|

САЩ водят света към петролна криза и война с Иран

Какво чака планетата, ако Доналд Тръмп постигне своето?

Олга Самофалова

 

САЩ заплашват  изцяло да изолират иранския петрол като с това ще лишат Техеран от главния му източник на доходи, а светът  от  сериозни обеми въглеводороди. Вашингтон се пазари с Индия и Китай, опитвайки се да ги склони на своя страна срещу Иран. До началото на ноември 2018 г. Белият дом възнамерява да накара и съюзниците си напълно да прекратят купуването на нефт от Иран. Какво чака света, ако Доналд Тръмп постигне своето си?

Иран изнася вече доста големи обеми, които ще бъде трудно да се заместят. През април експортът му вече е 2.6 млн. барела на ден, през май – 2.7 млн., а през юни – 2.6 млн. При това 70% от целия износ е за азиатските страни.

Какво ще стане, ако Иран се окаже в пълна изолация?

„Отказът от ирански нефт ще означава огромен дефицит на пазара, цената за барел ще хвръкне до небето. Спирането на износа ще е пагубно за Иран и за управлението на страната”, казва експертът от Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕС) Игор Юшков.

Затова не е учудващо, че Техеран извади от ръкава си коз и започна да заплашва с радикални мерки – с това да затвори Ормузкия проток, през който минава поне 20% от световния нефт. Разбира се, Иран ще се реши на това само в краен случай, защото последиците ще бъдат ужасни.

„Заплахите на Иран да затвори Ормузкия проток си имат основания. Ако спрат целия износ на ирански нефт, Иран няма да има какво да губи повече. Защото и така цялата икономика  и политика на страната ще рухне. А ако е заплашена с разруха държавата, Иран наистина може да затвори Ормузкия проток. Това ще доведе до огромен дефицит на световния пазар на петрол. Ще започне енергийна криза по-страшна от тази през 1973 г. Светът ще остане не само без ирански петрол, но и без петрол от Кувейт, втечнен природен газ от Катар, Саудитска Арабия също няма да може да изнася гориво”, отбелязва Юшков.

Ясно е, че след това

ще последва военен удар срещу Техеран от страна на САЩ

„Всички сунитски  държави, а също и Израел ще го подкрепят. Това ще е краят на Иран в съвременния му вид”, добавя експертът.

Този път САЩ  искат пълна забрана за износ на ирански петрол. При миналите санкции на Иран такова нещо нямаше. Тогава най-жестока забрана въведе ЕС за своите компании. Тогава иранското гориво отиваше главно за европейския пазар. Постепенно Иран преформатира износа си и започна да продава повече петрол на Китай и Индия. Затова сега едни санкции не биха ударили толкова силно Иран и затова САЩ искат да привлекат на своя страна Китай и Индия.

„Европа и Индия се готвят да се откажат от иранския петрол. Отказът на Япония няма да бъде съществен, на Южна Корея също, реален проблем САЩ ще имат с Китай. Пекин може да откаже да го направи. Нещо повече, Китай може частично да поеме тези обеми на по-изгодни за него условия”, казва Иван Андриевски, председател на съвета на директорите на инженерингова компания „2К”.

„Индия купува ирански петрол и го преработва на своя територия, за да изнася нефтопродукти в трети страни. При това с преработката се занимават чужденци”, добавя Юшков. А това значи, че те няма да искат да попаднат под американски санкции.

За Китай в това отношение е по-лесно, защото иранското гориво отива за нуждите на страната.

Пекин е категоричен, че няма да откликне на призивите на Тръмп

за спиране на вноса на петрол от Иран, заяви на 4 юни МВнР говорителят на Китай. „Китайците са по-самостоятелни и няма да се съгласят с американската забрана. Те ще намерят вратички, например ще създадат компания, която ще се занимава само с внос на нефт от Иран и няма да има бизнес в САЩ, затова и не се страхуват от санкции”, счита Юшков.

Санкциите от 2012 г., например, забраняваха да се застраховат танкери с ирански петрол, поради което те не можеха да излязат в морето, но китайците тогава лесно се справиха със ситуацията. Те започнаха да застраховат танкерите през техни компании и спокойно да внасят нефт.

В крайна сметка цялата тази история може да се окаже дори изгодна за Китай. „Нефтът, предназначен за страни, които са по-чувствителни към указанията на Вашингтон, може да отиде при Китай на по-изгодни условия. И американците това го разбират”, казва Андриевски.

„Когато от иранския пазар си заминат европейците и американците, Китай още по-плътно ще навлезе в иранския петролен пазар и във всички останали сектори на икономиката”, добавя Юшков.

Има и още по-оптимистичен вариант, при който Тръмп сключва нова сделка за ядрената програма и се отказва от въвеждане на нови санкции. Това е възможно, ако Иран предложи в качеството й на разменна монета Сирия. „Иран може да се пазари със САЩ за излизането му от сирийските провинции, нещо за което активно лобира Израел”, казва Юшков. На практика, това е единственият коз на Иран, който ще му позволи да се запази като държава във вида, в който е сега.

Русия на дипломатично ниво ще подкрепя Иран

и ще е против санкциите. Но в икономически план цялата тази история е изгодна и за нея. „Иран е наш конкурент на световните пазари. Затова икономическия диалог с него не ни се получава особено. В ОПЕК Иран, заедно с Венецуела, беше наш опонент по споразумението за вдигане на добива на нефт”, отбелязва експертът от ФНЕС.

Освен всичко друго нестабилността в Близкия Изток води до ръст на цените на петрол, което помага да се попълва и руският бюджет и Фонда за национално благосъстояние (резервът). И на това няма да попречи дори сделката на Русия с ОПЕК за вдигане на добива.

Сега има твърде много фактори, които ще държат черното злато на висота. Блокадата на Ормузкия пролив може да вдигне цените на петрола до космическите 400 долара за барел. Но засега това е от сферата на фантастиката – Иран едва ли ще се реши на такова самоубийство.

Ако Иран лишат частично света от своя нефт, тогава всичко ще зависи от възможностите на другите играчи да увеличат добивите и експорта си. Ако ОПЕК+ не компенсира липсващия ирански петрол, това ще доведе до рязък скок на цените с 30 – 50%. Тоест, цените  за барел може да се върнат до 100 – 115 долара, както беше преди срива през 2014 г.

Превод: Тихомир Тодоров