|

Волен Сидеров за боя пред „Кристал“:Страхувах се, че ще ме обвинят в шпионаж заради касетофона на Румяна Узунова

Волен Сидеров по време на предизборната кампания за ВНС през 1990 г.

Четири цивилни ченгета ме носиха за краката и за ръцете, спомня си лидерът на АТАКА

Дани Златанчева, в. „Уикенд“

„На телефона е Румяна Узунова, специален пратеник на Радио „Свободна Европа” в София. Мога да ви кажа без каквито и да са колебания, че снощното събрание, третото поред на „Екогласност”, бе най-добре организирано, най-концептуално, пример за действената сила на истинското посвещение на една идея и прилагането на истински плурализъм на мненията…”

Така започва репортажа си за „Свободна Европа” журналистката Румяна Узунова на датата 26 октомври 1989, станала известна като деня на големия бой пред „Кристал”. Думите й отекват по цял свят. У нас словата й също се поглъщат жадно от стотиците граждани, желаещи промяна на комунистическия строй. Боят пред „Кристал”, когато милиционери прибират с автобуси „Чавдар” и млатят дисиденти и екоактивисти, на практика ускорява падането на режима и свалянето на Тодор Живков, който си отива две седмици по-късно.

Сред пострадалите е и Волен Сидеров, днешният лидер на партия АТАКА и някогашен изявен активист на „Екогласност”. Волен е блъскан от цивилни милиционери, натоварен е в стар автобус и захвърлен в Южния парк.

Ето какво разказва пред репортер на „Уикенд” той по повод годишнината от събитията.

- Г-н Сидеров, навършиха се 29 години от датата 26 октомври 1989 г., когато в столичната градинка „Кристал“ се състояха събития, за които определено може да се каже, че ускориха падането на Тодор Живков и завъртяха кормилото на държавата в друга посока. Вие сте един от най-пострадалите при боя и масовите арести над граждани – активисти на различни движения тогава. Бихте ли ни припомнили какво се случи?

- Връщате ме към едни от най-романтичните ми години… „Екогласност“ бе едно от четирите основни неформални движения през 1989 г. Това бяха Клубът за гласност и преустройство – в него участваха академици, преподаватели, стари комунисти, които станаха почитатели на Горбачов през 80-те години. Имаше и Дружество за правата на човека, основано от Илия Минев – най-дългогодишния политически затворник в България след 9 септември 1944 г. Цели 26 години е прекарал по затвори и лагери. Той беше вече на възраст и трудно напускаше град Септември, където живееше. За независимия синдикат „Подкрепа“ на д-р Тренчев знаят всички. Аз се присъединих към „Екогласност“ през септември 1989 г. Основен човек там бе Александър Каракачанов. За председател бе избран актьорът Петър Слабаков – представителна фигура, много известен в обществото. Ще уточня, че в Конституцията на НРБ бяха позволени такива движения, но на практика никой не можеше да ги прави. Протестите имаха за цел да събудят гражданите на България. Затова и подехме подписка в градинката на „Кристал“. Тогавашният кмет, който се наричаше „председател на районния съвет“ – Стефан Нинов, беше казал, че ни дава място за подписка в Южния парк. Каракачанов настояваше за градинката пред „Кристал“.  И хората почнаха да идват, да се подписват…

- А как ги мотивирахте? Те не се ли страхуваха, че нещо може да ги застраши?

- Не, хората жадуваха промяна! Подписаха се над

30 000 души за десет дни. На тях им беше интересно. Приемаха добре инициативата, защото имаше натрупано недоволство от комунистическата власт. На 14 октомври 1989 г. беше изкарана първата маса в градинката. Имаше си отговорници. Боят пред „Кристал“ се случи на 26 октомври. Тогава се появиха цивилни милиционери, който ни прибираха в автобуси „Чавдар“. Още в 10 сутринта беше дошъл един мъж, който се представяше за майор Стоянов. Той предупреждаваше хората да не отиват в градинката, а да вървят в Южния парк – там сме имали разрешение. „Екогласност“ категорично отказа да изпълни забраната. Тогава почнаха арестите. Осъществяваха се на ул. „Раковска“, демонстративно, точно на мястото, където сега е сградата на Европарламента.

- Кои бяха първите задържани?

