|

Икономическият министър пред БНР: Бизнес климатът се подобрява откакто сме на власт

Икономиката се развива по-добре около икономическите зони, работим за премахване на дисбаланса, коментира Караниколов

Явор Стаматов

 

- Какви са резултатите за България от това, че китайският премиер дойде в страната ни, заедно с доста внушителна бизнесделегация?

- Провеждането в България на тази Седма среща на правителствените ръководители от Китай с Централна и Източна Европа е основното признаване на региона като стратегически сектор. Следват и партньорства между компаниите, съответно български и китайски, тези от Централна и Източна Европа, т.е. има политически сигнал, че регионът е стратегически и китайски компании могат да работят с нашите фирми – това е най-важното.

- В какво се изразява интересът на Китай? Демонстрационен център край град Елин Пелин и глобален център, който да свързва китайския и европейския бизнес със седалище в България, това е конкретният резултат от това посещение. Друго има ли?

- Това посещение е само началото. Тепърва ще има пристанищен транспорт и инфраструктурни проекти за целия регион. Те бяха разгледани лично от държавния секретар на Китайската народна република Ли Къцян. Проведе се първата среща на междубанковите асоциации. Има подписан договор за кредит между Българска банка за развитие и Китайската банка за развитие за около 1.5 млрд., от които ще се възползват български малки и средни предприятия. Тоест, това е началната стъпка. Няма как да очакваме на този форум всичко да бъде подписано. Политиците трябва да създадат моста между бизнеса, а бизнесът трябва да се възползва.

- Премиерът Борисов е помолил Китай да се съгласят да внесем 10 000 тона тютюн.

- Това са 10 000 тона сушен тютюн. Това е нещо, което отдавна си го говорим с китайската държава. Очакваме до края на месеца да дойдат представители на Чайна табако, които да видят качеството, към какъв сорт тютюн ще имат интерес и съответно да започнат действия по изкупуването му.

- Съседни страни като Сърбия, стокооборотът им с Китай надхвърля милиарди. Защо чак сега и защо те са по-добра дестинация за китайските инвестиции от нас?

- Нека да разделим стокообмена от инвестициите. По отношение на стокообмена България-Китай е около 4 млрд. От които, между другото отрицателното салдо на България е само 200 млн. Тоест, стоките, които се вкарват от Китай са с 200 млн. повече от тези, които ние вкарваме.

По отношение на инвестициите обаче изоставаме. Справката показва, че инвестициите са около 170 млн. долара, което е изключително малко, но съм сигурен, че сега ще бъдат променени. Проучването приключи, сега е моментът вече да се възползваме. Говорим за споразумения, които сключихме между Национална компания индустриални зони и тяхната структура, между Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия и тяхната структура, която отговаря за международната търговия.

Сигурен съм, че тепърва нещата ще тръгнат. В края на месеца ще дойде един от големите губернатори от Китай, който има бюджет от 300 млн. долара само за инвестиции в индустриални зони извън Китай.

- В какво проявяват интерес да инвестират китайците у нас, г-н Караниколов?

- Традиционно в храни и хранителни продукти, изрично казвам качествени. Интересуват се от високите технологии, където можем да си сътрудничим; инвестициите; индустриалното партньорство, смесени предприятия; селското стопанство; инфраструктура – транспорта и енергийна, говорихме изключително много; туризма.

Само за миналата година от Китай са излезли 100 млн. туристи. С министъра на туризма говорим и изпращаме туристическо аташе, за да може да презентира България, тъй като и премиерът на Китай каза, че очарован е от това, което е видял в Историческия музей. Аз мисля, че има какво да види китайският народ от България. А през културата, ще раздвижим и икономиката.

- Стана ли дума за АЕЦ „Белене“?

- Разбира се, говорихме и за този проект. Премиерите бяха ясни – ще се търси помощта на Китай, но и сътрудничество с големи европейски инвеститори. Ще стане по правилата на ЕС.

- Въпросът е да не останат само на хартия и на добри пожелания тези големи амбициозни проекти.

- Зависи от нас, от политиката, която водим, както и от нашия бизнес. Работата на правителствата е да създадат моста.

Ако ние не презентираме качествени стоки и услуги няма да се получи. Бизнесът трябва да е много активен. Ние създадохме условията, аз съм сигурен в това. Ще продължим да работим активно, но и бизнесът трябва да се включи изключително активно.

- Как отговаряте на критиките, че този опит за по-тясно сътрудничество с Китай има потенциала да раздели ЕС? По-късно този месец ще има среща, на която Китай ще трябва да убеждава председателя на Еврокомисията, че няма за цел да разделя Съюза.

- Ли Къцян изключително точно го каза. Той не иска да разделя Европа. Това е изключително важно. „16+1“ е форум, който не иска да разделя отделни държави на групи, по региони. Напротив, там където кохезионната политика не може да стигне толкова бързо, ние можем да се възползваме от този проект, от тази инициатива. Но изрично е казано, че всичко това ще става по правилата на ЕС.

