минимум – твърде различни и несъвместими са интересите на атлантическия и руския проект.

Така че крахът на „голямата осмица” беше повече от естествен и изгоден за Русия. Нашият завой на Изток и Юг се усили, но в него няма опит просто да се замени едно с друго, атлантическия проект с тихоокеански, да станем младши партньор не на САЩ, а на Китай. В него има движение към абсолютно друг модел на устройство на света.

Русия изгражда нов световен ред

заедно с тези, които са готови да го правят. Преди всичко, естествено, с Китай, защото нашите представи за бъдещето на световния ред като цяло съвпадат.

Повече от символично е, че предложението на Тръмп, както и самата среща на Г-7, съвпаднаха с друга среща – на ШОС, в Циндао. На Русия не й трябва никаква атлантическа „осмица”, защото тя вече участва в такава „осмица”. Китай, Индия и Русия, заедно с присъединилите се към тях страни от Централна Азия, за разлика от събралите се в Квебек страни, не се смятат за „господари на света”. Но именно те ще пишат историята на 21 век.

Така че няма нужда да ни канят да се присъединим в чужд клуб с неизгодни за нас правила. Ние сами определяме мястото си в света.

 

Превод: Тихомир Тодоров