|

Авиобаза „Божурище” от производство на самолети до склад за мебели

Авиобаза „Божурище“ в славните си години

От славното технологично минало днес е останал само един спомен – символична арка с надпис „Парк на орлите”

Боян Аспарухов

 

Предаването „Капиталът” прави опит да фокусира вашето внимание върху техническото развитие на нацията ни. Ще ви представя едно място, което някога е било индустриална и технологична зона, днес също има претенцията да е индустриален парк. Между технологичното си минало и технологичното си настояще Божурище има тъмно петно. Време, през което се е сменила собствеността и предназначението на това място.

Преди близо 100 години в землището на софийското село Божурище е построена Държавната аеропланна работилница. За времето си това е високотехнологична база, където не само се ремонтират всички съвременни марки самолети, но и се произвеждат такива. Тази тема вече беше представена в предишните броеве на в. „Атака” и предаването „Капиталът” по АЛФА ТВ.

Сега само ще припомня официалната информация, че в периода между 1925 и 1941 г. в Държавната аеропланна работилница са произведени общо 94 самолета от 12 типа и са ремонтирани повече от 1000 самолетни двигателя. Този отрязък от време, тези 16 години, са вероятно най-високият технологичен връх в историята на Божурище.

От славното технологично минало днес е останал само един спомен – символична арка на входа на парка с надпис „Парк на орлите”. И един самолет, останал като експонат. Ако загубата на България след Първата световна война не успява да убие желанието за технологичен напредък у българина, макар че той току-що е изживял своята Втора национална катастрофа, загубил е 100 000 от своите мъже, то загубата във

Втората световна война вече пречупва гръбнака на съзнанието за технологично развитие

Държавната аеропланна работилница е преместена на друго място, а Божурище се преформатира в електромеханичен завод. Пистата, поради изключително благоприятните, да не казвам уникални природни и климатачни предпоставки, дълги години се ползва от летци, планеристи и парашутисти на Софийския аероклуб. Аеропланното военно отделение също се преформатира в радиолокационно поделение. Радиолокацията е също пример за технологично развитие, макар и не толкова ярък, колкото самолетостроенето.

Триумфалната арка на някогашната технологична слава днес е само декор. Военното поделение е поставено зад решетки като застрашен от изчезване вид. Превърнато е в резерват на изчезваща технологична порода хора. След нея са останали само местообиталищата й. Зад тези стени представители на една технически грамотна раса са мечтали за безкрайния небесен океан. Днес през изтърбушения покрив се виждат следите на преминаващите чужди самолети. В производствените халета някога се е извършвало свещенодействие. Днес тези храмове са превърнати в складове.

През 1979 г. сградата на учебния център е имала часовник, за какъвто са мечтали много учебни центрове. Учебната база на поделението в Божурище не е отстъпвала по нищо на другите учебни бази по света.

Разпиляната документация по пода

Днес авиобаза „Божурище“ е складови халета на чуждестранни компании

разкрива, че тук са се изучавали технологични специалности. Дошло е време, когато грамотните са отстъпили място на диваците. Цивилизацията е направила място на варварите. Желанието за технологичен напредък е отличавало тогавашния българин от днешния. В този учебен център се е култивирало бъдещето на една държава. „Радио, телевизия, електроника” – списание икона за няколко поколения български инженери. Днес те са отречени. Не просто заради цифровизацията, а заради червените връзки. Сякаш са имали повече избор от днешните поколения. Това, което не може да бъде отречено, е, че тогавашна България получава зелена светлина да се развива технологично. Разработва свои компютри. В началото на 80-те IBM не изглежда по-различно.

През 90-те години поделенията в Божурище са затворени

Терените остават собственост на държавата в лицето на Министерството на отбраната. През 2005 г. правителството на НДСВ и ДПС решава да замени над 1 млн. кв. м, принадлежали на военните, за 106 апартамента в София и в Пловдив. Летището е дадено на италианския концерн „Индустриален парк“. Сделката е приключена по време на мандата на следващото правителство на Тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС. Какво се случва после с индустриалния парк в Божурище, научаваме от пресата.

През август 2012 г. зам.-министърът на туризма Иво Маринов заявява, че индустриалната зона е в много напреднала фаза. Подписан е меморандум за сътрудничество с китайската провинция Гуандун. Обещава се индустриално производство, фирми за логистика и транспорт.

От 2015 г. на бившата територия на летище „Божурище” се настанява германска компания, която изгражда завод за автоклиматични инсталации. Производството е за големи марки автомобили. През юли 2016 г. в индустриална зона „Божурище” се настанява и немска компания за опаковки. Един месец по-късно министърът на икономиката Божидар Лукарски дава сертификат за изграждането на складова база на територията на бившето летище. През февруари 2017 г. част от територията на индустриална зона „Божурище” е предоставена на кипърска фирма да изгради мелница за брашно. На 30 май 2017 г. на „Божурище” се настанява скандинавска фирма за мебели. Впоследствие компанията за опаковки и тази за климатични инсталации увеличават площта си на територията на индустриалната зона.

Ако погледнем развитието на Божурище през десетилетията, ще видим как това парче българска земя започва развитието си с един пионерски скок към небето. Достига високотехнологично развитие към средата на 20-и век, когато в Божурище се произвеждат самолети, самолетни двигатели, ремонтират се такива. Следва лек технологичен спад, преформатиране в радиолокационна военна база и учебен център.

С настъпването на третата епоха – демократичните промени, е направен опит да се съживи теренът, но технологичното ниво вече е много ниско. Да си припомним новите обитатели: фирма за опаковки. Невероятно. Мелница за брашно, изградена от кипърска фирма. Инвеститор от земя, която прилича на лунен пейзаж, идва на територия, която е известна като „Житницата на Балканите”, за да прави мелница. Това просто е смешно. Скандинавска фирма за мебели взима халета, в които са се правели и ремонтирали самолети, за да държи на склад столове и маси от ПДЧ. Единствено компанията за производство на автоклиматични инсталации може да се каже, че има нещо общо с технологиите, но какво значение има, когато никой клиент на големите марки автомобили няма да знае къде е произведен климатикът му. Не го интересува. Това, че в едно софийско село германска компания използва нископлатения труд на българите и ниските данъци, за да си произвежда климатичните инсталации, не е нова страница от технологичното развитие на българите. Това е част от историята за технологичния упадък на една технически развита нация.