|

На германците ще им е много трудно да разрушат ЕС

Възможно ли е това и какви са шансовете на „Алтернатира за Германия“ да поведе страната по пътя на Британия?

Станислав Борзяков

 

Партия „Алтернатива за Германия“, чийто възход се възприема от Берлин и Брюксел като опасна заплаха, се въоръжава с нов лозунг – за излизане на Германия от Евросъюза, което неминуемо ще погребе и самия съюз. Но възможно ли е това и какви са шансовете на „Алтернатива за Германия“ да поведе страната по пътя на Британия?

„Ако основните ни предложения за реформиране на съществуващата система на ЕС не бъдат осъществени, ние смятаме за възможно, като последен вариант, излизането на ФРГ или организираното саморазпускане на ЕС и създаване на нова европейска общност, базирана върху спазване на общите интереси“, гласи новата програма на партия „Алтернатива за Германия“. С тази програма тя ще отиде на изборите за Европарламента.

На уточненията за „отхвърлени предложения за реформи“ може да не се обръща внимание, защото, първо – Брюксел няма да води никакви преговори за реформи с „Алтернатива за Германия“, и, второ – масовият избирател не вниква в тънкостите на политическите програми, той запомня главното, а в случая това е

излизането на Германия от ЕС

Партията „Алтернатива за Германия“ бе учредена през 2013 г. и членовете й от самото начало са смятани за евроскептици (обвиненията в национализъм, десен популизъм и т.н. се появиха по-късно), но тезата за разпускане на ЕС сега за пръв път се появява в партийната програма. Преди пет години ставаше дума само за реформиране на европейския валутен съюз и за отказ на ФРГ от еврото като крайна мярка, ако този съюз не може да се реформира. Предпоставка за лозунга беше финансовата помощ от Берлин, отделена за недопускане на дефолт в Гърция и Кипър. По-просто казано, „Алтернатива за Германия“ беше против това да се спасява финансовата система на гърците за германска сметка, като подчертаваше, че това не е популистка, а академична теза – програмата на партията се разработваше от престижни икономисти.

Няколко месеца след учредяването си партията взе 4,7% на изборите за Бундестага, тоест не влезе в парламента. Но избухна мигрантската криза и „Алтернатива за Германия“ промени акцентите от еврозоната към приема на мигранти и етническата престъпност, след което популярността й бързо нарасна. След редица сензационни изказвания на местните избори, на които партията спечели места за свои представители във всички регионални парламенти, последваха нови федерални избори. На тях тя излезе вече на трето място, 12,6% гласове и 94 кресла от 709.

Сега електоралната подкрепа на „Алтернатива за Германия“ е още по-голяма

През септември на фона на протестите в Кемниц започнаха да я определят като втора по популярност партия в Германия. Но все пак тогава ставаше дума за 17% при 16% подкрепа за лявата СДПГ, младшия партньор на управляващата коалиция. Последните анкети дават на „Алтернатива за Германия“ малко по-малко – 14%, но тя вече не е втора, а трета-четвърта след блока на Меркел ХДС/ХСС (29%) и след рязко увеличилите подкрепата си „Зелени“ (21% при същите 14 процента на СДПГ). „Зелените“ са пълна противоположност на „Алтернатива за Германия“, преди всичко по въпросите за миграцията и германската културна идентичност. Нарастването на популярността им е следствие от кризата при „традиционните“ партии, от една страна, и категоричното неприемане на „Алтернатива за Германия“ от част от обществото, от друга.

При всяко положение броят на привържениците на „Алтернатива за Германия“ е по-малък от желаещите ФРГ да излезе от ЕС. Според различни анкети

за раздяла с Брюксел се обявяват от 17% до 29% от немците,

а две трети са категорично против. Затова може да се предположи, че „Алтернатива за Германия“ се опитва да разшири електоралната си база и това е пробен ход. Ако идеята за Dexit (по аналогия с Brexit, но от Deutschland) се приеме добре, тя ще бъде пренесена в програмите за по-важни избори. Ако не покаже резултат, „Алтернатива за Германия“ ще се откажат от нея, съсредоточавайки се върху мигрантите.

