|

Как МВФ превръща страните в американски колонии

САЩ имат задкулисен контрол не само над долара, но и над финансовите механизми, свързани с Фонда

Руслан Хубиев

Каква е реалната роля на МВФ в геополитиката? Как международните организации се намесват във вътрешните работи на други държави? По какъв начин финансовите структури правят манипулации в чужда страна? На тези въпроси има конкретни отговори.

За да е ясно чии интереси защитава Международният валутен фонд, трябва да се знае, че според дела на собственост (обема на финансиране) МВФ е изцяло американски.

Вътрешната структура на Международния валутен фонд  е прикрита с демократичен параван. Ролята на всеки отделен член на организацията се определя от годишната вноска, а тежестта на гласа му – от дела на ежегодно внасяните средства. С други думи

гласът на Америка е най-значим в МВФ и тя определя неговите решения

При това, ако Китай изпревари САЩ по обем на капиталовложения, това няма да означава, че  именно той ще управлява решенията на фонда. Защо? Защото САЩ имат задкулисен контрол не само над долара, но и над финансовите механизми, свързани с МВФ.

Става дума за т.нар. голяма „Тройка” в МВФ. Тройката, това са „икономическите убийци”. Група експерти, представящи Европейската централна банка, Европейския съюз и Международния валутен фонд. При това те ги представят само формално, а на практика се подчиняват на финансовите интереси на американския елит и задачата им е да контролират как се изпълняват условията на кредиторите в получилата заем държава.

На практика това изглежда така: в някоя небогата страна трябва да се построи жилищен комплекс  на цена 100 млн. долара. Страната разполага само с 50. Тя се обръща за финансова помощ към банка. Кметът, в чийто град е строителството, обаче е доста оправен човек, събира  подизпълнителите и казва: „ хайде да променим разчетите и да напишем, че строителството ще струва 150 млн., а излишните 50 ще ги поделим помежду си”. След което „честно” казва на висшестоящите органи, че за съжаление строителството ще излезе 150 млн. долара, а не 100, както се е предполагало преди това. Всички се съгласяват, тъй като не са специалисти и строителната компания потвърждава думите му.

Зарадваният кмет отива в местна банка, но тя отдавна е наясно с подобни неща, не иска да има проблеми с властта и направо му казва, че не ще да си има работа с корумпирани чиновници.  Отказват му и в другите банки. Тогава той се обръща към МВФ. Валутният фонд веднага се съгласява, но при това казва: „има едни незначителни условия, ние ще изпрати в града няколко души и те ще ви ги опишат по-подробно„. ”Икономическите убийци”, хора от прословутата „Тройка”, пристигат, оглеждат се и казват:

„Уважаеми кмете, уважаеми шеф на строителна компания, с радост ви съобщаваме, че можем да ви помогнем. Единственото, което се иска от вас е да предадете държавните селскостопански участъци от общинска собственост в частни ръце, а също и да ни дадете няколко места за вериги магазини. Повече магазини – по-добре за хората. Една американска транснационална компания точно сега се нуждае от напоявани парцели. Освен това, позволете ни да открием тук банков филиал на JPMorgan, след което въпросът с кредита ще бъде решен.

Корумпираният кмет се съгласява с всичко. В  JPMorgan  работят повече от четвърт милион служители по цял свят, капитализацията на банката се изчислява на стотици милиарди. С идването си в новия град, тя изкуствено снижава стойността на услугите си, работейки на загуба, поради което само след няколко месеца всички местни банки обявяват фалит.

Финансовата система на града вече е в ръцете на САЩ. Земеделските земи се засаждат с ГМО-култури патент, за които има само Америка. Веригите магазини започват да търгуват със стоки със занижена стойност и бързо изтикват от пазара местните фермери и натуралните храни. Производителите се разоряват, магазините затварят и американският концерн, контролирайки храната, може да вдига цените. Това се отнася и за банковите услуги.

Всичко това не е измислена история. Тя многократно е прилагана от МВФ и „Тройката“ в Африка, а сега и в Украйна. Африка преди се е задоволявала с храни самостоятелно, след идването на ЕЦБ, финансовите структури на ЕС и МВФ, изцяло зависи от вноса на американски и европейски храни. Но тя не е в състояние да ги купува, тъй като западните банки и концерните им отдавна са сложили

ръка на природните изкопаеми, ресурсите и работните места

Именно това предизвиква глада, а не африканската „криза на диктаторските режими”. Съдбата на Украйна ще е същата, тъй като всеки следващ кредит е обвързан с аналогични условия.

Всичко това се опитаха да го осъществят в Русия през 90-те години. Тогава икономическата катастрофа и несамостоятелните политици бяха идеална среда за кредитните механизми. Точно затова първото, което направи Владимир Путин след 2000 г. беше да изплати всички държавни дългове. И точно затова Западът правеше всичко да го накара да се откаже от тази идея.

Изглежда странно, че кредиторът с всички сили отказва да приеме връщаните му средства, но именно това се случваше по онова време. Знаещите хора прекрасно разбираха, че така Русия сваля финансовите юзди.

На Русия й трябваха около десет-петнадесет години, за да може с големи мъки да излезе от наложената й от голямата Тройка зависимост. Ако не беше тази стъпка, Русия отдавна щеше да изгуби енергийната си сфера, науката, армията и много други неща. В началото на новия век страната беше на крачка от това да предаде всичките си активи в ръцете на други държави.

Делото срещу  ЮКОС  и Ходорковски е ярък пример за дейността на САЩ чрез финансови структури. На ЮКОС му бе възложено да събере в активите си голяма част от руските петролни и газови ресурси, а след това да ги препродаде всичките на концерни-посредници. Всъщност Ходорковски продаваше не отделна корпорация, а една трета от петролния отрасъл на Русия. Доходите от експорт на нефт и вътрешното данъчно облагане на тези отрасли формираха тогава до 40% от държавния бюджет.

Същото се отнася и за несправедливите контракти за добив на нефт и газ на остров Сахалин, да не говорим за нечувания по наглост закон за „разделяне на продукцията”. Купеният от американски посредници-олигарси руски парламент приема тази норма през 1992 г., въпреки че този закон „за разделяне на продукцията” дава 264 най-големи находища на Русия в собственост на чужди фирми. При това дейността на чуждите корпорации не се облага абсолютно с никакви данъци.

С други  думи, фирми от Англия, ЕС и САЩ не просто получават в „безсрочна аренда” природните недра, но и не плащат от този грабеж нито копейка в руския бюджет. Едва през 2002–2004 г. новият президент на Русия Владимир Путин чрез поправки успява да отмени това споразумение. Така работят „финансовите убийци”.

За да може 1% от населението на планетата, принадлежащо към финансовото задкулисие, и занапред да притежава богатство, равно на богатството на 99% от останалите хора, механизми, подобни на МВФ, трябва да продължат да работят.

Да разоряват страни и региони,

да пренасочват благата в страни от „Златния милиард“.

Разбира се, при това положение страни, отправящи предизвикателство към неравенството и западния световен ред, отказващи да се подчинят на сегашните правила и водещи своя игра, се обявяват от Запада за врагове. И очевидно Русия е на най-видно място в този списък.

Да си проамериканска марионетка, значи да получаваш дела си от „господарската маса”, а суверенитетът си има своята цена. Това е борбата за свой път и правото да запазиш независимостта си.

Превод: Тихомир Тодоров