|

Ердоган спечели изборите. В Турция официално властва ислямски авторитаризъм

Удобният опозиционер Индже „изненадващо” призна вота

Цветомир Ценов

 

Реджеп Тайип Ердоган е новият стар президент на Турция. На проведените извънредни избори, неговата Партия на справедливостта и развитието печели 52,6% от вота на избирателите. Опозиционната Народнорепубликанска  партия на Мухарем Индже остана далеч зад ислямистите, с което бе затвърдена властта на Ердоган за още пет години напред. Въпреки, че този път няма абсолютно мнозинство, 293 места в 600 местният Меджлис остават в ръцете на ПСР.

Изборите бяха проведени в условията на извънредно положение, което бе удължавано неколкократно след съмнителния опит за преврат от юли 2016 г. Съмнително, защото от цялата история на Турция това е най-маломерният опит на военните да превземат властта. И още повече, че не успяват. Това на свой ред обаче отвори портите пред Ердоган да се разправи с опозиционерите. Да смени генералитета, да овладее съдебната система, да подмени академичния и научния състав, както и да „убие“ журналистиката в страната. С прости думи,

показна акция на необратим завой към мечтания и подготвен с години авторитаризъм

с прекалено силен средновековен привкус. „Ловът на вещици”, който Ердоган организира през последните две години несъмнено бе доста успешен ход. Веднъж, защото разчисти пространството пред себе си от нежелани политически опоненти, и втори път, за да отклони вниманието от ширещото се социално разслоение в така наречената ни Южна съседка.

Под ефирния „хиджаб” на празните приказки за възвръщането на величието на турския народ, зад Босфора едни забогатяха изключително много, а други обедняха още повече. Често срещана практика в авторитарните режими, където по-голямото парче от баницата се дава на удобните и послушните.

В изкуствено създалата се истерия около видимите и невидими заплахи за ценния живот и още по-ценната власт на новия падишах, удобно в босфорската мъгла остана темата за сриването на турската лира, която преди месец потъна на дъното на едноименния проток. Ердоган яростно обвини, че това е следствие от намесата на външни фактори, въпреки че след дългата и здрава метла, която вече две години мете всичко живо в Турция такива едва ли останаха. В същото време Ердоган обеща, че след изборите, с по-големите правомощия, които следва да получи, ще „оправи” като с вълшебна пръчка паричната и лихвената политика. Естествено, това може да се случи с цената на подкопаването на независимостта на централната банка на Турция. Гениално, може би ще кажат някои. От една страна да, от друга – не. Просто изиграната сценка бе твърде повърхностна дори и за тези, които в състояние на будна кома следят процесите в турската държава. Открита и нарочна политика за овладяването на всички лостове във все още републиканска Турция. Армията, просветата, съдебната власт, опозицията, следователно идва ред и на централната банка. Процеси, които през годините бяха видими, но лицемерните стожери от Запад пропуснаха да запалят дори и свещ за ритуалното убийство на демокрацията. Може би картата със ситуираните маси от африкански и азиатски авантюристи, както и в по-малката си част бежанци, бе прекалено силен коз в ръцете на Реджеп Ердоган. С други думи,

Европа си замълча, защото си плаща,

а мизата за сега е в приемливи стойности.

В същото време Турция обяви, че ще продължи да създава атомна енергетика. Ще строи „Турски поток” и ще ползва руско оръжие, нищо, че е страна член на НАТО. Пас за Европа, пас за България. Нашата страна изпусна момента за плавен танц между Изтока и Запада. Ердоган използва момента и се качи на „дансинга”. Нашите важни проекти бяха спрени под диктовката на знайни и незнайни мазни чиновници. Сега гледаме отстрани. Редим се на опашката Путин и Ердоган да ни харижат тънка тръбица от „Турски поток”.

На Ердоган очевидно му върви.

Гюлен, гюленистите и обвинените за метежници – не чак толкова. Но историята помни превратности, в които авторитарните общества узряват за своите революции. Ердоган побърза да предизвика предсрочни избори само 17 месеца, преди да завърши предходния си мандат. Ход, който със сигурност му даде време за осъществяване на политиката за съсредоточаване на цялата власт в негови ръце, но и време, което може да му изиграе лоша шега, ако не успее да се справи с икономическите проблеми. А това несъмнено е опасност за сдаване на властта в бъдеще. Турция е държава, която има всички предпоставки за зараждането и осъществяването на революционни течения. Достатъчно млади хора вътре в страната, силна армия, видимо социално разслоение, тотална бедност и нищета в малоазийските райони, нерешими проблеми с кюрдите.

Експанзивната ислямистка политика засега крепи властта на Ердоган във вътрешността на страната. Традиционно крайбрежните части продължават да гласуват за опозицията. Слабите реакции на правителствата на Балканите при всяка провокация от турска страна отвързват ръцете на Ердоган за още по-смели лозунги. Оцеляването на Ердоган за дълъг период от време несъмнено минава през затваряне и изолиране на турците, защото свободното движение крие рискове. Плавно и постепенно, това също се случва. Няма свободна журналистическа редакция, няма различен глас, няма нищо, което да откъсва погледа на турците от Високата порта. Не, че турското общество някога е било съвсем европейско или е полагало някакви усилия за това, дори по времето на Ататюрк.

Поздравителните адреси от Владимир Путин за сега също вършат работа. Но докога?