|

Тръмп изгуби в Сингапур

Пхенян би искал да живее без външна заплаха и без санкции, които под натиска на САЩ, са изведени до ниво ООН

Преговорите бяха несъмнена победа за Ким Чен Ун, който показа на целия свят, че не се страхува от САЩ

Пьотр Акопов

 

Владимир Путин покани Ким Чен Ун да посети Русия. Руско-корейската среща на върха няма да има такъв международен резонанс, като разговорите на Ким с Тръмп, но пък на нея може да бъдат постигнати реални споразумения. Впрочем, сингапурската среща не можеше да завърши по друг начин, защото всъщност Тръмп не се интересува от Корея.

Ким, който е на власт от шест и половина години, прояви редки качества на държавен ръководител. Той устоя пред мощния натиск на САЩ и се срещна с Доналд Тръмп, който година и половина преди това се упражняваше в двусмислени намеци за възможно военно решение на „Корейския проблем”. Тези преговори бяха несъмнена победа за Ким Чен Ун, който показа на целия свят, че не трябва да се страхува от САЩ. Да, Америка не е „книжен тигър”, както наричаше империалистите Мао Дзъдун, но тя не е готова да воюва със свои ръце и с този, който е готов и може  да й даде отпор. Това е главният урок от сингапурската среща.

Отделно, че всъщност

Тръмп не е възнамерявал да напада КНДР

През цялото време той просто блъфираше. Затова не може да се каже, че Тръмп изгуби в Сингапур, там всеки си получи това, което искаше. Ким искаше намаляване на натиска на САЩ, а Тръмп искаше да изглежда в очите на американците силен президент, който решава най-сложни световни проблеми и избавя САЩ от заплаха. Но от каква?

Ами от Севернокорейската. Нали през последните години Вашингтон лансираше темата за „Корейската заплаха”: севернокорейските ракети, уж, заплашвали Америка.  Това е толкова вярно, колкото и вечното плашене на европейците с руски танкове в Париж и Берлин. Както е известно, руската армия се появява в Европа само като отговор на нападението на „единна Европа” срещу Русия. Така е и с корейците – ракетите и бомбите  за тях са оръжие за сдържане, защитаващо ги от американската агресия.

И тя е много по-вероятна. Достатъчно е да се види поведението на САЩ в света като цяло и в частност по отношение на КНДР. При това е ясно, че Пхенян би искал да живее без външна заплаха и без санкции, които под натиска на САЩ, са изведени до ниво ООН.  Именно затова Ким се съгласи за преговори на най-високо ниво, а това, че инициативата е била от американска страна е без съмнение., каквото и да разказват американските източници.

Но защо му трябваше на самия Тръмп среща с Ким?

Нима той е вярвал, че може да склони вожда да се откаже от ядреното оръжие и ракетите в замяна на нищо не значещи гаранции за сигурността на КНДР, сваляне на санкциите и икономическа помощ с инвестиране?

Разбира се, че не. Дори, ако разоръжаването на Северна Корея бе възможно, този процес би продължил десетилетия. И би зависил от съвместните усилия на КНР и Русия -  без техните гаранции американските няма да струват абсолютно нищо. Трябва изобщо да не се познава историята на корейския народ, отношенията му със съседите Китай и Япония, за да се мисли, че Ким, представляващ третото поколение управляваща от 70 години  династия, ще се съгласи на разоръжаване. Дори в замяна на най-привлекателни „моркови”.  И никой в света не може да го принуди, освен ако не се разглежда сценарий, катастрофален не само за Северна и Южна Корея.

Но дали е разбирал това Тръмп или не. Целите му в корейската игра бяха съвсем различни. На него Ким му трябваше, за да демонстрира способностите си пред американците. Тръмп решава проблеми не само в икономиката, където с всички сили се бори за промяна на неизгодния за САЩ външнотърговски баланс, но и в световната политика.

Всичко е просто – Аз, Тръмп, ви избавих от заплахата за война. И никой в САЩ не се вълнува, че тази заплаха от начало до край беше измислена от Вашингтон, както от предшествениците на Тръмп, така и от самия него. Той не просто си избра корейската тема за свой главен блъф, Тръмп искаше да има своя си „победа над комунизма”, но тъй като крахът на СССР беше по времето на Буш, той си избра малката, но опасна Северна Корея.

През последните година и половина Тръмп беше нагнетил атмосферата около корейската ракетно-ядрена програма, натискаше Си Дзинпин, казваше, че не изключва военно решение, изпращаше ескадри и плашеше пазарите. Какво искаше? Само и единствено среща с Ким. Която той, гениалният търговец, продаде на американския народ като своя победа, като избавление от заплахата.

Американският избирател като цяло вярва на пропагандата: корейците са опасни хора, с ядрена бомба и ракети, те мразят САЩ и са готови дори да превземат Белия дом. И ако Тръмп премахне или дори само намали тази заплаха – браво на него.

Глобалистите сами създадоха от никого не заплашващата КНДР чудовище и Тръмп само се възползва от методите им. Те просто демонизираха семейство Ким за свои цели, а Тръмп поведе играта в своя полза. Сега той казва, че може би след година ще се разочарова от Ким, но реално това няма да стане по-рано от две години. Защо? Защото ще има избори.

През ноември тази година ще има избори за Конгреса и на Тръмп му трябва победа за кандидатите, които го подкрепят, а не „вашингтонското блато”. Колкото повече са те, толкова по-лесно ще управлява той страната през втората половина на мандата си и ще стане пълноценен президент, избавил се от блокадата на истаблишмънта. Като спечели изборите за Конгреса и разгърне вътрешноамериканските си програми, Тръмп ще победи през 2020 г. Икономиката расте, обикновените хора го подкрепят, така че преизбирането му, което е кошмар за противниците му, ще стане реалност. И корейската тема също няма да е без значение.

Защото през следващите две години

Вашингтон и Пхенян активно ще си подават топката,

ще започнат преговори, Ким ще направи редица символични отстъпки – например още веднъж ще се обяви за спиране на всички изпитания, този път във вид на „пълно замразяване”. След това може дори да пусне на атомните си обекти инспекции на ООН и МАГАТЕ. САЩ ще се съгласят с руско-китайското предложение да паднат част от санкциите, но малко и не основните. Ще има комплименти и обвинения, охлаждане и  възобновяване на преговорите. Главно, ще се поддържа впечатление за някакъв постоянен прогрес.

Значи ли това, че всичко отново ще се изостри след ноември 2020 г., когато Тръмп бъде преизбран? Не, защото тогава на дневен ред ще има други главни теми – близкоизточни, европейски, международната търговия. А корейската тема ще отиде на заден план, където и е мястото й.

При това на заден план ще отиде ракетно-ядрената тема, а темата за диалога на двете Кореи ще стане наистина важен. Ако двете Кореи започнат сериозен диалог и се заемат със съвместни икономически проекти, КНДР може само за десет години да направи огромен икономически скок.  За това тя има всичко необходимо – работещи хора и изгодно географско положение и т.н. Китайският опит и руските енергоресурси ще позволят на страната да расте с бесни темпове без да се отказва нито от концепцията чучхе, нито от чувството си на национална гордост.

 

Превод: Тихомир Тодоров