|

Ще оцелее ли ЕС?

Евроскептични настроения с различна степен на радикализъм растат, при това в страни, които формират ядрото на ЕС – Франция, Италия, дори Германия

Михаил Мошкин

 

Призракът на твърдия Брекзит, бунтовете на „жълтите жилетки“ във Франция, противоборството на италианските „приятели на Путин“ с евробюрократите, продължителната криза в Гърция – всичко това ни кара да говорим ако не за залез на Европа, то за неизбежна „мутация“ на Евросъюза. Ще може ли ЕС да се освободи от баласт като Румъния, България или споменатите вече Италия и Гърция, или „Съединените европейски щати“ ги чака крах?

Експертът от Кеймбридж Кристофър Кларк в интервю за „Die Welt“ заявява: „След Брекзит може да се очаква по-нататъшно намаляване на размерите на ЕС дори до „западноевропейското ядро“. Ако не може да се постигне европейско единство, Европа трябва да е готова да се освободи от излишния товар“. Към него Кларк причислява и Италия, Испания и Португалия.

Тревожната прогноза

едва ли може да се нарече само мнение на отделен „британски експерт“, при това от австралийски произход. Както отбелязват самите европейски експерти, дискусии за възможния крах на общоевропейския проект вървят с пълна сила. Катализатор за това станаха новините от Лондон. Несигурното положение на кабинета на Тереза Мей актуализира дискусиите за „хард“ Брекзит и като цяло за бъдещето на ЕС без Британия.

Втори момент – по време на разтърсилите Франция протести на „жълтите жилетки“ бе публикуван манифест, в един от точките на който

говори се за „Фрекзит“,

излизане на Франция от ЕС и връщането на политически, финансов и икономически суверенитет за Петата република. Не е ясно дали този манифест изразява мнението на многохилядната маса протестиращи, но с това, че трябва да се предават по-малко пълномощия от национално на общоевропейско ниво, са съгласни повечето.

И накрая, много сериозно е впечатлението от успехите на партии на популисти и евроскептици. Преди всичко победата на движението „Пет звезди“ и „Лигата“ на изборите в Италия. Новото италианско правителство, чиито министри ги наричат „приятели на Путин“, вече влязоха в конфликт с Брюксел, към който Рим има маса претенции. Да добавим и че не може да се смята за преодоляна икономическата криза в Гърция, която сама по себе си показваше, че обединена Европа в сегашния й вид се оказа неефективна.

„Европа вече не е такава, каквато беше. Сега възникват напълно нови предизвикателства вътре в нея, в това число и в сферата на сигурността. Страните от ЕС нямат общ път нито в икономически, нито във финансов, нито в идеологически план. Югът изостава от Севера, а Северът не е готов да плаща за Юга. В икономически план Северна Европа с удоволствие би се отказала от проблемните страни в южната част на еврозоната. Това не е само Гърция. Сега това са Италия, утре може би Испания. Но ако след Великобритания от ЕС излезе и Италия, Съюзът просто ще спре да съществува“, констатира германският политолог Александър Рар.

Страните от ЕС се стремят да се освободят от идеологическия товар, натрапван им от Брюксел, отбелязва Рар. „Преди всичко това са Полша и Унгария, но сега и Словакия, и Чехия все повече не подкрепят либералния канон от ценности на „стария Запад“. В страните от Източна Европа съществува убеждението, че не им е по сърце постмодернисткото общество, което се наблюдава в Западна Европа“, отбелязва германският експерт. След като тези страни се простиха с комунистическото си минало, те искаха да попаднат в традиционна Европа, както си я представяха, а не в някакъв ултралиберален модел, който не могат да разберат.

Страните от ЦИЕ се опитват да говорят в един глас

по въпросите за мигрантите, семейната политика и това води до напрежение в отношенията им със „стара Европа“, констатира президентът на Института за национална стратегия Михаил Ремизов.

В самата „стара Европа“ на свой ред зрее идеята да се откажат от Източна Европа заради запазване на идеологическото единство, а пък „източноевропейските страни след 20 години ще разберат колко е хубаво да си демократ“, казва Александър Рар.

„Евроскептични настроения с различна степен на радикализъм растат, при това в страни, които формират ядрото на ЕС. Това са Франция, Италия, дори Германия. Опозиционните по отношение на ЕС настроения ги обединяват и антибюрократични мотиви, и социалноикономически искания, и мотиви, свързани с националния суверенитет, защита на границите и т.н.“, констатира на свой ред Ремизов.

И така

противоречията са налице

Но какъв може да бъде „маршрутът“ за трансформиране на Европа? Проблемът е, че не може да се „изхвърли излишният товар“, като се изключат от ЕС например Румъния или България. Процедура за изключване просто не съществува. Ръководството на ЕС може да наложи санкции срещу страни членки. Но да се излезе от ЕС, може само доброволно, в съответствие с член 50 от Договора за ЕС. Ще добавим, че всяка страна от ЕС има право на вето. Именно това заплашва да използва Испания срещу Британия при Брекзит.

Въпреки тези юридически ограничения статуквото в ЕС едва ли ще се запази, смятат експертите. Има мнение, че паралелно с Брекзит и възможните „екзити“ на други страни (Франция, Холандия и т.н.) ще протича и вътрешна „мутация“ в ЕС.

В крайна сметка ще се стигне до варианта

„Европа на две скорости“

Тази концепция бе подкрепена на думи и от Ангела Меркел. Както разяснява  DW, идеята „Европа на две скорости“ подразбира следното: всяка страна в ЕС получава свобода – в зависимост от приоритетите си и вътрешнополитическите реалности, да се присъедини или да не се присъедини към едни или други интеграционни проекти, които прокарва Брюксел. Но всъщност именно Берлин най-малко е склонен да дава зелена светлина на „двете скорости“.

„Като немски експерт ще кажа: Германия не вижда и не приема такъв вариант. Германия ще изгуби идентичността си, ако Европа не продължи да се интегрира и занапред. Германските елити заложиха много на собствената си интеграция в общоевропейските структури. Те разбират, че ако тази интеграция не стане, отново ще възникнат враждебни отношения със съседите им, които ще обвинят германците в национализъм“, подчертава Рар.

Но планът „Европа на две скорости“ като „план Б“ някъде вече е готов, смята експертът. „Ако едни страни тръгнат към „Съединени европейски щати“, други ще изберат отношения, каквито имат сега Швейцария или Норвегия – политически ще се държат настрана, но икономически ще се опитват да спечелят от връзките си с единна Европа“, смята Рар.

„Само преди няколко години се говореше, че „стара Европа“ ще обедини повечето страни от континента и само някои ще останат настрана, но сега мисля, че „стара Европа“ ще се състои от доста малко страни“, резюмира Рар.

Ще добавим, че едновременно с интервюто на Кларк от украинското МВнР признаха: Евросъюзът, въпреки обещанията си, не планира да интегрира Украйна във вътрешния си пазар.

 

 

Превод Тихомир Тодоров