|

Проспахме убиването на България

Сега коментираме трагичните последици, а те ще стават все повече. Освен, ако не заработим начаса за възкресението на Отечеството

Волен Сидеров

 

Никога не съм си представял, че ще се налага да обяснявам текстовете си. Пиша разбрано, а според самия Кеворк Кеворкян – много добре. Съвсем пък не предполагах, че точно с Кеворк ще се обяснявам през страниците на вестник. Обикновено се чуваме и той ми казва какво мисли

Тия дни всички, които могат да говорят и пишат се занимаваха с темата за катастрофата край Своге. Трагедията е безспорна. Какво да кажем на почернените? Реших, че натрупаният горчив опит, интелектуални занимания, многото четене и писане ми дават основание да кажа нещо нестандартно и да отклоня погледа за малко от битово-техническата част на трагедията. Седнах и написах първо за фейсбук, за да не ангажирам медиите, една дописка, в която имах една-единствена идея – да насоча вниманието на сънародниците към безсмъртната им душа. Да утеша, ако мога наскърбените от смъртта на близките им. Да им подскажа вечната и вечно пренебрегвана истина, че смърт няма, защото имаме безсмъртна душа. Че физическата смърт е преход. Но ние все по-често и масово забравяме това.

Защо го забравяме? Именно защото от десетилетия новините започват с катастрофи и убийства. Зареждат ни с негативна енергия от сутрин до вечер. Добрата новина не е новина. Положителното не е интересно. В него няма омраза и ярост към виновните или обявените за такива. Има любов, а това е толкова скучно и християнско. Медийната и обществено-политическата среда ни захранват с негативизъм. После искат да сме активни, с позиция, с трезво мислене, с „гражданско поведение“ и висока политическа култура. Няма как!

Кой прави това? Разбира се, че изобретенията за промиване на мозъци – телевизията и интернет. Виждате ли как отделям печатните медии настрана. Защо ли? Много просто – тяхното четене изисква усилие – да ги намериш, да ги купиш и да прочетеш текст, по-дълъг от възклицанието: „Супер яко!“

Сега пак някой ще каже: „И на тоя медиите му виновни“. Не!

Медиите, както и оръжията, не убиват сами.

Върши го жив човек. Вършат го хора, които искат да ни внушат, че няма душа, че човек е торба с карантия, че Бог няма и че всички са маскари. В миналия брой на вестник „Уикенд“, освен статията на Кеворк, с която тук се опитвам да полемизирам, имаше  интервю с писателя и учения Иван Спиридонов, в която той само маркира разтърсващи истини за самоунищожението на човечеството. Случайност? Няма случайности. Наскоро Спиридонов издаде книга по темата – препоръчвам я на всички, които още четат книги. С болезнена прямота, без шикалкавене, там той описва

как се самоубиваме като Божии създания

как всекидневните манипулации чрез определени медии, лоша политика, псевдообразование ни отдалечават от същността ни, за да забравим, че сме духовни създания и да се оставим на противника на Бог да ни завладее.

Правя това отклонение, защото в едно кратко текстче, каквото беше моето „Към нашенеца, който живее от катастрофа до катастрофа“, е невъзможно да кажеш това, което една дебела книга може. Аз имам зад гърба си и среднодебели книги. Но текстчето ми беше само една реакция. И провокация. Към ятото всичколози, които заобясняваха колко много знаят за пътищата, за колите, за мантинелите… Изтъкваха себе си, не скърбяха за загиналите, бъдете сигурни! И тези които с нагласени тъжни физиономии напоително ни разказваха натуралистични подробности от трагедията. Зад фасадата им се четеше мисълта: „Добре, че не съм аз!…“ Сякаш са безсмъртни физически. Нали всеки ще умре с биологичното си тяло. А после? Ето за това исках да накарам да мислят хората. Не исках близките да пропуснат дните за помен и панихида. Нашите молитви тук са важни за душите на починалите там. По-важни дори от въпроса: „Кой е виновен?“

Не, Кеворк, не драги приятелю, не оправдавам властта. Не замазвам въпроса с корупцията и краденето на строежа на пътища. Не оневинявам държавници и чиновници, подписали лоши за държавата договори и фирми, които от години печелят стотици милиони на гърба ни. Но как се оправя това? С една гневна статия? С псувня по посока властта? С нечовешки злобен постинг в интернет?

Моментът за оправянето май е изпуснат от същия този народ, който ти смяташ, че съм обявил за неблагодарен. Имаше огромна народна енергия зад вдигането на два пръста във форма на рога през 1989-а и 1990-а. И нулева протестна енергия, когато ни колонизираха, съсипваха индустрията ни, въвеждаха тоталната приватизация и отстраняване на държавата от най-важните сектори. А това е причина за днешните трагедии по пътищата и извън тях. При всички тези унищожителни за страната ни процеси нямаше протести. Нито на народа, нито на елита. Аз пишех статия след статия, правех предаване след предаване, но това не можеше да спре убиването на България. Когато направих партия по желание на тези, които ме четяха и гледаха, стана пробив в политическата система. И дотам! Поръчковите журналисти бяха строени в две редици да ме заливат със злоба и кал. Какъв страх от един-единствен човек! Представяте ли си как им е пукало на убийците на България от всеки мислещ и посочващ глобалните причини за колонизирането на човек? Но може ли един човек да спре този съсипващ процес? Не, разбира се. Трябва здрава опора, трябва масова подкрепа, трябва мощна народна енергия. Аз показвах какво става, посочвах причините и националните предатели, давах и варианти за спирането на българоубийството. Обясних детайлно и аргументирано, че в този момент

национализмът е имунна защита за България

и е необходим като идеология и политика. Не завоевателния и колонизаторски шовинизъм на западните страни, мачкали векове наред други народи, защото са „по-висши“. Днес моите тези се повтарят от куп папагали. Но късно е, либе за китка!

Българинът беше длъжен да се защити от ограбването и резтерзаването на собствената му Родина. Нямаше кой друг да го направи вместо него. Този път го нямаше Дядо Иван. Имаше други ивановци – гробокопачи на страната си.

Защити ли се българинът? Не знам, вие кажете! Всеки един от вас, който чете тия редове, да пита себе си: „Направих ли го? Или избрах по-лекото, удобното, безопасното – да си затрая и да псувам отстрани? Да избирам тия, които са „правилни“, според манипулативните медии? Да избягвам да се замислям. Да не подкрепям

 

Вестник „Уикенд”, бр. 36, 8-14.09.2018 г.