|

Министър Караниколов: Износът ни за Китай скача седем пъти за последното десетилетие

По-късно икономическият министър посети Изложбата на стоки за страните от ЦИЕ в рамките на Четвъртото Експо за търговия и инвестиции Китай-ЦИЕ

Българският износ за Китай през последните десет години се увеличи седем пъти и Китай се превърна в наш втори по големина експортен партньор сред страните извън ЕС. Това каза министърът на икономиката Емил Караниколов по време на Третата министерска конференция за насърчаване на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа в гр. Нинбо, Китай.

Икономическият министър поясни, че има възможност за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които нашата страна е известна в Азия. Пример за това са селскостопанските и хранителни продукти, етеричните масла и козметичните продукти от тях, вино и минерална вода. Той допълни, че шестнайсет български компании, опериращи в тези сектори, ще представят своите висококачествени продукти в рамките на Четвъртото Експо за търговия и инвестиции Китай-Централна и Източна Европа.

По време на пресконференцията министър Караниколов подчерта, че България отдава важно значение на инициативата 16+1, която ще имаме честта да домакинстваме в София през 2018 г. Той изтъкна, че това е платформа за нови възможности в посока засилване на инвестиционното и търговското сътрудничество с Китай. По думите му инициативата вече е допринесла за нова динамика в двустранните отношения: налице е осезаем подем в политическия диалог, икономическите връзки, човешкия обмен, контактите между местните власти, както и засилен интерес на китайски компании към нашата страна.

„По отношение на инвестициите бих искал да изтъкна, че приветстваме китайските компании, които са заинтересовани да навлязат на пазара на ЕС, да установят в България свои производствени бази и развойни центрове“, заяви министърът. Като допълни, че достъпът до финансиране е от съществено значение за осъществяването на успешни бизнес проекти. В тази връзка той отбеляза като важно сътрудничество на Българската банка за развитие (ББР) с китайски финансови институции, подчертавайки, че през 2017 г. ББР и Китайската банка за развитие са сключили кредитно споразумение за подкрепа на съвместни инвестиционни проекти на стойност 80 млн.евро. От думите му стана ясно още, че през миналата година ББР е договорила 50 млн. евро от Ексим Банката на Китай за финансиране на българския бизнес и също така води преговори за осигуряване на финансов ресурс с Индустриалната и търговска банка на Китай, след първото кредитно споразумение сключено през 2016 г.

В заключение министър Караниколов изтъкна, че с цел промоция на българските продукти на китайския пазар, Министерството на икономиката подготвя представителна бизнес делегация за участие в Първия китайски международен панаир за вносни стоки, който ще се проведе през ноември в Шанхай.

 

 

Китай е наш първостепенен икономически партньор в Азия, посочи Караниколов при посещението си в Поднебесната империя

Китай има силен инвестиционен интерес към България

Обмисля се изграждането на Българо-китайски индустриален парк у нас

Предложение за сътрудничество в областта на индустрията, търговията и информационните технологии бе обсъдено по време на официалната среща между министъра на икономиката Емил Караниколов и министъра на индустрията и информационните технологии на Китай г-н Мяо Вей в Пекин. Срещата беше част от официалната визита на българския министър в Поднебесната империя.

Двамата министри дискутираха идеята за изграждане на съвместен индустриален парк в България. За тази цел бе изразена готовност за сътрудничество от страна на Китайския център за развитие на информационната индустрия (КЦРИИ) към Министерството на индустрията и информационните технологии. „Обръщаме голямо внимание на развитието на индустриални зони и високотехнологичните паркове в България, като за тази цел създадохме държавна компания „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и развиваме първия научно-технологичен парк у нас – София тех парк“, каза Емил Караниколов.

По-късно министър Караниколов се срещна и с министъра на търговията в Китай г-н Джон Шан. По време на срещата китайският министър увери, че ще насърчи китайските фирми да инвестират в България и да внасят повече български стоки, особено от земеделския сектор. Той изрази още надежда двете страни да си сътрудничат по-задълбочено в посока създаване на добра инвестиционна среда в областта на индустрията, търговията и инфраструктурата. Тема на разговор бе и предстоящото двустранно посещение на китайския премиер Ли Къцян в България, съчетано с провеждането на 7-та Среща на правителствените ръководители на Инициативата „16+1“ на 7 юли 2018. „Приемаме тази визита за приоритетна, а предстоящата инициатива определяме като важен механизъм за стимулиране на инвестиционните, търговско-икономическите, културните и други връзки с Китай“, заяви икономическият министър. През 2018 г България ще бъде домакин и на друга важна проява – Срещата на местните лидери на 16+1, която ще се проведе в Пловдив през есента.

„Китай е наш първостепенен икономически партньор в Азия. Желаем да привлечем у нас сериозни китайски инвестиции. Считаме, че имаме потенциал да привлечем китайски инвестиции и да предоставим благоприятни възможности за дейности в редица области като: информационни и комуникационни технологии, електроника, машиностроене, производство на автомобили и авточасти, и други. Съществуват добри възможности за създаване на смесени предприятия в тези сектори“, категоричен бе Караниколов.

