|

ЕС репресира цяла страна заради принципната й позиция за мигрантите

Всяка страна, член на ЕС, има право самостоятелно да организира живота си, припомни Орбан на ерводепутатите миналата семдмица

Това е осъждане не на унгарското правителство, а на унгарския народ, който с кръв и пот е служил на Европа, възмути се Орбан

В Евросъюза избухна скандал: Унгария я обвиняват в нарушаване на основните принципи на ЕС. Будапеща може да се лиши от правото си на глас  в Съвета на Европа заради твърдата й позиция по мигрантския въпрос, но тя не желае да се съобразява с Брюксел. И по този въпрос унгарците се подкрепят от Италия, една от страните основателки на ЕС.

Ще доведе ли конфликтът до разцепление?

„Ние защитаваме нашите европейски ценности. Сега европейските лидери трябва да поемат отговорност и да спрат да наблюдават как в Унгария се нарушава върховенството на закона. Разрушават се демократични институции. Това е неприемливо за ЕС, базиран на демокрацията, върховенството на закона и основните права на гражданите”, с такива думи към Европарламента в Страсбург се обърна холандския политик Джудит Саргентини, подготвила доклада с обвинения към Унгария.

Премиерът Орбан вече е свикнал, че не го обичат в Брюксел. Всичко започна през 2015 г., когато унгарците издигнаха 155 км ограда на границата със Сърбия в опита си да сдържат потока от мигранти. Орбан го обвиниха в прекомерна жестокост. А той не скъпеше жлъчни епитети по адрес на Брюксел, като наричаше миграционната политика на ЕС „заплаха за християнската идентичност” и „троянски кон на тероризма”. Наля масло в огъня и закона „Стоп Сорос”, приет от унгарския парламент през юни. Според този закон НПО-тата ги заплашва затвор за оказана  помощ на нелегални мигранти. Така Будапеща отговори на решението на Брюксел да въведе квоти за разпределяне на мигранти по целия ЕС.

Всичко това се смята, че не отговаря на европейските стандарти. Освен това, Будапеща я обвиняват за твърдия контрол на неправителствените организации и образователни учреждения, ограничаване свободата на Конституционния съд и медиите,  а също и за търпимост към корупцията.

Докладът на Саргентини съвсем направи унгарските власти на пух и прах. Пламенната реч, произнесена от Орбан преди това нямаше ефект: 448 депутати гласуваха за санкции, против – 197, въздържали се – 48. Евродепутатите  стартираха процес, който в крайна сметка може да доведе до временно

лишаване на Будапеща от право на глас 

Това е предвидено от член 7 на Договора за ЕС. Преди това нито една държава членка не е подлагана на такова наказание. В ЕП посрещнаха резултатите от гласуването с гръмки аплодисменти.

Само че, за да започне съответната процедура, е необходимо гласуване в Съвета на Европа, пояснява унгарският политолог Габор Щир. „Това няма да доведе до никъде. Гласуването в Европарламента е само първата стъпка, това още не е атомна бомба.  Нужно е минимум 22 страни в Съвета на Европа да подкрепят санкциите. Нещо подобно от една година продължава по отношение на Полша, без резултат”, отбелязва експертът.

Съюзниците на Унгария се хвърлиха да я защитят

Както в Европарламента, така и на страниците на социалните мрежи започна остра дискусия между политиците.

„Авторитарната хватка на Евросъюза души все по-силно. Какво става изобщо днес? Това възобновяване на ограничения суверенитет на Брежнев ли е? И всичко е защото вие, господин Орбан, имате смелост да се противопоставите на Джордж Сорос, който е вложил много пари за вкарване на нелегалната миграция в страната ви. Вие напълно справедливо затворихте вратата пред носа му, пожелавам всички ние да направим същото. Влизайте в клуба „Брекзит”, ще ви хареса”, реагира известният британски евроскептик, вдъхновител на излизането на Британия от ЕС, Найджъл Фарадж.

Най-активно от всички за Унгария се застъпи Полша. „Действията, насочени срещу държавите-членки само задълбочават разногласията в ЕС, усилват недоверието на гражданите срещу европейските институции. Варшава ще гласува срещу всякакви ограничителни мерки по отношение на Унгария. Всяка страна-членка на ЕС има суверенно право да осъществява такива вътрешни реформи, каквито сметне за необходими”, се казва в заявлението на полското МВнР.

