|

В Германия се върнаха методите на ЩАЗИ

Перспективите на „Алтернатива за Германия“ за успех на евровота така плашат истаблишмънта, че властите не се гнусят от най-нелицеприятни мерки за натиск и сплашване на членове и симпатизанти на партията

Терорът срещу „Алтернатива за Германия“ е сериозен, но ако партията устои, всички акции за сплашване ще й послужат като най-добра реклама

Виктория Никифорова

 

В опит да спрат нарастването на популярността на „Алтернатива за Германия“, властите на страната използват срещу партията откровен тоталитарен натиск. Вместо да се бори с терористите, контраразузнаването на ФРГ търси компромати срещу една от най-големите партии в страната.

През август миналата година шефът на германското Федерално ведомство за защита на Конституцията (BfV) Ханс-Георг Маасен направи скандално изказване. Той заяви, че неговото ведомство, призвано да търси екстремисти и политически неблагонадеждни лица, не е видяло признаци на расизъм и ксенофобия в протестните акции в град Кемниц.

Тогава гражданите на Кемниц активно излизаха на неразрешени митинги, след като нелегални мигранти убиха местен жител. Правителството и медиите твърдяха, че по време на демонстрациите хората от Кемниц нападат мигранти. Появи се дори някакво видео, на което някакви немци настигат и бият тъмнокожи бежанци. Маасен тръгна срещу мейнстрийма, като каза, че видеото може да е фалшификат. Излизаше, че няма нищо противозаконно в протестите в Кемниц и че неговото ведомство няма да преследва местните бюргери.

След което съдбата му бе решена много бързо. По време на трудни преговори Ангела Меркел и министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер се разбраха Маасен да получи висок пост в Министерството на външните работи, а BfV да се оглави от Томас Халденванг. Скоро след това Маасен си позволи редица други неполиткоректни изказвания и бе накаран предсрочно да излезе в пенсия.

А новият ръководител на германското контраразузнаване порази обществеността, като излезе с официално заявление, че BfV ще започне да следи партия „Алтернатива за Германия“. От създаването на ведомството през 1950 г.

не е имало случай открито да се следи една от водещите политически партии на страната

Формално под наблюдение попадат само две структури на „Алтернатива за Германия“ – младежкото отделение „Млада алтернатива“ и радикалната вътрешнопартийна група „Крило“. В доклада си обаче Томас Халденванг заяви, че служителите му вече са събрали повече от хиляда документа – компромати, и в хода на по-нататъшно разследване под прицел ще се окажат всички партийни структури на „Алтернатива за Германия“.

Критикувайки дълги години гедеерското ЩАЗИ за пресиране на дисиденти, днес контраразузнаването на ФРГ осъществява абсолютно същата тоталитарна практика. Ясно е, че търсенето на „екстремисти“ в редиците на парламентарна партия е безсмислена работа. Отделни членове на партията открито говорят на различни теми, около тях периодично се вдига шум в медиите и социалните мрежи. Служителите на спецслужбите тук просто нямат поле за използване на уменията си за получаване на информация. Заявлението на BfV изглежда като

откровено сплашване на членовете на партията и симпатизантите й

Изглежда странно, че на фона на постоянни кървави атентати в Германия ръководството на BfV предпочита да изпраща шпиони не при ислямските терористи, а в парламентарна политическа партия. За германското разузнаване обаче това е нещо нормално.

Всъщност цялата история на доблестната спецслужба е редица от провали, които в друга страна отдавна биха довели до разформироване на структурата. Но BfV е създадена и функционира под плътния контрол на американските специални служби

И обслужва, естествено, интересите на САЩ, а не на ФРГ.

Началото на дейността на BfV е ознаменувано от ефектен скандал. През 1953 г. нейни служители арестуват 44 немци по обвинение за сътрудничество с властите на ГДР. В съда делото се разпада поради пълната липса на доказателства. Всичките 44 души са пуснати на свобода.

През следващата година първият ръководител на BfV, агент на МИ-6 и участник в Съпротивата, Ото Йон избягва от ФРГ в ГДР. Постъпката си президентът на BfV обяснява с това, че „Германия и досега се управлява от нацисти“. И наистина американските кукловоди вземат в германското контраразузнаване бивши служители от Абвера и Гестапо. Има и достатъчно членове на НСДАП на ръководни постове.

