|

Германците бесни на Меркел заради мигрантите

Протест срещу нелегалните имигранти в Германия след изнасилванията в Кьолн през 2016 г.

86% от гражданите смятат, че пришълците трябва да бъдат депортирани

Владимир Добринин

 

Въпреки старанията на канцлера на Германия, екстрената среща на Евросъюза за проблема с мигрантите приключи с провал, а столът на Ангела Меркел се заклати. Нейната миграционна политика сега се отхвърля не само от ЕС, но и от самото германско общество, което смени лозунга „Добре дошли” с „Марш оттук!”. Но кое накара немците да се осъзнаят и да се разочароват от канцлера си?

През 2015 г. Германия  достигна пика на гостоприемството си към нелегални мигранти от Близкия Изток и Северна Африка, които на тълпи влизаха на немска земя. Тях политкоректно ги наричаха  бежанци, независимо дали официално имат такъв статут или не. В цялата страна имаше демонстрации в подкрепа на онези, които търсеха спасение от войните и нищетата в намирането на нова родина.

Някой снабдяваше мигрантите с документи, някой с вещи, а имаше и такива, които настаняваха чужденците в апартаментите и къщите си. Гражданите на Германия бяха като еталон на човеколюбие и  търпимост, многобройните анкети, правени по поръчка на НПО-та и медиите показваха, че само 7% от жителите на тевтонската държава са за експулсиране на новодошлите там, откъдето са дошли.

Трите години на съвместно съжителство с гостите, мнозина, от които от самото начало не искаха да се адаптират към условията на живот в новата си родина и да уважават (или най-малко неутрално да възприемат) традициите й и културните норми,

доведоха до истинска революция в главите на германците

Данните от последното допитване, направено от Френския Институт за приложни науки INSA по поръчка на Bild сочат, че вече 86% от жителите на страната смятат, че „надошлите” трябва да се депортират, а 65% смятат, че границите на държавата трябва  изобщо да се затворят – не с желязна завеса, разбира се, но да се възобнови граничния контрол с  проверка на транспортните средства и на документите. През 2015 г. така смятаха само 16% от отговарящите.

Такава една мярка на практика ще сложи

кръст на Шенгенските споразумения

за свободно придвижване в Европа. Но решаването на проблема с  мигрантите се смята за толкова важно за германците, че  те са готови да изтърпят трудности при отиването им във Франция,  Австрия, Полша или Швейцария. Настроенията в обществото се прехвърлиха и в много медии.  През октомври 2015 г. германските вестници възторжено разказваха за решението на някоя си Лаура (за всеки случай забравяха да й напишат фамилията) да настани в къщата си сирийския бежанец Халил Сехю. До такава новина обикновено се публикуваха съобщения за организирането на безплатни курсове за езика на Гьоте и Шилер за мигранти или за провеждането благотворителни продажби на сладкиши, приходите, от които отиват за вече адаптирали се афганистанци, иракчани и либийци, за да могат те да изпратят  тези средства на семействата си, все още намиращи се в „света на ужаса и нищетата”. Крайна цел на всичко това беше събирането на арабски, етиопски, еритрейски и други общности на германска земя.

„Това е въпрос на човечност и аз мога по този начин да дам на децата си пример за проява на солидарност. Мога да покажа, че е по силите ни да направим нещо, за да стане светът ни по-добър”, говореха доброволци пред камерите.

Всичко изглежда вървеше добре, докато не започна

„Коледа по кьолнски”

В първите дни на януари 2016 г. в медиите се просмука информация, че гражданки на Кьолн са били подложени на сексуални притеснения от мигранти. Първоначално се даваха съвети за решаване на проблема: „Не ходи с минижуп и не провокирай арабските мъже, които са без секс от много месеци”. Но след това стана ясно, че проблемът е твърде мащабен: както и да се стремяха органите на реда да укрият статистиката, за да не се поставя под съмнение миграционната политика на правителството, медиите изброиха не по-малко от хиляда случая сексуални притеснения, нападения и изнасилвания на жени в Кьолн само на новогодишните празници.

Справедливо е да се отбележи, че за полицаите е било много трудно да хващат престъпниците на местопрестъплението. Мигрантите са действали на глутници: 20-30 нелегално пребиваващи са обкръжавали в плътен кръг самотната жертва, неколцина са се „развличали”, а да се види нещо през плътната стена от човешки фигури е доста проблемно.

Така започна края на периода, през който добросъвестното незнание и недобросъвестното незабелязване на случващото се позволяваше на чуждите гости да избягват последиците. А след това стана страшното: на 20 декември същата година пакистанският „бежанец” Анис Амри атакува с камион един от коледните базари в Берлин, като уби 12 и осакати още 50 души. Както се разбра впоследствие, Амри планирал по такъв начин да се „разходи” по Александерплац  и Люстгартен – забележителности на германската столица, където винаги има тълпи от хора.

Този атентат най-накрая накара властите да се съгласят, че сред милион и половина мигранти, очакващи „узаконяването си” в Германия, „може да има лица, проникнали на територията на страната с извратени намерения”. Но много хора и преди това знаеха, че огромен брой нелегални мигранти са влезли в страната без никакви документи, така че да се установи истинската им самоличност е трудно, а в повечето случаи и невъзможно.

Скоро след това, както твърди испанският вестник АВС, Европол откри в социалните мрежи стотици акаунти на хора, оформяли документи за „бежанците”:

паспорт на германски гражданин при тях е можело да се купи за 500 евро

При това става дума не за подправени документи, а за истински, някой е печелил при процедура, за която държавата не взема пари. За организаторите на подобен бизнес лавината от мигранти е била като манна небесна и те, разбира се, са искали купонът да продължава. Полицията регистрира само 554  случая на „даване на паспорти срещу незаконно възнаграждение” за цялата 2016 г. Колко всъщност такива сделки е имало, не знае никой. При такива случаи органите на реда обикновено признават, че това е само върхът на айсберга. Затова пък със сигурност е известно, че  само в един бременски офис за работа с чужденци е било одобрено издаването на 1200 паспорта на лица, които не са съответствали на установените изисквания, но чиновниците са си затворили очите срещу допълнително възнаграждение.

Последната капка, преляла чашата на търпението на германците, стана „делото Сузана” – 14  годишно момиченце, изнасилено и удушено от мигрант от Ирак, който след това бяга в страната си, заедно с родителите си и петте си братя и сестри. След което много хора в германското общество разбраха как са ги мамили, експлоатирайки благородното чувство на грижа за „унижените и оскърбените”. В страната спряха да гледат на митингите и демонстрациите срещу приема на бежанци като на нежелателно явление. И дори властите са принудени да признаят, че нещо не е тръгнало както трябва.

Шефът на немското МВР Хорст Зеехофер даде ултиматум на Ангела Меркел,

15 дни за  преразглеждане на политиката за мигрантите

В противен случай  управляващата коалиция може да се разпадне, а нови общонационални избори изобщо не гарантират на Меркел запазването на канцлерския пост. Оставката й се иска от половината страна, а информационният фон за нови избори трудно може да се определи като подходящ. Точно сега в Кандел приключи делото срещу афганистански „бежанец”, когото  немското общество е приело в непълнолетна възраст, помогнало му е с държавни средства, безплатно го е обучило за определена професия, но така и не е дочакало момента той да тръгне на работа. Афганистанецът е убил 15-годишно момиче за отказа му да излиза с него. Но сега разследването не може да се протака. Ситуацията в Германия е различна. Сега е в силата си лозунгът „Бежанци, махайте се оттук!”, а лозунгът „Добре дошли” е признат за грешен.

Превод: Тихомир Тодоров