Този път Будапеща бе подкрепена от Италия – една от страните основали ЕС, в която тази пролет на власт дойдоха евроскептици. „Европарламентът не може да устройва процеси срещу народите и избраните от народа правителства”, реагира вицепремиерът Матео Салвини.

Евродепутатът от партията „Северна лига” Марио Боргеджио заяви пълната си подкрепа за Виктор Орбан. „Унгария е абсолютно права, че иска да пресече неконтролирания поток от хиляди икономически мигранти. Това съвсем не са хора, бягащи от война. Италия е изцяло солидарна с Унгария по този въпрос”, подчерта той.

Самият Орбан също не си мълчи. „Нека бъдем честни един с друг. Унгария възнамеряват да я накажат за това, че  народът й не желае да живее в страна на мигранти.  Това е осъждане не на унгарското правителство, а на унгарския народ, който с кръв и пот е служил на Европа”, каза той във видеопослание, качено във Фейсбук. И обеща, че Унгария, въпреки всичко, ще продължи да защитава границите си.

Вицепрезидентът на Еврокомисията Франс Тимерманс не остана длъжен: „Господин Орбан, като наричате критиката по адрес на вашето правителство критика срещу цялата страна и народа й, това е проява на страхливост”.

„Това, което правите вие тук, е шамар за ЕС и целия конструктивен диалог. Всяка страна, член на ЕС, има право самостоятелно да организира живота си”, откликна унгарският премиер, като нарече шантаж всичките обвинения. Решението на ЕП, това е дребнава мъст на политици, подкрепящи миграцията”, обобщи външният министър на Унгария Петер Сиярто.

Да се накаже Орбан

Без особено да се надяват да лишат Будапеща от право на глас в Съвета на Европа, желаещите да накажат Орбан разглеждат и други мерки за въздействие. Представителите на партията на Ангела Меркел, Християндемократически съюз (ХДС), обмислят възможности за изключването на партия ФИДЕС от групата на ЕНП в Европарламента.

Впрочем, Будапеща има и приятели. Лидерът на дясната Австрийска партия на свободата Ханс Кристиан Щрахе, който е в европейската група „Европа на нациите и свободите”, предложи на Орбан, в случай, че ги изключат от ЕНП, да се обединят.

Брюксел има и други лостове за въздействие върху Будапеща. Най-сериозно наказание за Унгария би могло да стане намаляване на финансирането, сигурен е генералният директор на Руския съвет за международни работи Андрей Кортунов. „Страните от нова Европа, сред които е и Унгария, получават основната част от структурните фондове на Евросъюза – за реконструкция на промишлеността, образованието и науката. Ако ЕС откаже на Унгария тези средства, ще възникнат много сериозни проблеми в икономиката. Лишаването от право на глас е повече демонстративен пердах, но съкращаване на финансирането е стъпка с изцяло осезаеми икономически последици”, казва експертът.

Негативна тенденция

Главният проблем между Брюксел и Будапеща е кризата с мигрантите.  Унгария, както и другите страни от Вишеградската четворка (Полша, Чехия и Словакия), веднага зае нетолерантна позиция относно мигрантите. Правителствата на тези страни просто отказаха да пускат бежанци, разпределяни по квоти от Брюксел. На тези държави не им е чужд национализмът, хората изцяло са против приема на преселници и демокрацията там не е твърде либерална. Не е учудващо, че това предизвиква  праведния гняв на „прогресивната европейска общност”.

Старите и новите членове на ЕС имат различни подходи към европейското съжителство, смята Кортунов. „Тук трябва да се има предвид и историческия контекст. Когато бащите-основатели са създавали ЕС, там са влезли страни, борещи се с национализма. А държавите от Централна Европа влизаха в ЕС на вълната на освобождаване от социалистическото минало”, обяснява политологът. Той е сигурен, че това, което става сега в Европа е „доста сериозно предизвикателство за единството”.

„Теоретично може да се говори за перспективи за разцепление. И ние виждаме определени признаци за това. Например, нова Европа, в частност Полша, е на по-проамерикански позиции от Германия. Но не са изключени и други варианти. Например, създаване на Европа на две нива, в която ядрото са страни, в които продължават да доминират либералните ценности, а периферията е от страни, изпитващи все по-голям натиск от национализъм”, посочва Кортунов.

Но той отбелязва, че подобно деление е доста условно. Италия принадлежи към стара Европа, но и там се наблюдават „нелиберални” процеси.

Превод: Тихомир Тодоров