|

Глобализацията доведе до крах в отбранителната способност в САЩ

Китай представлява все по-голям риск за доставката на материали, които са критично важни за националната сигурност на Америка

Иван Данилов

 

В системата на националната отбрана на САЩ е открита зееща уязвимост, която трудно може да се затвори. Реакцията на Пентагона прилича на зле прикрита паника, а журналистите, които са се запознали с резултатите от изследванията на американски експерти, детайлно изучили  състоянието на американската армия и отбранителната промишленост, признават, че  неотдавнашните „странни” действия на  президента Тръмп си имат желязна логика – той иска да спаси Америка от превръщането й в картонен тигър с хартиени нокти.

Същината на проблема, преразказан от колумниста на „Ройтерс” Анди Хоум, в чиито ръце попада септемврийският доклад на Министерството на отбраната на САЩ за ситуацията с ключови доставки, нужни на американската армия, се свежда до една много важна цифра. Повече от 300  ключови елемента, необходими за нормалното функциониране на въоръжените сили и отбранителната промишленост на САЩ, са под заплаха: американските производители или са на ръба на фалита, или вече са заменени от доставчици от Китай или други страни поради деиндустриализацията на националната икономика и преместването на производствата в страни от Югоизточна Азия.

Като ярък и понятен пример Хоум сочи забавен (разбира се, ако не сте американски военен) факт от доклада: излиза, че съвсем наскоро е „умрял” последният американски производител на синтетични влакна, нужни за производството на армейски палатки. Това значи, че ако САЩ попаднат под „текстилно” ембарго, някои

американски войници ще трябва да спят под открито небе

Не е трудно да се забележи, че подобна перспектива изглежда малко  унизителна за армията, претендираща за статута на най-високотехнологична на планетата.

Ситуацията може да се смята за куриозна, ако не засяга широк спектър от потребности на американската армия и военнопромишления комплекс.

В разсекретената част на изследването на американското военно министерство се споменава, че в САЩ се регистрират проблеми с бъдещите доставки на превключвателите, с които са оборудвани едва ли не всички американски ракети. Както съобщават чиновниците от Пентагона, производителят на превключватели е закрил фирмата, но висшите военни узнали това едва когато разбрали, че превключвателите са свършили. И няма откъде да се вземат нови, защото производителят е изчезнал в небитието преди цели две години. Още един ярък пример: единственият в страната производител на двигатели с твърдо гориво за ракети „въздух-въздух”, както пишат американските чиновници, се е „сблъскал с технически проблеми”, причините за които така и не се изясняват, дори и след привличане на правителствени и военни експерти. Опитите да се рестартира производството се провалят и Пентагонът е принуден да наеме норвежка компания, за да осигури постоянни доставки. Очевидно това сочи за определена техническа

деградация на цялата американска система,

защото само със загубата на определени ключови компетенции може да се обясни ситуация, при която е невъзможно да се възстанови производството и дори да се изясни какъв е проблемът.

При запознаване с жалбите на ръководството на американската армия се създава впечатление, че  пред очите ти не е документ от Министерството на отбраната на САЩ, датиран от септември 2018 г., а описване на проблемите на руската армия от 90-те години. Няма нито едно направление, в което да не са налице сериозни или много сериозни проблеми, при това често те не могат да се решат дори и за сметка на бездънния военен бюджет.

В раздела за проблемите при ядреното въоръжение Пентагонът се жалва, че в САЩ няма нужния брой инженери и техници със съответното образование, подготовка и американско гражданство, нужни за работа на армейски ядрени обекти.

Споменаването на гражданството е важен момент, защото американските вузове произвеждат достатъчно инженери, физици и представители на други технически специалности и точни науки, но непропорционално големият брой от тези завършващи са чужденци, най-често от КНР.

Американците не могат да намерят не само нужните инженери, но и необходимата микроелектроника за ядреното оръжие. И се оплакват, че вече не могат да се доверяват на доставчиците на електронни компоненти, тъй като „производствените им вериги са станали глобални”. В превод от американски канцеларски език това значи, че „микроелектрониката за нашите ядрени ракети се произвежда в Китай, а ние не знаем с какво са я напълнили китайците”. Дори по въпроси, които много лесно би трябвало да се решават във високотехнологичната американска икономика, възникват сериозни трудности. Например Пентагонът се оплаква от липсата на инструменти за разработване на програмно осигуряване, управление на данни и производства, на които би могло да се има доверие. Ситуацията се усложнява от „неадекватни практики при киберсигурността, които са свойствени на  много ключови доставчици на програмно осигуряване”, което в превод от американски канцеларски значи: „с киберсигурността при нашите доставчици е толкова зле, че не знаем какво са напъхали  китайските и руските хакери в програмното осигуряване, което ползват нашите военни”.

Главният извод от доклада е:

„Китай представлява значителен и все по-голям риск по отношение на доставката на материали, които са критично важни за националната сигурност на САЩ. Зоните на безпокойство относно американската производствена и военноиндустриална база включват растящо число широко използвани метали, сплави, редки метали и постоянни магнити”.

Като цяло всичко е зле, от алуминия до киберсигурността, от превключвателите за ракети до инженерите и операторите на фрезе, от становете с цифрово програмно управление до синтетичната тъкан за военни палатки. Алчността на американския бизнес, идеологията на глобализацията и желязната увереност, че историята, както предсказваше Фукуяма, трябва аха-аха да приключи – всичко това нанесе на отбранителната способност на САЩ такъв ущърб, за какъвто геополитическите им опоненти не са могли и да мечтаят. Именно с осъзнаването на този факт се обясняват опитите на

Тръмп да извърши едва ли не със сила реиндустриализация на Америка

Впрочем има основания да се смята, че  с оглед на днешните икономически трудности администрацията на Тръмп едва ли ще може да оправи онова, което 20 години чупеха неговите предшественици. А руснаците и партньорите на американците трябва, от една страна, да не повтарят грешките на американците, а, от друга – да се възползват максимално от тези грешки. Ако се съди по случващото се на световната арена, именно с това се занимават Москва и Пекин.

Превод Тихомир Тодоров