|

Европа натиска Русия да модернизира газопровода на Украйна

„Газпром“ ще плати за всичко, но няма да получи нищо

Олга Самофалова

 

Газовите преговори само разкриха диаметрално противоположните позиции на Русия и Украйна по новия транзитен договор. Еврокомисията, като трети елемент в диалога, предлага крайно неизгодни за „Газпром“ параметри за споразумението. Брюксел иска от Русия не само да запази транзита, но и да плати за модернизирането на украинската тръба. Има ли изход от задънената улица?

Зам.-шефът на ЕК Марош Шефчович разказа за параметрите на новия газов контракт между Русия и Украйна. Първо, той трябва да се сключи за срок не по-малко от 10 години. Второ, той трябва да съответства на европейското законодателство. Трето, „обемите трябва да са търговски жизнеспособни, за да привлекат инвеститори за модернизирането на украинската газотранспортна система“, предава агенция „Блумбърг“ думите му.

Предложението на ЕК обхваща три основни параметъра на бъдещото транзитно споразумение–

продължителност, обеми и тарифи,

но обхваща и други важни аспекти, като инвестиции и обслужване на газотранспортната система (ГТС), юридически и технически изисквания, пояснява зам.-шефът на ЕК.

На практика Еврокомисията предлага на Русия не само да запази транзита на газ през Украйна в големи обеми, но и да заплати за модернизирането на старата ГТС, в която самият Киев от десетилетия не е влагал сериозни пари.

Брюксел убива два заека с един куршум

Продължителността на контракта е важна, тъй като това дава гаранции, че след година никой няма да зареже тръбата, тя ще бъде натоварена в дългосрочна перспектива, а това значи и че тя ще може да се продаде на някого, обяснява Игор Юшков. А главни претенденти да купят украинската ГТС или дял от нея са европейци и американци. На руски инвеститори е забранено да участват в сделката. Ако няма дългосрочен контракт с Русия, ГТС няма да е нещо различно от старо желязо.

Вторият проблем са старите тръби и нуждата от огромни инвестиции. Киев пари няма, а Европа не иска да се харчи – тогава защо тези разходи да не се прехвърлят на плещите на „Газпром“. А след това очевидно ще дойдат европейските инвеститори и ще станат собственици на част или на цялата ГТС на Украйна. Това, разбира се, е изгодно за всички, освен за „Газпром“, който ще плати за всичко, но няма да получи нищо.

За Русия това предложение е абсолютно неприемливо. Първо, никакъв дългосрочен контракт не може да има като минимум за 2020 и 2021 г. Защото ситуацията с транзита през тези години ще е много различна. През 2020 г. „Газпром“ ще трябва да пуска през Украйна около 40 млрд. куб. м, тъй като в Европа няма да успеят да завършат обходните газопроводи, смята Игор Юшков от Фонда за национална енергийна сигурност.

Но от 2021 г. ситуацията ще се промени – продължението на „Северен поток -2“ на европейска територия ще бъде завършено, втората тръба на „Турски поток“ също. „Газпром“ ще може да прекарва 86,5 млрд. куб. м газ (55 млрд. през „Северен поток-2“ и 31,5 млрд. през „Турски поток“) и при желание ще може изцяло да се откаже от транзит през Украйна. Във всеки случай

„Газпром“ ще може да изпълнява договорните си задължения към европейците без украинския маршрут

„Но щом Путин е обещал, ще сме готови да запазим известни обеми през Украйна. Но очевидно не става дума за 140 млрд. куб. м, за които говореше преди Украйна. Затова за 2020 г. най-вероятно ще бъде подписан годишен договор, а дългосрочен контракт е възможен едва от 2022 г.“, смята Юшков.

Второ, „Газпром“ най-вероятно ще настоява да не бъдат фиксирани никакви цифри за обема на транзита, за да не настъпва втори път една и съща мотика. Както е известно, в сегашния договор е вписана възможност за прекарване на 110 млрд. куб. м годишно през Украйна, макар че няма нито дума за наказателни санкции за нарушаване на условието „вземаш или плащаш“. Такива обеми никога не са минавали, защото европейските потребители не са се нуждаели от толкова. Но това стана един от поводите за съдебен иск от страна на украинския „Навтогаз“. Сега „Газпром“ го карат да плати глоба в полза на „Навтогаз“ в рамките на Стокхолмския арбитраж за неизпълнение на условието „транзитираш или плащаш“. „Смятам, че „Газпром“, научен от горчивия си опит, ще се бои като от огън от всякакви цифри в новия контракт“, казва експертът.

