|

АТАКА с анекс към договора с Македония

Сидеров настоява съседката ни да не спекулира с историята ни или без подкрепа за ЕС

Лидерът на партия АТАКА Волен Сидеров ще представи пред Народното събрание проект за анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. В своя проект Сидеров предлага Македония да се въздържа в бъдеще от всякакви опити за спекулации, за обсебване и присвояване на исторически събития и личности.

Договорът с Македония беше ратифициран от българския парламент на 18 януари 2018 г. Лидерът на АТАКА призова югозападната ни съседка да се въздържа от обсебване на събития и личности от българската история, няколко дни след провокацията на бившия македонски премиер Любчо Георгиевски, който коментира пред българска медия, че България напоследък водела напълно непринципна политика към Македония. Мнението на Георгиевски дойде две седмици след друго скандално изказване – това на премиера на Македония Зоран Заев, който заяви, че Илинденско-Преображенското въстание било македонско. Провокациите от страна на съседна Македония не престават, въпреки недвусмисления намек на премиера Борисов, че България ще си спомни за тях, когато трябва да се произнесе за членството на Македония в ЕС и в НАТО. Въздържането от провокации са посочени дори в чл. 11 от подписания двустранен договор. В параграф 1 е посочено, че нито една от страните няма да предприема, подтиква и поддържа действия с неприятелски характер срещу другата стана. В параграф 6 на същия член пък е записано, че страните се задължават да предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерената пропаганда от стана на институции и агенции.

„Пред мен е проект за анекс към Договора с Македония, който аз смятам да предложа в Народното събрание да приеме решение, че възлага на правителството да анексира договора с Македония. Ще предоставя работния проект на комисии, на специалисти, на министри да го прочетат, но аз съм го съставил. В него се казва, че Македония ще се въздържа от всякакви спекулации, всякакви опити за обсебване и присвояване на последните исторически събития или личности”, заяви лидерът на АТАКА пред медиите.

В документът се изброяват владетели на първата българска империя от кан Крум до цар Владислав, всички исторически личности, свързани с национално-освободителна борба, всички исторически събития, свързани също с тази епоха и т.н. „Тоест, имаме едно подробно и конкретно наставление македонската страна да спре със свободни изявления, в които засяга нашата история, предизвикват се недоволства, обществен отзвук и т.н.”, посочи Сидеров.

Припомняме, че самият договор с Македония беше оспорван в България. Беше посрещнат от доста хора с недоволство, че ние се съгласяваме Македония да използва македонски език, и че го приемаме. „Не, ние не го приемаме, но добросъседските отношения са важно нещо”, категорично посочи националистът.

Македония трябва да знае, че ние поставяме това условие с този анекс и ако тя не се съгласи с него, България да си помисли за подкрепата за ЕС.

„Видяхте какво стана с въпроса за Илинденско-Преображенското въстание. Тези теми ще продължават да излизат и затова, аз смятам, че най-добре е да се решат нещата юридически”, онагледи с пример Сидеров.

В заключение той подчерта, че трябва да имаме записано черно на бяло, че Македония повече няма да спекулира с нашата история. „Мисля, че това ще успокои доста сериозно и общественото мнение и ще даде един нов, по-добър път за развитието на нашите съседски отношения”, обнадежден е лидерът на АТАКА.

 

 

Факсимиле от Анекса, който лидерът на АТАКА Волен Сидеров ще предложи на Народното събрание и Министерския съвет

Текстът на анекса, предложен от Сидеров

„Създава се нов чл. 11а със следното съдържание:

Член 11а

1.            Двете договарящи се страни ще се въздържат от всякакви спекулации и опити за обсебване и присвояване на исторически събития и/или личности, които са определени като общи за двете Договарящи се страни. Всяка от Двете договарящи се страни ще се въздържа от всякакви спекулации и опити за обсебване и присвояване на исторически събития и/или личности, които са определени като принадлежащи единствено и само към историята на едната от двете Договарящи се страни.

2.            Исторически събития и личности се обявяват за общи с решение на Комисията по Член 12 по предложение на Комисията по Член 8, параграф 2.

