|

Министърът на икономиката: 1.5 милиарда лева чужди инвестиции и 6000 работни места се очакват през 2019 г.

Научната и развойната дейност да бъде освободена от данък печалба, предлага Емил Караниколов

Поли Златарева

 

- Какви са очакванията ви, министър Караниколов, за Закона за горивата, чието влизане в сила отложихте, и промените, които бяха направени след закани за протест на малките търговци в бранша?

- Събитията от последните няколко дни показаха, че има напрежение между бизнеса. Този закон, с недорешени текстове, наистина ще създаде напрежение и това беше анализирано в Министерството на икономиката. Не само когато малките търговци казаха, че ще излязат на протест. След като беше приет законът, вътре имаше две основни неща – първо, че ще влезе в сила от 28 януари, и второто, което задължава Министерството на икономиката да подготви наредба във връзка с него. Подготвихме наредба, качихме я два пъти за обществено обсъждане и заваляха изключително много забележки по закона – коментари по текстове, искания. Тогава разбрахме, че всъщност има сериозен проблем по някои текстове.

Всички заинтересовани страни обаче казват: 10 години сме чакали този закон и трябва да го има. Това е секторен закон, който трябва да съществува. Има текстове, които ние трябва да отразим и коментираме, за да не създадем напрежение с влизането в сила на този закон. Считам, че ако всички работим в диалог, съвсем скоро ще имаме решение на всички тези проблеми.

Имаше три варианта – да отменим закона, абсолютно неприложим, защото всички казват, че трябва да го има; да оставим закона да влезе в сила и след това да започнем да го изменяме, но това щеше да създаде абсолютни правни прецеденти; третият вариант беше, който и ние избрахме – да отменим влизането в сила, да съберем всички заинтересовани страни и да получим баланса, който всички казват, че не е постигнат в момента.

- В прогноза на Световната банка се казва, че българската икономика ще продължи да забавя растежа си в следващите три години и към 2021 г. ще е изгубила 1/4 от темпото, с което растеше през 2016 г. Това се отнася и за световната икономика. Очаква ли се криза?

- България е част от световната икономика и ние като малка такава рефлектираме на това, което се случва. Към момента за криза не можем да говорим. Говорим за забавяне на ръста, вероятно това са първоначални сигнали за криза, на които ние трябва много сериозно да обърнем внимание и да видим как ще реагираме, за да не се стигне до кризата, която беше преди няколко години и която беше доста сериозна. Как ще преодолеем евентуално нещо такова, зависи от самите нас.

- Вие имате ли готовност, идеи, пакет от мерки?

- Ние сме малка икономика. При нас са важни следните неща – повече инвеститори да идват, повече инвестиции за образованието. В момента най-големите проблеми на бизнеса са образованието и липсата на кадри.

Има предложение, с което вече Министерството на икономиката е готово, а именно научната и развойната дейност да бъде освободена от данък печалба. Но парите не решават всичко. Ние трябва да създадем и основната среда в България да се развиват науката, образованието и съответно бизнесът. Това е добър елемент.

- Казахте, че сте оптимист за преките чуждестранни инвестиции, обаче не ви ли опровергава действителността?

- Нека да кажем малко цифри. 2017 г., в сравнение с 2016 г., имаме 300 милиона евро повече инвестиции. За цялата 2018 г. имаме 28 сертифицирани проекта за около 850 млн. лв. и около 4000 нови работни места. Сравнявам го с 2017 г. – 31 сертифицирани проекта, но разликата е, че тогава инвестициите са били за 311 млн. лв. Какви са очакванията за 2019 г.? Агенцията за насърчаване на инвестициите към момента има 54 заявления за издаване на сертификат. Същите те са за инвестиции на стойност малко под 1.5 млрд. лв. и се очакват около 6000 работни места.

Как започна годината? Немска компания за производство на софтуерни решения в автомобилите избра Враца – инвестиция за 22 млн. и 300 работни места с очакване да станат 1000. Това е другото много интересно – от миналата година повечето от инвеститорите вече се насочват към Северна България. Примери са инвестицията в Плевен – 2000 работни места, в Ловеч – 1000 работни места, и др. В България вече наистина има сериозен интерес от инвеститорите, и то голяма част в производството, автомобилния сектор, IT сектора.

- Когато говорим за доходи и за самолети, винаги ще се намери някой, който ще каже – пари за изтребители имате, а за пенсии и по-високи заплати нямате. Вие сте един от вносителите на доклада, с който предлагате парламентът да даде мандат на кабинета да преговаря и да промени финансовата рамка също така.

- Нека да уточним нещо. Офертите, които са получени, и изводите на работните комисии са, че тези оферти във всички случаи ще надвишат заложения праг, ако искаме целия капацитет на оборудване. Какво казва Министерски съвет – пита законодателния орган ще допусне ли възможност за предоговаряне на тези условия, т.е. дали ние ще получим мандат.

- Добре, ще видим дали ще получите мандат. Какво ни каза днес Брюксел – българската икономика избегна ли удара, свързан с превозвачите, или..?

- Абсолютно всички подкрепяме превозвачите. Това е изключително важен сектор за България. Това, което се случи в Брюксел, мисля, че мога да го нарека с думата прецедент. Доста неясноти има около цялата процедура. Нека да изчакаме министър Росен Желязков, който да може наистина да ни каже, както се казва, от кухнята какво точно се случи, защото наистина мисля, че в момента има прецедент.

 

Участие на министъра на икономиката Емил Караниколов в предаването „Още от деня“ по БНТ, излъчено на 10 януари 2017 г.