 

 

Производственото предприятие, което отвори врати е дъщерно дружество на световния лидер в опаковъчните решения

Нова инвестиция за 36 млн. лв. в индустриална зона „Божурище“

Министър-председателят Бойко Борисов заедно с държавния министър на икономиката, енергетиката и технологиите на провинция Бавария Ханс Йозеф Пширер, и зам.-министъра на икономиката Александър Манолев откриха нова инвестиция за над 36 млн. лв. в индустриална зона „Божурище“. Производственото предприятие, което отвори врати е дъщерно дружество на световния лидер в опаковъчните решения – германската „Multivac“.

„През 2017 г. бруто капиталообразуването в страната ни се увеличава с над 2 млрд. лв. и достига 20.6 млрд. лв. В тази статистика се включват всички инвестиции – чужди и вътрешни и ясно показва, че няма отлив на капитали от икономиката ни”, каза зам.-министър Манолев по време на събитието.

Той подчерта, че германският бизнес се чувства добре в България, като цитира данни на Германо-българската търговска палата, според които 90% от немските компании развиващи дейност тук, биха инвестирали отново в страната ни. „Важно е да посочим, че тези компании са инвестирали над 3 млрд. лв. в българската икономика през последните години“, каза още Манолев.

Все по-добри резултати постига и индустриална зона Божурище, стана ясно от неговото изказване. „От създаването ѝ досега в нея са привлечени 22 инвеститори, като само през първите четири месеца на 2018 г. са подписани три окончателни и един предварителен договори с  нови инвеститори. На територията ѝ работят компании от България, Германия, Дания и Гърция“, акцентира зам.-министърът и пожела успех на новото предприятие.

 

 

С цел повишаване на качеството на проектите, които се финансират се увеличават нужният брой точки за класирането им от 60 на 70. Ще се създаде и списък с резервни проекти, заявиха от МИ

До 500 хил. лв. финансиране за технологични проекти

По Националния иновационен фонд са инвестирани над 48 млн. лв. в повече от 450 технологични проекти за последните години. Това съобщи зам.-министърът на икономиката Александър Манолев по време на представянето на правилата за кандидатстване за Деветата сесия на фонда, която ще стартира следващия месец. В събитието участие взеха и изпълнителният директор на ИА за насърчаване на малките и средни предприятия Габриела Козарева, нейният заместник Александър Минев, представители на бизнеса, научните среди, и др.

„Основен приоритет за нашия екип бе да направим пълен преглед на правилата, по които се провежда НИФ и да направим всичко по силите си да ги подобрим“, каза Манолев. По думите му следващата сесия ще се проведе по нова методология, която е предварително обсъдена с бизнеса и научните среди.

„По новата процедура бизнесът и науката ще могат да се възползват от близо 5 млн. лв. финансиране, като максималната безвъзмездна помощ за един проект ще бъде до 500 хил. лв.“, уточни икономическият зам.-министър.

С цел повишаване на качеството на проектите, които се финансират се увеличават нужният брой точки за класирането им от 60 на 70. Ще се създаде и списък с резервни проекти, които са получили между 60 и 70 точки като те ще бъдат финансирани, ако остане наличен финансов ресурс или някой от спечелилите кандидати се откаже.

„Мотивирани сме да проведем по най-добрия начин конкурсната сесия и да не повтаряме допуснати грешки през миналите години“, посочи изпълнителният директор на ИАНМСП Габриела Козарева. По думите й, агенцията се е опитала да се съобрази с всички получени коментари и призова бизнеса и представителите на научните среди от сега да изпращат предложения, които да бъдат взети предвид при следващата процедура, която ще се проведе догодина. Тя пожела и успех на всички кандидати.

 

 

Той подчерта, че форумът „Индустрия и енергетика 2018“ е добър пример за партньорството между институциите и бизнеса в търсенето на решения за развитие

Зам.-министър Борисов: Стремим се да надхвърлим 4% икономически ръст

Наблюдаваме един позитивен тренд на развитие на глобалната икономика, съчетан с предизвикателствата на дигитализацията и зараждащите политики на протекционизъм. Очакваме растеж около 3% в глобален аспект, а в България около 4 % през 2018 г. Амбицията на Министерство на икономиката е да надминем тези данни. Това заяви зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на откриването на конференция „Индустрия и енергетика 2018“. Той подчерта, че този форум е добър пример за партньорството между институциите и бизнеса в търсенето на общи решения за развитие.

Борисов припомни, че в момента тече много сериозен процес на дигитализация на икономиките и отправи апел към бизнеса да има повече иновации, за да бъдат по конкурентоспособни на световните пазари.

По време на конференцията той подчерта, че в контекста на усилията за преход към ниско-въглеродна икономика е особено важно осигуряването на равни възможности за конкуренция и търговия в глобален мащаб.

Зам.-министърът увери представителите на бизнеса, че МИ ще продължи да работи заедно с тях в посока подобряване на икономическия растеж у нас.