|

Козлодуй – проспериращ град под сянката на АЕЦ

Голяма част от жилищно-сградния фонд е саниран и с поддържани зелени площи

Единственият, които запазва средната си класа и гарантира бъдещето на жителите си

Боян Аспарухов

 

В България има една община, която не прилича на останалите. Тя е успяла да съхрани модела си без прехода от планова към пазарна икономика да разбие икономическия й гръбнак. Това, което се случи навсякъде другаде – затваряне на предприятия, съкращаване на работници, масова бедност, бягство в чужбина, затваряне на училища, обезлюдяване и затриване на цялостната работеща социално-икономическа система, всичко това не е успяло да се случи само на едно място у нас.

Козлодуй – родното място на българската атомна енергетика. Провалът на всички опити България да няма ядрена енергетика гарантират просперитета на община Козлодуй, и не само. Според мен Козлодуй е единственият град у нас, който успява да запази средната си класа и да гарантира бъдеще на гражданите си, благодарение на това, че има на територията си работещо голямо  индустриално предприятие.

Това е единственият град в България, в който мият улиците всеки ден. Всяка сутрин дълга колона автомобили се отправя към най-голямото предприятие в Северозапада днес – атомната централа. В продължение на 40 минути по пътя за централата

движат се все нови и скъпи автомобили

Оставам с впечатлението, че няма служител в АЕЦ, който да кара стар автомобил. От най-ниското равнище, до директорските постове.

Предприятието е най-значимият фактор за гарантиране на стабилност в региона и основен източник на доходи за населението в общината. Всички останали икономически сфери тук са просто спомагателни.

Благодарение на атомната централа, община Козлодуй е водеща в Северозападния регион по производителност. През 2010 г. производителността на труда е била 127 лв. при средна за региона 56 лв. и 90 ст. за цялата страна. Високият показател се дължи на обстоятелството, че на територията на Козлодуй се произвежда 37% от енергията на цяла България.

Производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия носи ежегодни приходи на централата от около 1 млрд. лв. От 21000 жители в цялата община над 4000 работят в централата. Това означава, че поне един член от домакинство получава заплата от централата. Средната годишна работна заплата в община Козлодуй за 2011 г. е 18330 лв. или 1527,5 лв. месечно. За цялата страна годишният показател е едва 8362 лв.

Високите доходи личат навсякъде, не само от скъпите автомобили. Улиците са чисти и подредени. Жилищните кооперации са сравнително нови, санирани и освежени. Няма графити надписи,

няма ронещи се мазилки, няма мизерия, характерна за гетата, в които са се превърнали повечето български градове

Междублоковите пространства са големи и потънали в зеленина. Игрища за тенис в градския парк, игрища за футбол в жилищните комплекси. Щастливи и спокойни деца прекарват свободното си време в центъра на града без да предизвикват тревога у родителите си.

Училищата и детските градини са решени според нормите за енергийна ефективност, със средства предимно на АЕЦ. Пари от централата идват и за поддръжката на уличната мрежа. Ако има нещо, което наистина да прави впечатление, това са красивите еднофамилни къщи с плодни и цветни градини. Тук не можеш да видиш неизмазана къща. До всяка една стигат тръбите на топлофикацията.

АЕЦ „Козлодуй” предлага най-евтиното парно в цялата страна

само за гражданите на общината. 150 лв. струва целия отоплителен сезон на домакинство. Двойно и тройно по-високите доходи от средните за страната, които получават са предостатъчни на хората да водят добър и спокоен живот. Парадоксът е, че американската мечта е постигната благодарение на съществуването на един колос от социализма – АЕЦ „Козлодуй”.

Друго нещо, което беше изключително интересно за мен е, че Козлодуй е единственият български град, в който няма магазини „втора ръка”. Хората там не познават явлението да си купуваш дрехи и обувки, които вече са носени от някого. По улиците и в магазините виждаш хора, добре облечени с нови дрехи, обути с нови обувки.

Сутрин по кафенетата и градските градини млади жени бутат детски колички за по няколко хиляди лева. Те си гледат сами децата, защото мъжете им получават високи заплати. Децата карат скъпи велосипеди и ги хвърлят пред някое игрище без да ги заключват. Явно там велосипеди не са крадат, защото всеки може да си купи. Жени на почтенна възраст разхождат скъпи чанти и костюми по улиците. След всичката мизерия у нас, на пенсионери, които ровят в кофите, това прави много силно впечатление.

За съжаление, хората в Козлодуй не се доверяват на външни лица и никой не пожела да ми разкаже повече подробности. Слушах само приказки и си вадих заключения. Най-невероятните от всички бяха за работещите в централата. За невероятни парични бонуси, които те получават по национални празници, пари за храна, отделно от заплатата, 13-ти заплати, за карти, с които се пазарува с голямо намеление в търговската мрежа и т.н. Докато слушах знаех, че това е спекула, меракът на нямащия, както наричат пришълеца в този град. Истината, никой не се осмели да я назове пред моя обектив.

Това, което ви разказвам е плод на моите лични впечатления и на информация, която съм намерил в интернет. Убеден съм, че има и още много любопитни моменти от живота в Козлодуй, които може да разберете, едва когато отидете там. Това, което няма как да се скрие е, че когато в град с мащабите на Козлодуй има голямо индустриално предприятие, то може да гарантира сигурността и просперитета в живота на местното население.

Но много български политици участваха в унищожаването на индустрията. По същия начин се опитаха да направят и с АЕЦ „Козлодуй”. И го направиха. Няколко правителства работиха за предсрочното затваряне на блокове от 1 до 4.

Изрязването на индустриална тъкан от тялото на българската икономика има пропуск на едно място. На него животът е продължил според принципите на развитите общества. Съществуването на атомната централа преди и сега гарантира нормалния живот на хората в общината. Може само да съжаляваме, че не е така навсякъде. Можеше да бъде и така, ако не живеехме във времена на продажници.

 

Работниците за централата се произвеждат на място, в местната гимназия

На какво се дължи успешният икономически и социален модел в Козлодуй? На първо място на непрекъсващите традиции в електропроизводството. Те започват още от 1974г., когато е построена атомната централа.

Същата година е създадено училище за подготовка на кадри за централата. ПГ „Игор Курчатов” подготвя бъдещите ядрени инженери. Припомням само, че във всяка община, където някое промишлено предприятие е определяло икономическия характер на региона е имало и специализирано училище, което да подготвя кадрите за него. В България такива имаше много, но след като водещите придприятия затварят врати, техникумите променят профила си.

ПГ „Игор Курчатов” не е имало нужда да се трансформира, защото АЕЦ „Козлодуй” не е затварял врати. Никога не е прекъсвана връзката между производството на продукти и производството на кадри.

Ако един ден се стигне до решение да се изгражда нов индустриален парк, на много места ще се окаже, че няма подходящи кадри. Това обстоятелство ще бъде изтъквано като мотив да не се развива индустрия, защото подготовката на кадри ще отнеме много време и така ще се завъртим в порочния кръг.

Съществуването на атомна централа в Козлодуй и професинална гимназия по ядрена енергетика са свидетелство, че такъв модел е възможен. Такъв модел е съществувал на много места и вече и в образователното министерство се убедиха в това и започнаха да създават професионални гимназии по места.