|

От „Дунав мост 2“ държавата печели 10 млн. евро за Видин – 0

Похвалите от Брюксел или премахаването на мизерията в Северозапада са по-важни? Хубаво е да си зададем въпроса кое ни интересува повече

Боян Аспарухов

 

Уважаеми читатели, миналата седмица ви запознах с индустриалното наследство на Видин или по-точно това, което е останало от него. Промишленият парк от соцепохата е вън от играта. От 40 000 заети в провишлеността преди 90-та година, днес във Видин работят няколкостотин души, предимно в сферата на услугите – касиери, продавачи, готвачи и сервитьори. Градът е един от най-бедните в страната, населението се е стопило три пъти от 90-та година насам. Една от надеждите за съживяването му беше изграждането на „Дунав мост 2”.

Преди 5 години бях на откриването на това съоръжение и си спомням надеждите, с които то бе посрещнато. Спомням си и противоречивите оценки. 5 години по-късно отново посетих Видин и видях, че

очакванията да се подобри животът в града не се оправдаха

Разбира се, има и положителни мнения. Едно от тях е на Владимир Тошев, депутат от ГЕРБ-Видин, който на 17 юни т.г. казва в интервю за радио „Фокус”, че „Дунав мост 2” е едно от най-успешните предприятия в България. Той посочва за доказателство годишната печалба от моста, която надхвърля 10 млн. евро. Без да оспорвам цифрите ще направя едно уточнение – мостът генерира парични средства за държавата, не за община Видин. Разликата е съществена. Община Видин не получава никакъв дял от приходите от такси на моста. Това е така, защото мостовото съоръжение е част от републиканската пътна мрежа, която няма нищо общо с общинската, следователно общината във

Видин не получава нищо

Видин е сред областите с най-нисък БВП на глава от населението и с най-ниски заплати. Освен това е с най-малко жители в страната и е втори по застаряване на населението, бедните достигат 50%.

Изграден на еврокоридор №4, „Дунав мост 2” пресича коридор №7 и отваря вратата за Централна и Западна Европа. 5 години след откриването си, мостът надхвърли три пъти очакваните резултати за трафика по него и стана предпочитана траектория за много автомобилни превози на товари. Транзит оттук минават по 3000-4000 автомобила на ден.

Ако броите преминаващите превозни средства, в рамките на 5 минути само ще се уверите, че в 90% от случаите товарни камиони пресичат моста. Толкова е интензивен трафикът им, че тировете се редят на опашка пред граничния пункт. Изчакването за праминаване в Румъния продължава от 30 до 90 мин.

Някак неестествено над всичко преминава еднопосочна ЖП линия, по която влак минава изключително рядко. По ирония на съдбата това инженерно съоръжение, което издържа по 3000 преминаващи автомобила всеки ден, е замислено в една дирекция на БДЖ. Уви, железничарите нямат достатъчно подръжници в България и мостът е окупиран от автомобилния транспорт.

По идея железопътен, но роден като автомобилен

„Дунав мост 2” предопределя характера на инфраструктурата в целия Северозападен регион

Решението е да се строят автомобилни шосета. Катастрофите по пътя Видин-Ботевград е гореща тема от 10 години насам. Протести на недоволни от бавното изграждане на пътя граждани се редуват с репортажи, в които се правят първи копки и се открива някой участък по трасето. Но всичко е точно. Огромни средства текат от ЕК към МРРБ, минават през АПИ, а пътностроителните фирми ги изливат като горещ асфалт някъде по отсечката, за да има тирове, с хиляди, всеки ден. Тези камиони въртят брояча на държавната хазна.

Какво остава за Видин обаче?

Нищо. Хиляди товарни камиони минават всеки ден транзит през града. Те няма къде да спрат, защото улиците не са пригодени за техните габарити. Спират на моста, където няма нищо друго освен фургона на митничарите. На подстъпите към съпръжението също няма изградена логистична база, която би могла да обслужва нуждите на превозвачите. Дори няма тоалетни, от които да се събира минимална такса. Шофьорите на камиони не нощуват в хотелите на Видин. Опашката се движи бързо. За час и половина вече са в Румъния.