3.            По реда на параграф 2 дадени исторически събития и/или личности могат да бъдат обявявани за принадлежащи единствено и само към историята не една от двете Договарящи се страни. В този случай обаче решението на Комисията по Член 12 трябва да бъде ратифицирано по предвидения в Конституциите на двете Договарящи се страни ред, за да има сила.

4.            До обявяването на дадени исторически събития и/или личности за общи по реда на параграф 2 Република Македония ще се въздържа от всякакви спекулации и всякакви опити за обсебване и присвояване на следните исторически събития и/или личности:

а) Владетелите на Първата българска империя от Крумовата династия и от династията на Комитопулите от кан Крум до Крум до цар Иван Владислав включително, особено по отношение на владетелите, управлявали със столица на империята Охрид.

б) Всички исторически личности, свързани с национално-освободителната борба и борбата за обединени на българския народ в единна държава, обхващата териториалните предели на Българската Екзархия, така както последните са били определени в съответствие с чл. 10 от Фермана на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г.

в) Всички исторически събития, свързани пряко или непряко с личностите по точки „а” и „б” от настоящия параграф.

4. По смисъла на настоящия член обсебване и присвояване означава определянето на обявените за общи исторически събития и/или личности за изцяло и единствено македонски или изцяло и единствено български.

5. По смисъла на настоящия член спекулации означава всякакви опити исторически събития и/или личности да бъдат представяни по начин, който не съответства на известното за тях от обективни, автентични и доказани исторически извори, съобразно докладите на Комисията по Член8, параграф 2.

6. Ще се смята, че една от Договарящите се страни е в нарушение на настоящия Член, когато спекулациите и/или опитите за присвояване и обсебване на исторически събития и/или личности са извършени от нейния държавен глава, от ръководителя на правителството й, от лице от състава на правителството, както и от всякакви други високопоставени лица, част от органи на държавното управление, предвидени в Конституциите на двете Договарящи се страни.

7. Нарушението на настоящия член ще се смята за несъществено за целите, предвидени от настоящия Договор, ако Договарящата се страна, в разумен срок не по-дълъг от един месец, вземе адекватни мерки спрямо конкретния нарушител, според предвиденото в Член 11, параграф 6, и поднесе на другата Договаряща се страна съответните извинения”.

 

 

Министър-председателят на България Бойко Борисов и македонския му колега Зоран Заев подписаха Договора за добросъседство на 18 януари 2018 г.

Договорът позволява промени по всяко време

Възможно е дори да бъде прекратен едностранно

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония позволява той да бъде допълван и изменян по всяко време. Това е записано в чл. 13, параграф 2 от така подписания документ.

Всякакви промени са възможни, а процесът е улеснен. Предложенията е необходимо просто да бъдат направени по дипломатически път, т.е. нужно е да бъдат инициирани преговори между двете външни министерства.

Друг интересен момент е, че ако Скопие не се съгласи да приеме изменения в договора, в това число и предложеното от Сидеров, то България може едностранно да прекрати Договора за добросъседство по силата на чл. 13, параграф 3 от документа. Контрактът прекратява действието си 1 година след подаденото уведомление.

Неизвестно за сега остава и дали вече е създадена съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, както е договорено. Нейната работа следва да допринесе за обективното и основаващо се на автентични и доказани исторически извори научно тълкуване на историческите събития. Тази комисия следва да представя ежегоден доклад за работата си пред двете правителства. Въпросната комисия би трябвало да е създадена още през пролетта, тъй като по силата на чл.8, параграф 2 от договора тя трябва да заработи до 3 месеца от подписването на Договора.

В чл. 12 пък е предвидено, отново в 3-месечен срок от подписването, да бъде създадена и съвместна междуправителствена комисия, която веднъж годишно или по предложение на всяка от страните, да прави преглед за ефективното прилагане на договора. Комисията се съпредседателства от двамата министри на външните работи на двете страни.

По отношение на чл. 8 и чл. 12 би било редно от страна на външния ни министър Екатерина Захариева да уведоми обществото на какъв етап са двете комисии и дали смята да свика междуправителствената комисия след последните 2 случая на показване на договореностите от македонска страна през август.