Обемите на транзит на газ през Украйна в крайна сметка ще зависят не толкова от „Газпром“, колкото от самите европейци. Колкото допълнителни, над фиксираните в договорите, обеми ще купува Европа, толкова ще прекарва Русия през Украйна. Затова Москва най-вероятно ще обсъжда и някакви гаранции от самия Брюксел за обемите на транзита.

Трето, „Газпром“ ще настоява за нормални тарифи за транзита, съпоставими със стойността на транспортиране на горивото по „Северен поток-1“.

„Тарифите трябва да бъдат конкурентоспособни. Нереално е да се искат огромни тарифи без икономическа обосновка, за да може Украйна да модернизира своята ГТС. Това не е пазарен принцип.

Не може да се застави Русия да прекарва газ през Украйна

и при това да се изръси за модернизирането на газотранспортната й система. Именно това е политизиране на газопроводната история, в каквото винаги ни обвиняват. Това не изглежда красиво за ЕС“, казва Юшков.

Украйна уверява, че „Газпром“ още сега плаща на „Навтогаз“ твърде малко за транзита на своя газ. „Всъщност транзитните тарифи са един от най-големите в Европа. И защо, на какво основание Киев иска повишаването им, е непонятно“, казва експертът. Затова е изгодно за „Газпром“ да направи тези тарифи прозрачни. Но „Газпром“ няма да се съгласи за сметка на необосновано повишаване на тарифите да се плаща модернизирането на украинската тръба, което само преди пет години се оценяваше на 10 млрд. долара. Никой няма да влага в украинската ГТС толкова пари, отчитайки, че това е съпоставимо със стойността на новия газопровод „Северен поток-2“. По-лесно е да се изгради нов тръбопровод, отколкото да се ремонтират тръби, положени преди 30-40 години.

„Най-многото, на което може да се надява Украйна, е да избере част от украинската ГТС, която може да се експлоатира още 10 години, като прекарва по нея малки обеми газ. И да сметне вложенията, необходими за функционирането на тези тръби (а не на цялата ГТС на Украйна). Тези разходи обаче Русия ще ги раздели с Европа“, разсъждава Юшков. И ако се установят неконкурентно високи тарифи, „Газпром“ ще предложи на европейците те да ги плащат на Украйна. За тази цел ще е достатъчно да се премести точката на приемане на руски газ на източната граница на Украйна.

Инициативата да се запази транзитът през Украйна идва от ЕК,

да се модернизира украинската ГТС, това също го иска ЕК, ами плащайте за това вие самите. Това ще бъде предложението на „Газпром“, смята Юшков. За „Газпром“ това ще е добре дошло, всички транзитни спорове и разногласия ще се решават без него. Но европейските потребители едва ли ще се зарадват на такъв поврат.

В това, че в началото не се получава, няма нищо неочаквано. „Преговорният процес сега е много политизиран. Всички прекрасно знаят, че няма нужда да се събират, преди да минат президентските избори в Украйна през март“, казва експертът. Нещо повече, сега всяка отстъпка от страна на Киев ще бъде преценена като предателство за родината. А и след изборите много от сега преговарящите от страна на Украйна и ЕК може да си изгубят постовете.

„Сегашните власти очевидно ще изгубят позициите си. Може да се сменят и ръководството на „Навтогаз“, и министърът на външните работи. Нещо повече, украинците сами казват, че новият газов договор ще трябва да се подписва не с „Нафтогаз“, а с някаква нова компания, която отделно от „Нафтогаз“ ще управлява украинската ГТС. Затова не е ясно защо изобщо трябва да се водят преговори с Коболев, шеф на „Нафтогаз“, казва Юшков.

А самият зам.-шеф на Еврокомисията Марош Шефчович от 1 февруари ще бъде в неплатен двумесечен отпуск, за да участва в президентските избори в Словакия. Тоест той излиза от преговорния процес, може временно, а може и завинаги. И в края на краищата позициите на страните ще започнат да се сближават.

 

Превод: Тихомир Тодоров