|

Разцеплението на Запада започва

Европа не може да не отстоява интересите си пред натиска на САЩ и това прави разцеплението актуално, както никога досега

Пьотр Акопов

 

Началото на търговската война между САЩ и Европа съвпадна със съставянето на първото в историята на Стария континент правителство на евроскептиците. Европа наистина се оказа на прага за вземане на съдбоносни решения както и предупреждаваше наскоро нейният зъл гений Сорос. Но не само Европа – с лятото на 2018 г. ние

навлизаме в нов етап на световната история

Противоречията вътре в Запада се трупат отдавна, а от момента на избирането на Тръмп за президент на САЩ  те се появиха и в публичната плоскост. Общата криза на световния ред, изграден от Запада, само усилваше вътрешните разправии между Стария и Новия свят. А през последната седмица едно водеше до друго и се образува напълно ясна комбинация, която не може да се върне назад или просто да се урегулира.

Когато наскоро Джордж Сорос в изказването си на заседанието на Съвета на Европа по международните отношения заяви, че Европейският съюз „се е сблъскал с екзистенциална криза” това от мнозина бе възприето като обичаен за 87-годишния милиардер алармизъм.  Но атлантикът Сорос, макар и да се бори с Тръмп и евроскептиците, все пак вярно посочи едно от ключовите събития в последно време:

„През последните седмици президентът Тръмп шокира с действията си не само Европа, но и цял свят. Той едностранно излезе от договора с Иран за ядреното оръжие и така на практика разруши  трансатлантическия алианс. Това събитие ще създаде допълнителен натиск с непредсказуема сила върху Европа, която и без това е в кризисно състояние. Сега може без всякакво преувеличение да се каже, че е под заплаха самото съществуване на Европа. Това е суровата реалност”.

Разпадане на атлантическия алианс? Не избързва ли Сорос – НАТО не е рухнало, военно-политическата зависимост на Европа от англо-саксите (не само от САЩ, но и от Великобритания, като интелектуално-кадрови център на англосаксонския свят) не е изчезнала. Има редица нерешени проблеми, които заедно водят вътрешното напрежение между САЩ и Европа до критични нива.

Първо, това е недоверието на европейския проатлантически елит към Тръмп, като изразител на антиатлантически интереси – тоест, от него очакват не укрепване на единството на Запада, а неговото отслабване. И Тръмп периодично нанася удари по „символа на вярата” на проамериканските европейци.

Второ, излизането на САЩ от иранската сделка и заплахата от санкции срещу европейски компании, които ще работят в Иран.

Трето, повишените от 1 юни американски мита за стомана и алуминий – които, не много, но удрят и по европейските доставчици и очакваните отвени действия на ЕС, които в резултат на веригата от взаимни ответни стъпки (включително и, например, вдигане на митата за внос на европейски автомобили в САЩ, (а такива се продават почти на стойност 40 милиарда евро годишно) могат да доведат до началото на търговска война между двата бряга на Атлантика.

Четвърто, увеличеният американски натиск върху „Северен поток-2”, при това Европа смята за себе си този въпрос за решен и не само не възнамерява да отстъпва, но и се готви за възобновяване на погребания преди „Южен поток”,  този път като „Турски” или дори „Български”.  На този фон

расте желанието на Европа изобщо да затвори страницата на санкционната война с Русия,

за което до голяма степен я спира именно натискът на САЩ. Не случайно на 31 май, в изказване в Брюксел, шефът на европейското правителство Жан-Клод Юнкер каза, че мисли, „че ние трябва да възстановим връзките с Русия”: „На мен не ми е по сърце сегашното състояние на нашите отношения… Ние няма да забравим за различията ни и разногласията. На тази демонизация на Русия обаче трябва да се сложи край”.

Пето, идването на власт в Италия на правителство, съставено от две откровено евроскептични партии, обявяващи се както за отслабване на ролята на Брюксел, така и за възстановяване на пълноценното сътрудничество с Русия.

Шесто, приближаването на „Брекзит”. Тази есен трябва да се съгласуват и подпишат всички условия за излизането на Великобритания от ЕС и ако това не се получи, на острова ще започне вътрешнополитическа криза, която, естествено, ще се отрази и на цяла Европа.

Всичко това поотделно може и да не изглежда толкова страшно. Нали уж свикнаха с антиатлантика Тръмп, а и американските елити засега го сдържат. Е, или пък Италия – голяма работа, правителство  на „Пет звезди” и „Лигата”, на кого е притрябвала тази Италия, какво влияние оказва тя? Дори и „Брекзит” – опасно е разбира се, но Берлин и Париж ще изведат ЕС от кризата. А търговската война – та това са смешни обеми стомана и алуминий, по-малко от милиард годишно, за какво изобщо става дума?

Но всичко това заедно има кумулативен ефект – не говоря дори за това, че отстъпки относно, Иран, от страна на Европа по принцип са невъзможни. Тук проблемът не е дори и в десетките милиарди евро, а в това, че като позволи да го пречупят по този въпрос, Евросъюзът ще изгуби дори и ограничената си роля на геополитически субект. А в условията на нарастване на популярността на евроскептиците и излизането на Великобритания , това ще доведе до пълно дискредитиране както на сегашния елит на Евросъюза (Юнкер, Туск), така и на националните елити (Меркел, Макрон). Което по катастрофален начин ще се отрази на резултатите от изборите за Европарламент през следващата година – евроскептиците, разбира се, няма да ги спечелят, но значително ще увеличат влиянието си.

Затова макар, че сами по себе си отделните елементи на сегашната криза да не са смъртоносни за единството на Запада, съчетанието им прави ситуацията много напрегната. Европа просто не може да не отстоява интересите си пред американския натиск и това прави „разцеплението на Запада” актуално, както никога. Да, това ще бъде само дълбока пукнатина, но това е новият свят, за който говориха както през март 2014 г., след Крим, така и на 8 ноември 2016 г., след победата на Тръмп. Сега, на 1 юни, той премина още един много важен рубеж за неговото оформяне.

Превод: Тихомир Тодоров