Несъмнено, излизането на Берлин от ЕС ще убие ЕС, без Германия като икономически локомотив и същевременно главен получател на изгоди Евросъюзът губи всякакъв смисъл. Не напразно ЕС се възприема като алианс между Германия и Франция плюс останалите присъединили се страни. И именно затова идеята за Dexit не е толкова популярна във ФРГ: да, мнозина се дразнят от Брюксел, но рисковете и възможните загуби са твърде големи.

Във Франция евроскептиците са значително повече,

но като една от най-важните причини за пагубното поражение на Марин льо Пен на президентските избори се сочи непримиримата й позиция към ЕС. Част от французите (например фермерите) ще спечелят, разбира се, от раздялата с Брюксел, но много хора ще загубят – икономиката на страната и външните й пазари (а като следствие и работните места) са много свързани със системата на ЕС. В Германия тази връзка е още по-силна.

Това, че една от главните вече германски партии издига лозунг за излизане от ЕС, говори много. Но би било твърде смело да се твърди, че то ще даде на „Алтернатива за Германия“ критично много допълнителни гласове. Тя очевидно не може да претендира за 29% (а именно толкова даваха допитванията на привържениците на Dexit). Преди всичко, защото партията на „Левите“ също е за радикално преразглеждане на отношенията с Брюксел, а тя е непримирим опонент на „Алтернатива за Германия“ по повечето други проблеми.

Тоест за германеца евроскептик съвсем не е задължително да гласува непременно за „Алтернатива за Германия“, има и „прилична алтернатива“. „Прилична“, защото медиите от мейнстрийма и главните партии последователно градят образ на „Алтернатива за Германия“ като „страшното дете“ в германската политика, с което е неприемливо да сътрудничиш и дори е грях да го хвалиш, тъй като това е „вода в мелницата на неонацистите“.

Разбира се, това е пропагандистко клеймо – „неонацисти“ (а също и „фашисти“, „расисти“ и „антисемити“). Но под това клеймо ще се подпишат и много руснаци, като разберат, че например според един от лидерите на „Алтернатива за Германия“, Александер Гауланд, немските войници през Втората световна война са извършили немалко подвизи, с които германците трябва да се гордеят, като ги отделят от престъпленията на нацистката партия. Да, паралелно Гауланд се обявява за отмяна на санкциите срещу Русия, но въпросът за Втората световна война в РФ се възприема много по-болезнено, отколкото въпросът за санкциите.

И така стигаме до главната причина, според която излизането на Берлин от ЕС чрез платформата на „Алтернатива за Германия“ е малко вероятно. В Британия, където евроскептиците винаги са били в пъти повече, отколкото във ФРГ,

привържениците на Brexit победиха до голяма степен случайно

и с малка разлика. Без пряка демокрация излизането щеше да е невъзможно.

А в Германия, за разлика от Великобритания, пряка демокрация не се практикува. Референдуми могат да се провеждат само по два въпроса – промени в конституцията и преразглеждане на границите на страната. Това е една от последиците от Втората световна война: помнейки за електоралните успехи на Хитлер, държавите победителки забраниха пряката демокрация във ФРГ, като ограничиха плебисцита да се прилага само по въпроси за конституцията и границите.

И така „Алтернатива за Германия“ има два пътя за излизането на страната от ЕС. Първият е да вземе на федералните избори толкова гласове, че да сформира сама правителство. А това са повече от 45%, колкото дори блокът ХДС/ХСС не е вземал и в най-добрите си години. Вторият е да се пребори за референдум за промени в конституцията, да го спечели, да сломи противодействието на елитите, след което, вече след конституционната реформа, да спечели още един плебисцит – за излизане от ЕС. Всички анкети сочат, че това в обозримо бъдеще е невъзможно.

Да, кризата на политическата система в Германия рано или късно ще доведе до преустройството й. Да, проблемите в ЕС растат като снежна топка и в крайна сметка ще принудят организацията, ако не да се разпусне, поне да направи структурни реформи.

Но това едва ли ще е следствие от битката на „Алтернатива за Германия“ за гласовете на избирателите. Ако „сламената къщичка“ се срине, то ще е по други причини. А от електорални сюрпризи от типа на Брекзит Германия я е застраховала самата история.

 

Превод: Тихомир Тодоров