|

Германия отново се разцепва на две

На фона на събитията в Кемниц, рейтингът на Алтернатива за Германия в бившата ГДР стигна 25% като изпревари управляващия блок Меркел

Германия изглежда силна, монолитна страна, но само ако се гледа отстрани. Културното и икономическо разделение на ГДР и ФРГ не е изчезнало и полека то се трансформира и в политическо: докато „веси”-те (западните германци) подкрепят Меркел, „оси”-те избират „Алтернатива за Германия”. През последните години старото противопоставяне между Запада и Изтока получи нов импулс и става все по-остро с всеки изминал ден.

Формално Германия се обедини през 1990 г., но на практика процесът не е приключил и досега.  Икономиката и демографията на Изтока още не могат да достигнат показателите на Запада, а отношенията между „оси” и „веси” съвсем не са блестящи.

Източните германци виждат в западните си съседи едни бюргери – прекалено нахранени, алчни, бездушни и лицемерни. За западните немци „оси”-те са олицетворение на соца – мързеливи, неинициативни и задръстени ксенофоби.

Източните германци се обиждат справедливо за това, че обединението става катастрофа за социалната сфера на ГДР. Едни са изгубили жилищата си (върналите се от Запада собственици рязко са качили  наемите). Други – спестяванията си (източните марки са обменени на западни по курс 1:1 само при суми до 4 хил., при по-големи суми – по курс 2:1). Половината от трудещите се са загубили работата си.

Западните германци парадират с това, че за 28 години федералното правителство е наляло в източните провинции почти 2 трилиона евро безвъзмездни инвестиции. Парадоксът е, че дори тези гигантски суми не издигат Изтока на едно ниво със Запада.

Проблеми има и с културното противопоставяне. След обединението цялата история на ГДР е обявена за непрекъснат кошмар и поради това е негласното разделение на „първокласни” „веси”, чийто живот е преминал под патронажа на САЩ и „второкласни” „оси”, принудени да живеят под ръководството на Москва.

Сега в Германия се възпроизвежда същото разделение,

каквото има и в САЩ, и в Британия, и в други страни на континентална Европа. Мегаполисите, които правят големи пари от глобализацията, се противопоставят на „ръждивия пояс” от деиндустриализирани селища, в които хората биха искали да се върнат към по-традиционно организиран живот и икономика. В Германия обаче линията на това разделение лесно може да се види на картата – тя преминава точно по границата на бившите ГДР и ФРГ.

Всеки конфликт, всякакви избори, всяко гражданско противопоставяне отново и отново вадят на показ наболели проблеми в отношенията между двете части на един народ. За каквото и да спорят „оси” и „веси”, неизбежно се стига до взаимни обвинения и изясняване на отношения.

Главното обвинение днес са мигрантите.

Сега всички говорят за масовите протести в Кемниц, където в края на август двама мигранти  заклаха местен жител, 35-годишния дърводелец Даниел Хилиг. Но източните германци се борят активно срещу пришълците от самото начало на „близкоизточното преселение на народите” и редовно излизат на протести срещу мигрантската политика на Берлин.

През септември 2016 г. жителите на град Бауцен, подразнени от шумното и агресивно поведение на „бежанците”, отиват до общежитието им и се опитват да ги укротят. В отговор мигрантите устройват сбиване, а след това започват да хвърлят тояги и бутилки по дошлите полицаи.

През зимата на тази година масово протестират жителите на Котбус, на които им идва до гуша от развихрилите се тийнейджъри от мигрантски семейства. Те нападат възрастни хора, дърпат им чанти и портмонета, а в края на януари двама сирийски тийнейджъри нарязват с нож лицето на германския връстник. Безполезно е да се заявява за това в полицията, за всички непълнолетни  мигранти има двойна презумпция за невинност. Първо, те са нещастни, угнетявани бежанци, второ, „ами те са деца”. Хората в Котбус излязоха на протест и мащабът му впечатли местните власти. През февруари те забраниха по-нататъшно приемане на мигранти в Котбус, по примера на  такива градове като Залцгитер, Делменхорст и Вилхелмсхафен, които се оградиха още през 2017 г.

Масовите акции на източните германци се обясняват с това, че „оси”-те  вярват много по-малко на пропагандата в медиите от „веси”-те. Те по-трудно могат да бъдат убедени, че трябва да се помага на нещастните „бежанци”. Още повече, че действителността е такава, че обезценява лозунгите,  с които Ангела Меркел мотивира отварянето на границите за мигранти.

Недостиг на работна ръка? Но нивото на безработица в провинциите на бившата ГДР е два пъти по-високо, отколкото на Запада и това е само средният показател за региона. В малки градчета като Кемниц ситуацията е много по-лоша. Например, в бившия промишлен център Карлмарксщат, в който след обединението на Германия са затворени всички заводи. Недостигът на работни места принуждава хората да отиват на Запад, а в града изведнъж се появяват хиляди пришълци от Близкия Изток, които вместо да работят, стоят денем и нощем в центъра, изяждайки и изпивайки щедрите социални помощи.

Неблагоприятна демография? Да, демографската картина в Източна Германия не е добра. Но стареенето на населението е предизвикано главно от това, че младежта отива да работи на Запад.

Реакцията на истаблишмънта на ФРГ спрямо акциите на източните немци е винаги еднаква. Първо представители на  федералните власти заявяват, че толерантността няма алтернатива. След това водещите вестници излизат със заглавия, в които жителите на Бауцен, Котбус и Кемниц се обявяват  за „неонацисти”. След това в малкото градче пристигат бойните отряди на Антифа и правят митинг в защита на мигрантите, което е удобен повод, за да бият местните жители. И като финален акорд полицията издърпва от тълпата няколко мирни граждани, обявява ги за „неонацисти” и завежда наказателни дела, които може да доведат до сериозни присъди.

По този сценарий всичко стана и в Кемниц.

Антифа се бият с местните хора, наричани от журналистите „неонацисти”

Министърът на външните работи Хайко Маас не е бил в Кемниц, но това не му пречи да обвини без доказателства гражданите, че са правили нацистки поздрави по време на шествието.

Да не забравяме, че целият този истаблишмънт, от ръководството на Антифа до журналистите, от политиците до правозащитниците, се състои изцяло от западни германци (отделно и ярко изключение е самата Меркел).  И западняците откровено използват конфликта в Кемниц, за да обвинят хората от изтока, като им стоварят общата вина за Втората световна война и им напомнят за социалистическото минало.

Донякъде съвременните източни германци живеят в условията на политическа и информационна блокада – различна от времето на ГДР, но не по-малко неприятна. На практика те нямат възможност да влияят върху властта и главните медии в обединена Германия. И не е учудващо, че  те си създават свои партии и подкрепят онези от тях, които са готови реално да защитават практическите им интереси.

Недалеч от Кемниц, в Дрезден, през 2014 г. е създадено антимигрантското движение ПЕГИДА. Също там, в Саксония, получи огромна подкрепа партията на евроскептиците „Алтернатива за Германия”. Именно благодарение на гласовете от Източна Германия „Алтернатива за Германия” миналата година успя да заеме трето място на изборите за Бундестага. А на фона на събитията в Кемниц рейтингът на тази партия в Източна Германия стигна до 25%, като изпревари дори управляващия блок ХДС/ХСС на Ангела Меркел. Въпреки натиска от Запада, бившата ГДР все още се опитва да се бори за политическата си и културна идентичност, а липсата на мигранти е само част от това.

 

Превод: Тихомир Тодоров