- Дали пък китайската страна не се опитва само да построи инфраструктура, която да минава през Централна и Източна Европа, но чиято крайна цел да е платежоспособната западна част на ЕС, а пък ние тук да сме само нещо като транзитни терминали?

- Модернизацията на инфраструктурата води до повишаване на доходите и развитие на икономиката. Там, където има добра инфраструктура ще има икономика.

- Икономическите зони, които България сама се опитва да изгражда – има ли разлика в икономическия растеж където ги има и където ги няма?

- Пловдив, Стара Загора, Бургас, има много добре работещи икономически зони. Бургас е може би една от най-добрите, Пловдив с икономическата зона „Тракия“ – изключително добра. Там, където няма – Видин, Враца нещата са по-ниско, затова имаме в момента активни действия с местното самоуправление във всички райони, за да премахнем този дисбаланс.

Има голям дисбаланс в България и ние работим за това той да бъде намален. Не трябва да се допуска, но най-важното е инфраструктурата. Когато дойдат инвеститори, те питат за образованието и за инфраструктурата.

- Как определяте това, дали една икономическа зона е успешна?

- Когато е запълнена, генерира работни места, има добри доходи, постоянно идват инвеститори, които увеличават работната заплата, защото се борят вече за кадрите и когато е добре изградена инфраструктурата там.

- Много се говори за влизането в т.нар. чакалня на еврозоната и след това в самия валутен съюз. Има ли нужда от промяна в структурата на българската икономика?

-По тази тема най-добре може да отговори министъра на финансите. Конкретно на въпроса ви – най-правилно е независимо дали ще влизаме, независимо дали ще правим предложения, ние сме длъжни да постигнем нивата на БВП такива, каквито са в еврозоната. Това е нашата цел в Министерство на икономиката – чрез премахване на административните тежести, чрез привличане на повече инвеститори, както и осигуряване на пазари на трети страни. По този начин ще повишим доходите.

- Българската икономика очевидно не расте с темповете, с които би трябвало да расте. Например Румъния отбелязва растеж от около 5-6%, а ние от около 3,5%.

- Ще ви дам актуални данни към момента, които са наистина положителни. През първото тримесечие на годината ще има нарастване на равнището на БВП в България с 3.6%, но забележете, при средно 2.4% в ЕС.

През май, т.г. бизнес климатът в страната продължава да се подобрява с 2.1 пункта. Безработицата, по данни на Евростат, намалява и в момента е около 5%. Всичко това са показатели за повишаване на българската икономика. Има много работа, но ние започнахме от дъното и имаме много да наваксваме.

От началото на годината имаме сключени 11 сертификата за инвеститор клас А, това са около 600 милиона лева инвестиции. В края на миналата година сключихме за около 500 милиона, а за цялата година имахме доста повече. Работим активно, постоянно правим бизнесфоруми, за да гарантираме пазари, износ, което е изключително важно за нас.

- Чуждестранните инвестиции вървят плавно и неумолимо надолу. Да не говорим, че чужди инвеститори вече стъпили на българския пазар, част от тях започват да се изтеглят.

- Напротив. Инвеститори, които са стъпили на българския пазар започват разширяване на своето производство. Не трябва да забравяме и българският бизнес, който също започва разширяване. Не трябва да гледаме само чуждестранните инвестиции.

Проблемът с чуждестранните инвестиции и намаляването им дойде поради факта, че те бяха теглили кредити от своите майки-компании, бяха взимали заеми. Миналата година покриха и кредити, платиха и дивиденти, оттам дойде това намаляване.

Но реално има голям интерес към България за чуждестранните инвестиции. От началото на годината няколко предприятия, производства, високотехнологични дойдоха в България. В Плевен дойде за 60 милиона евро и около 3000 работни места.

Колкото повече инвеститори докарваме, толкова повече ще се повишат доходите.

В един регион ми казаха: г-н министър не ни водете инвеститори, защото ще ни откраднат работниците. А всъщност, на нас това ни е целта, не да им ги крадат, а когато отидат повече инвеститори, те да започнат да се конкурират за тези работници.

Ние вървим с балансирани темпове, но нашите показатели са реални. Изключително реални са за показателите на българската икономика и това се вижда от инвестициите.

- Имате предвид, че други държави показват нереални стойности ли?

- Не, нека да не казвам така, но се вижда, че ние сме балансирани. Защото и прекаленото увеличаване на растежа също не е добре. Балансираното, за мен е най-доброто развитие. И ние го постигаме, и това се вижда от инвеститорите.

 

Участие на министър Емил Караниколов в предаването „Неделя 150“, излъчено на 8 юли 2018 г.