Единственото дело, с което BfV се справя успешно, е събирането на компрометираща информация за Германската комунистическа партия, която е забранена във ФРГ през 1956 г.

Затова пък във ведомството абсолютно не обръщат внимание на нарастване на влиянието на ляворадикални групировки, резултат от което са гръмки атентати, убийства и взривове, организирани от групировката „Баадер-Майнхоф“, действаща през 60-те и 70-те години. Като не успява да предотвратят терористичните актове, ръката на BfV стига лидерите на „Фракция Червена армия“ чак в затвора – там те като по поръчка се самоубиват при странни обстоятелства.

През 80-те години структурите на BfV са наводнени от агенти на ЩАЗИ. Те успешно използват режима на свободно влизане във ФРГ за граждани на ГДР и успяват да се внедрят дори в кьолнския главен офис на BfV.

През 1998 г. ведомството не успява да предотврати метежи и погроми, организирани от радикалите на Кюрдската работническа партия. Бездействието си ръководството на BfV оправдава с това, че тогава в Кьолн се провежда традиционен карнавал, парализирал изцяло работата на спецслужбата.

Скандалът от 2012 г. поразява дори и свикналите с всичко германци. Полицията на ФРГ стига до групировката „Националсоциалистически нелегални“. От 2000 до 2011 г. тези неонацисти извършват не по-малко от десет убийства (техни жертви са главно турци) и множество грабежи. По време на разследването се изяснява, че „Нелегалните“ буквално са пълни с агенти на BfV.

Всички файлове обаче, имащи отношение към групировката, са унищожени през 2012 г. от служители на BfV. А президентът на ведомството забранява на агентите си да дават показания в съда – с цел запазване на секретност. Делото на практика се разпада. Вместо стотици членове на групировката на подсъдимата скамейката се озовават само петима. Президентът на BfV е принуден да подаде оставка.

А през 2016 г. се изясни, че терористът Анис Амри дълго време е следен от служители на BfV. Това не му попречи да открадне камион и да връхлети тълпата на коледния базар в Берлин, като уби 11 и рани повече от 50 души.

Германското контраразузнаване не съумява да предотврати десетки атентати в страната

Не е учудващо, че гневът на германския истаблишмънт се насочва именно срещу „Алтернатива за Германия“. Партията се стреми към синтез на леви и десни идеи, какъвто сега шества по цяла Европа. И коалиционното правителство на Италия, и „жълтите жилетки“ днес се опитват да обединят евроскептицизма, народния протест срещу самоубийствената мигрантска политика и носталгията по традиционните ценности. Ако „Алтернатива за Германия“ успее да направи този синтез, партията ще преодолее стария разкол между леви и десни и ще стане наистина народно движение.

През пролетта на тази година партията ще вземе участие в изборите за Европарламента. Перспективите й за успех така плашат истаблишмънта, че властите не се гнусят от най-нелицеприятни мерки за натиск и сплашване на „Алтернатива за Германия“. Заявлението на германското контраразузнаване е насочено преди всичко към законопослушните немски граждани. То действа по същия начин, по който и масовите арести на „жълтите жилетки“. Гражданите получават предупреждение, че да се свързват с тази партия, е опасно – и за репутацията им, и за кариерата.

Впрочем

моралният терор не е достатъчен

Срещу членовете на партията вече се използват и мерки за физическо сплашване. На 3 януари бе взривен офисът на регионалното отделение на партията в Дьобелн. На 7 януари в Бремен е пребит жестоко лидерът на местната структура Франк Магниц. На 18 януари леви екстремисти разбиха ресторанта „Трите кестена“ в Лайпциг, където редовно правят събрания членовете на „Алтернатива за Германия“.

Терорът срещу партията е сериозен, но ако „Алтернатива за Германия“ устои сега, то всички тези акции за сплашване ще й послужат като най-добра реклама. Да предизвикаш такава омраза от страна на върхушката – това само по себе си говори за независимостта и неподкупността на партията.

 

Превод Тихомир Тодоров