- Александър Каракачанов бе първият арестуван. Цивилните полицаи тръгнали към „Раковска“ 132, дома на Констанца Попова, където бяха информационните материали и масичките. Оттам излизали хора на движението, в това число и Каракачанов. След кратка размяна на изрази: „Легитимирайте се“ и „Влизайте вътре“, тоест – в микробуса, последвала съпротива. Първо хванали Каракачанов. Почнали да го влачат, понеже той отказвал да върви. В един момент е хвърлен върху стълби и получава натъртване и охлузване на врата. Охлузването е освидетелствано в „Пирогов“, има и съмнения за счупен прешлен. След него е Красимир Кънев – днес председател на БХК, а тогава философ. Той получава няколко силни удара в гърба и бъбреците. Химичката Николина Николова е изтиквана с рамене към автобус, който бил със спуснати пердета. Тя решила да премахне завесата, за да гледа какво става. Тогава получила зашеметяващ удар зад врата. Най-пострадал е Деян Кюранов. Той е натикан в кола, където върху лицето му се изсипали куп юмручни удари. През това време други членове, успели да вземат агитационни материали, тръгват към „Кристал“. Аз също вървях натам, но откъм Военния театър. Отдалече личеше, че нещо е станало, защото градинката беше почерняла вече от униформени. Беше издадена заповед на този ден – съгласни-несъгласни, да отидем да събираме подписи в Южния парк. Почнах да се интересувам какво става, казаха ми. И в този момент дойдоха цивилни.

- Притеснихте ли се?

- Реших да им създавам трудности. Почнах да давам съвети, предложих да се държим плътно за ръце, за да не ни вкарват толкова лесно. Ударих на един цивилен лакът, после се тръшнах на земята. Тогава дойдоха двама униформени и двама цивилни. Четири човека ме носиха за краката и за ръцете. Така ме качиха в „чавдарката“. Натиснаха ми главата към пода, за да не се вижда накъде пътуваме. Стовариха ни пред Южния парк. С шут в задника казаха да се прибираме по домовете и да не ходим повече на „Кристал“, но аз се върнах. Страхувах се, че може да намерят касетофонче, което ми беше дадено от легендарната журналистка в Радио „Свободна Европа“ Румяна Узунова.

- Нека да уточним за по-младите читатели, че през нея минава отразяването на всички тези граждански движения в страната и че тя се връща за първи път от бягството си в Германия през 70-те чак през октомври 1989 година.

- Да, точно така. Румяна Узунова ми беше дала касетофона, за да записвам репортажи и интервюта. Тя също записваше. Та аз много се притесних, защото на диктофона си пишеше „Свободна Европа“, имаше си емблемата на радиото. Ако го бяха намерили, щях да пострадам по Глава първа от Наказателния кодекс, чл. 106 и чл. 108 – „шпионаж в полза на друга държава“. За 3 ноември бяхме уговорили шествие, с което да занесем събраните подписи в Народното събрание и да ги връчим. Подписката беше против някакъв строеж – борехме се да спасим „Рила-Места“… Такива неща. Бяха наистина интересни времена. Имаше ударен един британски журналист – Майк Пауър. Опитвал да снима, но му отнели фотоапарата, метнали го на земята и няколко души го натрошили с крака. Тогава удряха с лакти, с къси удари, така че да не се вижда какво става. Петър Слабаков също е удрян с лакът. Така завърши прословутият бой пред „Кристал“.

- Сред активистите на „Екогласност“ има деца на т.нар. „правоимащи“, топ комунисти. Как ще коментирате това?

- Да, като Владо Левчев. Баща му беше шеф на Съюза на писателите, уважаваният от мен Любо Левчев. Шегувахме се, защото Владо ходеше да обядва в стола на ЦК в хотел „Рила“, а следобед идваше да дисидентства. Александър Каракачанов – баща му беше генерал, силна номенклатура, борец против фашизма и капитализма. Чичо му също е антифашист. Чавдар Кюранов – член на ЦК, баща на Деян Кюранов. Имаше доста деца на неслучайни хора. Парадоксът беше, че те бяха напълно искрени в желанието си за промяна. Те се бунтуваха срещу поколението на собствените си бащи, които бяха във властта и се бяха сраснали с нея. Искрен бунт на младите, порив на новото поколение. Но не в стил „Павлик Морозов“, напротив – децата искаха да събудят приспаните си от привилегиите на един деспотичен режим родители.

- Какво съобщаваха тогава официалните медии?

- Имаше само една БНТ, която тогава си беше просто „Българска телевизия“. Нищо не съобщаваха. Хората слушаха „Свободна Европа“. Всички чакаха репортажите на Румяна Узунова. Тя наистина се страхуваше, докато беше в България, очакваше да й направят провокация и молеше да я изпращам до хотела й. Румяна си замина ден след боя пред „Кристал“. Отпътува разтревожена и сподели: „Шефът ми се обади и каза, че в България ще има репресии, че нещата ще се влошават. Изтеглят ме“. Заръча ми да се пазя много. Остави ми касетофона да правя материали за радиото.

Георги Аврамов и Волен Сидеров в градинката пред „Кристал”