|

Защо не си произвеждаме храната, а трябва да я внасяме?

Правим 3 пъти по-малко продукция, а консумираме ли по-малко? Сравнение между НРБ и България в ЕС

Боян Аспарухов

 

Производството на основни продукти на хранително-вкусовата и леката промишленост у нас днес е далеч по-малко, отколкото е било през 1989г. Днес произведените месо, яйца и мляко са в пъти по-малко, отколкото преди демократичните промени. Това показва статистика на Централно статистическо управление, НСИ и Министерство на земеделието.

Смятам, че представяйки тези цифри може да изчистим картината за живота ни. Да разберем, как сме живели преди и как живеем сега. Какво се е променило и дали е за добро или лошо. Цифрите са безпристрастни, те фиксират количественото изражение на битието ни, такова, каквото е било в действителност.

Ще се фокусирам върху производството на памучни и вълнени платове, тютюн, вино и винени изделия, месо, яйца и мляко. Това са основни потребителски стоки, които ние използваме пряко в ежедневието си.

Преди промените всяка една от тези стоки е произвеждана у нас в равнища, които далеч надхвърлят днешните. Какво от това ще попита някой? Нали живеем в условия на свободен пазар и може да си внесем тези стоки. Така е, само че когато не произвеждаме достатъчно това води първо до недостиг и второ до зависимост. А когато сме зависими, сме готови да платим повече.

Да видим какво сочат цифрите при храните, от животински поризход.

Месото

През 1989 г. у нас са произведени 828 000 тона месо, а през 2016г – 346 980 тона. 30 години след промените произвеждаме по-малко от 50% от месото, което сме произвеждали през 1989 г.

В произведеното тогава влизат 128 000 т. месо от едър рогат добитък, 92 000 т. от дребен рогат добитък, 415 000 т. месо от свине и 191 хил. т. пилешко месо.

Какво сочат цифрите днес? През 2016 г. у нас е произведено общо – 9205 т. месо от едър рогат добитък или 13 пъти по-малко.

Производство на свинско месо през 2016 е почти 164 000 т., 30 години по-рано е било в обем от 415 000 т. 2 пъти и половина повече.

Месо от дребен рогат добитък–овце и кози. През 1989 г. са произведени 92 000 т. През 2016 г. – произведеното прясно или охладено овче месо е едва 1646 т. Козе месо не е произвеждано през 2016 г. 30 години по-рано са произведени 90 пъти повече. Чудно ми е с какво компенсираме днес този чудовищен недостиг. Вероятно с рукола.

Производството на говеждо, свинско, овче и козе месо е отчайващо по-малко днес, отколкото през 1989г. Сигурно сме наблегнали на птичето месо. Да видим какво сочи статистиката през 1989 г. и 2016г. През 1989 г. у нас са произведени 191 000 т. птиче месо. През 2016 г. имаме произведени общо 172 129 т. месо от домашни птици. Пак е по-малко, но пък е най-близо.

Общата сметка сочи 346 980 т. произведено месо в България през 2016 г. срещу 828 000 т. през 1989 г.

Млякото

През 1989 г. у нас са произведени 2.427 млрд. литра мляко. По данни на Министерството на земеделието за периода 1 ноември 2016 г. – 30 октомври 2017 г. у нас са произведени 1.059 млрд. литра мляко. Или два пъти и половина по-малко мляко произвеждаме днес, отколкото през 1989 г.

Яйцата

Да направим и сравнение с производството на яйца. През 1989 г. у нас са произведени 2.731 млрд. броя яйца. През 2017 г. те са 1.326 млрд. бр. Иначе казано производството на яйца 30 години след демократичните промени е спаднало на половина.

Тютюневите изделия

Това е един от най-силните отрасли в леката промишленост преди 89-та година. Според статистиката тогава са произведени 86 хил. т. тютюневи изделия, като 85-та година то е било 94 хил. т. Тогава България е била на място сред останалите европейски държави. 10 069 цигари на глава от населението през 1987 г. Всички останали европейски страни не могат да прехвърлят 3000 броя.

Какви са показателите на производството на тютюн и тютюневи изделия за 2016 г. според статистиката на НСИ? Общо 23 хил. т. тютюн и тютюневи изделия са произведени през 2016 г. И това е едва 1/4 от производството през 1985 г.

Вина и винени изделия

През 1989 г. са произведени 231 млн. литра вина. Като това съвсем не е най-високия показател. През 1985 г. сме достигнали 304 млн/л, а през 1980 г. – 325 млн/л.

През 2016 г., според статистика на НСИ са произведени 162 127 882 литра вина. Като страна-членка на ЕС правим два пъти по-малко продукция.

Да видим какво показват цифрите при производството на памучни и вълнени платове.

Памучни платове

През 1948 г. са произведени 58 млн/м, 1989 г. – 357 млн/м или 5-6 пъти увеличение за 40 години.

Производството на вълнените платове също нараства от 5 млн/м през 1948 г. на  37 млн/м през 89-та. Да направим отново сравнението с производството в останалите европейски страни: производството на вълнени прежди на глава от населението в България е 4.3 кг за 1988 г. като от всички останали европейски страни само Белгия, ГДР и Италия имат по-високи показатели. Това означава, че България се нарежда на четвърто място по производство на вълнени прежди в Европа през 1988 г.

Какво е положението днес? Статистиката на НСИ за 2015-2016 г., в която не откривам данни за производство на памучни платове, но има за тъкани от памук, за 2016 г. у нас са произведени 9.5 млн/м. Разликата е огромна. По отношение на вълнените платове. Ако през 1988 г. у нас са произведени 37 млн/м, то през 2016 г. производство няма.

Ако намалението на производството на платове, тютюни и вино не оказва пряко влияние върху нас, защото винаги може да бъде компенсирано с внос, то по-ниските равнища в производството на хранителните продукти като месо, мляко и яйца крие опасност да не получаваме достатъчно хранителни вещества от първа необходимост. Разбира се, ако тези продукти не се произвеждат в количества, които са достатъчни за захранване на вътрешния пазар, ние може и да ги внасяме. Но това са продукти, които е най-добре да се консумират пресни. Когато са вносни, гаранциите, че те са пресни са нищожни. В повечето случай вносните хранителни продукти не са пресни, а замразени, консервирани, сушени, пушени и т.н. Такива, на които хранителните качества са много занижени. Всичко това оказва влияние върху нашето здраве.