|

Военноразузнавателният комплекс на САЩ води света към война

Целта на инсценировката „Russiagate“ е да не позволи на Тръмп или на всеки друг бъдещ президент да намали опасното напрежение в отношенията между Вашингтон и Москва, което се трупа от времето на режима на Клинтън

Западът се готви за самоубийство, обвинявайки „Путинова Русия“ във всички грехове

Пол Крейг Робъртс

 

Нас със Стивън Коен ни наричат „руски тъпанари“ и „агенти на Путин“, защото възразяваме срещу изключително организираната инсценировка и фалшивото изобразяване на Русия като заплаха за Запада – нещо, което води пряко към война. Целта на тази инсценировка е да не позволи на президента Тръмп или на всеки друг бъдещ президент да намали опасното напрежение в отношенията между двете ядрени държави, което се трупа от времето на режима на Клинтън. Военноразузнавателният комплекс „възроди“ образа на врага си от Студената война, който му беше толкова необходим за неговото могъщество и раздут бюджет. И този комплекс възнамерява да вижда в Русия същия този враг. Демократите са заинтересовани от демонизирането на Русия, тъй като „Russiagate“ обяснява загубата на Хилъри на президентските избори през 2016 година и им дава надежда да свалят Тръмп от длъжност. Медиите не притежават знания, честност и независимост. Те са инструмент, използван от военноразузнавателният комплекс за контрол над понятията и смисъла на нещата. Това проституиране на медиите много точно се определя от термина „преститутки“. Университетите, финансирани от военноразузнавателния комплекс, също участват в този марш, чиято крайна цел е ядрена война. Републиканците също са зависими от военноразузнавателния комплекс и израелското лоби, както и демократите.

Всичката тази себична корист

води Америка и васалите й към война с Русия

А това може би означава и война с Китай. Войната ще бъде ядрена. Тя ще означава край на Запада, акт на самоунищожение. Американският истаблишмънт е абсолютно обезумял от това, че Тръмп иска да скочи от влака, летящ към война, за да тръгне в посока мир. Тези негови действия истаблишмънтът определя като измяна и заплаха за националната сигурност на САЩ.

Руснаците знаят, че обвиненията и демонизирането, стоварили се върху тях, са абсолютна фалшификация. Те вече не гледат на проблема като на недоразбиране, което може да се преодолее чрез дипломация. Това, което виждат, е, че Западът подготвя населението на страните си за война. И за сформирането на това виждане е виновен изцяло Западът. Това прави днешната ситуация много по-опасна от който и да е момент от Студената война.

В наскоро публикуваната си книга „Война с Русия?“ Стивън Коен документира как е създадена „руската заплаха“ – един жупел, който служи на интересите на малцина за сметка на живота на планетата ни.

В статията, която се цитира по-долу, Коен задава важен въпрос.

Привържениците на „Russiagate“ предпочитат импийчмънт за Тръмп или предпочитат да избегнат войната с Русия?

Новата студена война не е просто копие на предшественицата си отпреди 40 години. По жизненоважни показатели тя е много по-опасна и заплашва с истинска война, нещо, което показаха и събитията от 2018 г. Милитаризирането на новата студена война се провежда във вид на пряка или косвена конфронтация между въоръжените сили на САЩ и Русия в Балтийския регион, в Украйна и в Сирия, също така и във вид на начало на надпревара в ядрените въоръжения и във вид на увеличаване на неподкрепените с нищо твърдения на влиятелни лобистки групировки, че Москва замисля нахлуване в Европа. И във вид на нарастващото влияние на „ястребите“ в самата Москва.

„Russiagate“ – това са твърденията, че президентът Тръмп е под силното влияние, ако не и под управлението на Кремъл. За това няма никакви доказателства, но ескалирането на скандала продължава и се стигна до обвинения, че Тръмп е сложен в Белия дом от Кремъл. Предполагаемата „намеса“ на Кремъл в изборите от 2016 г. прерасна в инсинуации, станали вече мейнстрийм. И по такъв начин за участието му в юлската среща на високо ниво с Путин, мейнстриймовите медии и политици го осъдиха като „изменник“. Впоследствие

Тръмп бе принуден два пъти да отмени планирани срещи с Путин

Американците с основание могат да си зададат въпроса дали наистина политиците, журналистите и организациите, които нападат Тръмп за дипломация на срещи, практикувана от времето на Айзенхауер, искат да постигнат импийчмънт на Тръмп, а не да избегнат война с Русия.

Същият въпрос може да се зададе на медиите от мейнстрийма, които на практика се отказаха от балансирано и базирано на факти отразяване на събитията. През 2018 г. сюрреалистичните им, неподплатени с факти твърдения, че „Путинова Русия нападна американската демокрация“ през 2016 г., станаха ортодоксална догма и повратна точка в скандала „Russiagate“ и в контекста на студената война. Ярък пример за злоупотреба с доверието от страна на медиите беше отразяването на морския конфликт между украински и руски военни катери на 25 ноември в Керченския пролив. Всички данни, а също и отчаяното желание на украинския президент Порошенко да укрепи шансовете си за преизбиране през март 2019 г. твърдо сочат, че това е било планирана провокация от страна на Киев. Но медиите от мейнстрийма в САЩ представиха този епизод като още един пример за „агресията на Путин“. Така опасната американско-руска проксивойна беше показана на американското общество във фундаментално изопачен вид.

Благодарение на тази злоупотреба с доверието от страна на медиите така и не бе сформирана някаква значима опозиция на студената война в политическия живот на Америка. Нито в Конгреса, нито в главните политически партии, нито в изследователските организации, нито в университетските градчета. Само малобройни отделни дисиденти. И съответно

политиката на сваляне на напрежението в отношенията с Русия така и не намери привърженици

сред политиците от мейнстрийма, въпреки че това е било политика на други републикански президенти, в частност Айзенхауер, Никсън и Рейгън. През 2018 г. Тръмп неведнъж се опита да се върне към тази политика, но всеки път усилията му бяха проваляни.

Същевременно обвиненията, че Русия е „нападнала американската демокрация и продължава да го прави“, може да се обърнат срещу самите привърженици на „Russiagate“. Твърденията им подриват президентската институция в САЩ и хвърлят съмнения върху изборите в страната. Криминализирайки и „контактите с Русия“, и предложенията да се „подобрят отношенията“, те значително съкратиха прехваления американски пазар на свобода на слово и идеи.

Освен това под нарастващи нападки са такива традиционни за САЩ понятия като политическата справедливост, която бе нарушена в делото на генерал Майкъл Флин и (в съветски стил) в делото на Мария Бутина. Тази млада жена, изглежда, е била като неофициален адвокат на „подобряването на отношенията“ и пламенен привърженик на своята страна. И за това – тоест, за нещо, което отдавна правят младите американци, в това число и в Русия – я държат с месеци в единична килия, докато не си признае. Случва се в страна, която от години „прокарва“ демокрацията зад граница.

И накрая. Докато политическите и медийните елити в САЩ продължават да са обсебени от измислици за „Russiagate“ – скандал, който все повече става „Russiagate“ без Русия, постсъветска Русия продължава да се налага в качеството си на велика дипломатическа държава. А главната база на съюзниците на Вашингтон в международните отношения, ЕС, продължи да затъва в създадената от него самия и задълбочаваща се криза.

 

Превод: Тихомир Тодоров