|

Ракетният комплекс С-400 – Съкрушителен удар по американската хегемония

Зенитни ракетни комплекси С-400 „Триумф“

Съюзниците на САЩ- Индия, Турция и Саудитска Арабия искат да купуват ЗРК от Русия

Борис Джелелиевски

 

В долната камара на конгреса на САЩ се чу твърдение, че перспективите Турция, Индия и особено Саудитска Арабия да получат зенитно-ракетен комплекс С-400 е пряка заплаха за интересите на САЩ по света.

Напомняме, че един от най-важните резултати от срещата на президента на Русия Владимир Путин и краля на Саудитска Арабия Салман бин Абдел Азис ал Сауд може да стане договор за доставка на зенитни ракетни комплекси С-400 „Триумф“. Съобщения за това се появиха както в руските, така и в арабските медии.

Както виждаме, Вашингтон прави безпрецедентни усилия, за да провали руско-турската сделка вече придобила напълно ясни очертания, които очевидно излизат извън рамките на обикновеното противодействие на руските конкуренти на оръжейния пазар. Натискът върху Анкара достигна такова ниво, че висшето ръководство на Турция публично изказа съмненията си в приятелския характер на отношенията със САЩ и в това, че те са верни на съюзническите си задължения.

Ясно е, че американците и техния военно-промишлен комплекс са свикнали да смятат, по думите на О’Хенри, „за лична обида всеки долар, който влиза в чужд джоб“. Но в случая въпросът не е само за изгубването на евентуална печалба.

Важен аспект от глобалното американско доминиране е гаранцията за сигурност, която Вашингтон предоставя на съюзниците и васалите си в замяна на лоялност и изпълняване на всички американски искания, в т.ч. и за участие във военни авантюри, насочени срещу трети страни.

От особено значение е това, че американците обещават да защитят сателитите си от заплахи от всякакво ниво, от когото и да е. Нали участието във военните програми на САЩ, насочени срещу някого, включително и разполагането на нейна територия на американски военни бази, превръщат тази страна в потенциална цел за противниците на Вашингтон. Но засега има увереност, че американците ще свалят всички вражески ракети и самолети и ще разбият танковите армади на неприятеля. Полша дори е готова да плаща на американците за разполагане на военни бази на нейна територия.

Разбира се, американските дипломати и служители на спецслужбите владеят блестящо изкуството да помагат на чужди ръководители да вземат „правилни решения“ в т.ч. и с помощта на банални подкупи. Но обществеността на тези страни все пак трябва да вярва, че американското присъствие носи сигурност, а не създава заплаха.

Днес, както знаем, един от най-главните компоненти на отбраната са системите на ПВО. И съответно, от американските зенитно-ракетни комплекси се очакват способности да прихващат всякакви неприятелски ракети.

Информацията за нови руски системи, съобщена от Владимир Путин в посланието му за Федералното събрание сериозно разколеба тази увереност не само сред американските съюзници, но и в самите Щати.

Усилията на западната пропаганда, насочени към „неутрализиране“ на информационния ефект от

анонса на нови руски разработки, предизвикаха неочакван и нежелателен за САЩ ефект

В частност, в започналата дискусия си припомниха, че събитията от Иракската война, показаха, че ЗРК Patriot изобщо не осигуряват непробиваема защита дори от такава остаряла ракета като Scud-B.

В медиите се появиха материали, които опровергават или поставят под съмнение бравурните рапорти за невероятните успехи на комплекса срещу иракските Scud.

Например, професорът от Масачузетския технологичен институт Теодор Постол, признат в САЩ за специалист по въпросите на противоракетната отбрана, анализира данните от иракската война и стигна до извода, че в действителност процентът на прихванатите от Patriot ракети не надвишава 10%. „Российская газета“ съобщава, че изследването на Постол е потвърдено от данни, получени в т.ч. и от служители на компанията отговаряща за производството на Patriot.

Впрочем, американският комплекс има още по-пресни провали. Така например, няколко пъти ЗРК Patriot, който е на въоръжение в армията на Саудитска Арабия не можа да прихване крайно примитивните балистични ракети, изстреляни от йеменските въстаници – хуситите. Например, в края на 2017 г. една такава ракета, чиято цел беше международното летище на саудитската столица „Крал Халид“, се взриви недалеч от терминала, като предизвика паника сред пътниците. Данните, получени от спътници потвърждават, че ракетата не е прихваната.

Това, че няма жертви е свързано не с успехите на ПВО, а с крайно несъвършената ракета на въстаниците и с грешка в изчисленията на ракетчиците.

Западните медии съобщиха, че всички ракети са успешно прихванати. Фактът обаче, че след тези обстрели

Рияд реши да купува С-400,

въпреки недоволството на Вашингтон да говори, че на Patriot не му е по силите да се справи дори с ракетите на въстаниците.

И така, става очевиден за всички фактът, че американските ПВО са неефективни, а митът, че американците могат да защитят себе си и  съюзниците от ракетите на онези, които те са определили за свои врагове, се оказа разрушен.

Вашингтон прави титанични усилия, за да поддържа илюзията за своята неуязвимост, неговата аргументация обаче, че е недопустимо закупуването на С-400 „Триумф“ от неговите съюзници, тъй като това „нарушава оперативната съвместимост с оръжейните системи на САЩ и други страни“, не издържа критика.

И дори ако САЩ успеят да провалят споменатите сделки, рано или късно страните, които Вашингтон въвлича във военните си авантюри, ще разберат, че той не е в състояние да ги защити от ответните стъпки на онези, срещу които той ги принуждава да се съюзяват с него.