|

Шведите попариха либерализма с вота си за консервативните „Шведски демократи” q

Сегашното влияние на „Шведските демократи” ще й стигне да блокира много инициативи на левите партии и полека да прокарва програмата си (на снимката Йими Окесон, лидер на партията)

Изборите в Швеция показват тенденция, каквато има и в Италия, и във Франция, и в Германия. Става дума не толкова за успеха на десните, а за краха на левите

Виктория Никифорова

Миналата неделя в Швеция излязоха окончателните резултати от парламентарните избори. Както се и очакваше, партията на евроскептиците „Шведски демократи” постигна рекордни резултати, макар че през цялата кампания я обвиняваха в „сговор с Путин”. Но тайната на този успех не е в протестите срещу политиката на ЕС и НАТО, а в това, че страната на Карлсон я заля вълна от престъпност.

Окончателните резултати на изборите в Риксдага, парламента на Швеция, са следните: властта най-вероятно ще си остане същата, но ще бъде изключително неустойчива. 144 места има управляващата коалиция на социалисти и „зелени”, 143 имат опозиционните дясноцентристки партии и 62 са на партията „Шведски демократи”.  Рекордът на последната хвърли в ужас световните медии. Анализаторите пишат за „шокираща победа на радикалните националисти, за „въстание на ултрадесните” и „идването на власт на бандата на неонацистите”.  Международният хор оплаква либералната, толерантна, мултикултурна Швеция, която дълги години беше страна-еталон на победилата политкоректност.

Не мина и без „руска следа”

На популярна карикатура лидерът на „Шведски демократи” Йими Окесон седи в скута на военен с лицето на Владимир Путин.

Всъщност нищо екстраординерно не се е случило: това, че управляващата Социалдемократическа партия ще покаже на фона на мигрантската криза най-лошия си резултат от сто години, беше напълно предсказуемо. Но резултатът на „Шведските демократи”, които са срещу миграционната политика на правителството и подкрепят курса за излизане на страната от ЕС, не оправда смелите прогнози. Само преди два-три месеца се говореше, че  антимигрантската партия може да вземе до четвърт от гласовете и да излезе на второ място. А това е защото бандите от мигранти в страната  започнаха открито да тероризират населението.

Отделни райони на големите градове във Швеция – Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо вече са отдавна окупирани от пришълците, като са станали затворена зона за местните жители и полицията. Но през тази година кървавите разчиствания на сметки между вчерашните бежанци заляха и  спокойните преди квартали. Например, през януари посред бял ден те влизат в семейна пицария в Стокхолм и застрелват посетител.

През юни трима души са убити, а други трима ранени в престрелка пред интернет-кафе в Малмьо. Друг човек е застрелян след няколко дни. Само през миналата година в страната са регистрирани 129 престрелки, в които загиват 19 души – два пъти повече отколкото през 2016 г.

През последните няколко години Швеция зае трето място в Европа по брой на убити с огнестрелно оръжие, като далеч задмина дори такава неблагополучна страна като Босна и Херцеговина.

По брой на изнасилвания северното кралство е на първо място в ЕС

Дори шведската полиция е принудена да признае, че властта на улиците на Малмьо, където почти половината от 300-хилядното население са чужденци, се държи от няколко могъщи мигрантски  банди. Те се занимават с рекет, сутеньорство, наркотици и тероризират местните хора.

Сходна е ситуацията и в Ринкебю, печално известния столичен район. Навремето построените там многоетажни блокове бяха витрина на „шведския социализъм” – в рамките на специална програма са построени нескъпи, но чисти и комфортни жилища, в които се поселват жителите от стари сгради в Стокхолм. Днес, само по официална статистика, там живеят 16 хил. души, 91% от които са мигранти от Африка и Близкия Изток.

В този квартал отказа да изпраща пощальони шведската пощенска компания „Норд Пост”. Там не отиват куриери за доставяне на храна и други стоки. А журналистите редовно ги бият, като им разбиват лицата и камерите.

Полицията рядко ходи в Ринкебю и ако се реши да проведе операция, разгневените мигранти излизат на тълпи на улицата, палят и преобръщат полицейски коли и засипват полицаите с камъни.

Официалните структури в Ринкебю на практика не действат, реалната власт в района принадлежи на банда с название „Патрул на смъртта”. Преселници от Сомалия търгуват с наркотици и събират рекет от собствениците на кафенета и хостели.

Всичко това е резултат от безумната миграционна политика, в резултат на която 10-милионната страна прие от 2012 г. почти половин милион бежанци и, разбира се, не може да ги асимилира. В резултат на това кралството на Карлсон постепенно се превърна в рекордьор по убийства и изнасилвания.

Програмата на „Шведските демократи” е изцяло да се затворят границите

за мигранти от страни от Третия свят, да се дава постоянно пребиваване само на граждани на съседни държави и да започне мащабна борба с организираната етническа престъпност. И още един важен пункт – да се предложи на всенародно обсъждане членството на Швеция в ЕС. Освен това, „демократите” са категорично против влизането на страната в НАТО.

Успехът на изборите за Риксдага не означава, че партията с толкова радикална (по днешни мерки) програма, ще може да реализира всичките си идеи. „Шведските демократи” попаднаха в ситуация, добре позната на партията на Герт Вилдерс в Холандия и на „Алтернатива за Германия”: всички, влезли в парламента сили, отказаха да сътрудничат със „скандалните” „демократи” и да правят с тях коалиция.

Сегашното влияние на партията обаче ще й стигне, за да блокира много инициативи на левите партии и полека да прокарва програмата си.

Изборите в Швеция показват тенденция, каквато има и в Италия, и във Франция, и в Германия. Става дума не толкова за успеха на десните, а за краха на левите. Именно заради упадъка на старите партии, които управляват от половин век европейските страни, се надигат малки, нови, амбициозни политически движения, които рискуват да нарушат табуто и да обсъждат  „неполиткоректни” проблеми.

Традиционните „хайверени демократи” дразнят избирателите с това, че са построили прословутия „шведски социализъм” само за себе си. Живеейки в разкошни жилища в центъра на Стокхолм, на цена стотици хиляди евро и наслаждавайки се на пожизнени партийни синекури, те искрено не разбират проблемите на обикновените шведи в стремително променящото се етническо обкръжение.

Управляващите кръгове налагат табу на всякакво обсъждане на темата с мигрантите.

Стига се до комизъм

Героят на нашумелия шведски филм „Квадрат”, след като взема главната награда в Кан, отива да си вземе откраднатия портфейл в цветнокож район на Стокхолм. При това политкоректният режисьор толкова се страхува да не прояви „расизъм”, че  изобщо не показва чернокожи обитатели от този район. Блоковете изглеждат стерилно празни, макар че там на практика се разхождат стотици напушени пришълци от Сомалия и Афтанистан.

„Шведските демократи” не се страхуват най-малкото да наричат нещата с техните имена, като се обявяват против етническата престъпност и напомнят на избирателите, че хипотетичното влизане на страната в НАТО няма да реши реалните проблеми. Шведските данъкоплатци ще харчат пари за „защита от Русия”, а тях ще продължават да ги колят и грабят по улиците на собствените им градове.

В съвременна Европа такава позиция се нарича или „неонацизъм”, или „сговор с Русия”, или едното и другото наведнъж.

Превод: Тихомир Тодоров