Видинчани проспиват възможността да изградят търговска база, от която да припечелват. Нещо повече, те са загубили принудително земите си, за да бъде изграден мостът. Истинският печеливш е държавата. Тя обира всички приходи. Видин само губи.

Нещо повече, този мост привлича всички автомобилни товари от граничния пункт с Турция по най-дългото автомобилно трасе у нас – коридор № 4. Разстоянието от границата при Свиленград до моста при Видин е точно 500 км. Всеки един пропътуван километър по това трасе върти брояча на държавната хазна. 352 млн. лв. са приходите от винетни такси за 2017 г. Високо по етажите на изпълнителната власт знаят, че това е печелившата формула: колкото повече автомобилни пътища, толкова повече тирове, колкото повече тирове, толкова повече пари от пътни такси.

Има още нещо, което е загубила община Видин от “Дунав мост 2” – земите си. През 2004 г. е обявено, че за да започне строителството, трябва да бъдат отчуждени стотици декари общинска земя. Процесът засяга 700 собственици на имоти. Цената, която държавата определя за обезщетяване на собствениците варира между 750 и 1400 лв./дка. Като капак на всичко, на видинчани са им отказани преференциални цени за преминаване по моста. С отнета земя, без право на дял от приходите, без право на търговска дейност, без привилегии.

Освен, че губят земите си, нямат възможност да делят с държавата приходите от моста. Видинчани не са участвали и в изграждането на съоръжението. „Дунав мост 2” носи официално името „Нова Европа”. Подобно

колониалните начинания на развитите държави

в Третия свят и тук съоръжението е изпълнено от чужди фирми и предимно с чуждестранни средства. Предварителните икономически, финансови и социални анализи за изграждането на моста са изпълнени от френската фирма, финансирането идва от Френската агенция за развитие. Геоложките и хидротехническите проучвания са изпълнени от германската фирма. Предварителните проучвания и ОВОС са извършени също от немска компания. Международен консултант по инженеринг и управление към МТ е британско-испанския консорциум. Проектанти, инженери и строители – предимно чуждестранни фирми. „Дунав мост 2” не носи нищо на Видин, защото Общината не участва по никакъв начин.

Една малка, но любопитна подробност за моста.

Идеята за „Дунав мост 2” се ражда в Дирекция Стратегическо планиране на БДЖ, но е преправена според желанията на ЕС

Веднага след откриването на моста, преди 5 години, в предаването „Капиталът” бе излъчено интервю с директора на дирекция Стратегическо планиране. Симеон Ефтимов е ръководил дирекцията, когато е създаден първоначалния вариант за мост Видин-Калафат. Първоначално е трябвало да бъде изцяло железопътно трасе, но впоследствие ЖП елементът не е бил оценен правилно. Двойна ЖП линия по „Дунав мост 2” не е направена под натиск от европейските фирми-консултанти на проекта и на европейските банки, защото никой не се е надявал на сериозен трафик по моста. Според прогнозите на транспортното министерство на петата година след като бъде построен, т.е. днес, по моста ще минават 1083 автомобила дневно. Това е прогнозирано през 2013 г. Днес минават над 3000 автомобила дневно. Даже тази година има ръст на трафика с 18%.

Независимо, че никой не е очаквал сериозен трафик, мостът вместо железопътен е построен като автомобилен, нищо че има еднопосочна ЖП линия. Предварително заложените благоприятни условия за автомобилен превоз по него, предопределят характера на инфраструктурата до това съоръжение в целия регион. След като на моста са изградени четири автомобилни ленти, а подстъпите имат характеристиките на автомагистрала, очевидно е, че „Дунав мост 2” ще стане удобен за автомобилен транспорт. И той става. Толкова удобен, че целият трафик от югоизтока се насочва към Видин по коридор № 4. За пореден път излагам този довод и го правя, защото усилията на държавата не са насочени в посока да се решат икономическите проблеми на даден регион по посока на неговото излизане от кризата. Действията на държавата говорят за един стремеж да се покажем колко сме изпълнителни в изграждането на пътища, които са удобни за ЕС. Похвалите от Брюксел ли са по-важни или премахаването на мизерията в Северозапада? Хубаво е да си зададем въпроса кое ни интересува повече?