|

Германия прескочи Третия енергиен пакет на ЕС заради „Северен поток 2“

Дали ще се прилагат правилата на Третия енергиен пакет на ЕС върху морски газопроводи, или не, във всеки конкретен случай ще го определя страната, на чието крайбрежие излиза тръбата

Опитът да се попречи на проекта се провали

Олга Самофалова

 

Новият опит на противниците на „Северен поток 2“ да попречат на руския газопровод чрез Европейската комисия претърпя съкрушително поражение. Сега „Газпром“ не трябва да се опасява, че няма да може изцяло да напълни с газ построената с негови пари тръба в очакване на въображаеми конкуренти. Зад компромиса на европейците се крие абсолютната победа на Германия и Русия.

През февруари бе иницииран втори опит да се поправи Третият енергиен пакет на ЕС, така че нормите му да са в сила и за морския газопровод „Северен поток -2“. Това заплашваше със загуби не само „Газпром“, който инвестира около 10 млрд. евро в строителството на тръбата, и неговите европейски партньори, но и руския бюджет, който щеше да губи от намаляването на постъпленията от износа на газ.

В рамките на Третия енергиен пакет ЕС щеше да забрани на „Газпром“ да използва изцяло капацитета от 55 млрд. куб. метра на втората тръба, тъй като половината от него трябваше да се даде на някакви други доставчици. На практика това щеше да означава, че половината тръба просто щеше да е неизползваема, а Русия да не получава половината от валутните доходи от продажбата на газ, на които тя разчита. Също така Третият енергиен пакет би заставил „Газпром“ да се откаже от управлението на построения от него газопровод и да го предаде на независим оператор. Всичко това би направило руския проект не много рентабилен и поне двойно би увеличило срока на изплащане на руските инвестиции.

Тази несправедливост бе успешно избегната,

при това за втори път и вече окончателно.

Еврокомисията призна, че в спора за поправките на Третия енергиен пакет на ЕС (а именно за Газовата директива като част от този енергопакет), засягащи тръбопрповодни проекти, подобни на „Северен поток 2“, е постигнат нов компромис между Германия и Франция. Германия изначално беше против приемането на такива поправки. Те бяха инициирани миналата година от Полша, която представлява интересите на САЩ. Този път в борбата срещу „Северен поток 2“ неочаквано се включи Франция – вторият по значимост играч в Европа след Германия, чийто глас при гласуването „за“ и „против“ такива поправки има сериозна тежест.

В крайна сметка ЕК и страните от ЕС се споразумяха,

че дали ще се прилагат правилата на Третия енергиен пакет на ЕС върху морски газопроводи, или не, във всеки конкретен случай ще определя страната, на чието крайбрежие излиза тръбата. В случая „Северен поток 2“ излиза в Германия и именно Германия като национална държава ще решава какъв правен режим да използва. От ЕК заявиха, че това е компромисно решение. За „Северен поток 2“ обаче това си е чиста победа, извоювана благодарение на Германия, която, ако се съди по всичко, трябваше да отстъпи по друг въпрос на хитрата Франция.

„Немците на практика отстояха „Северен поток 2“. Но за да не се изложат инициаторите на втория опит, беше избрана такава хитра стратегия за отстъпление, че уж поправките се приемат, но те съвсем не са онези, на които са разчитали противниците на руския газопровод.

На практика опитът да се попречи на „Северен поток 2“ се провали. Но тъй като бюрократичната процедура е стартирала, тя някак си трябва да приключи“, оценява спектакъла експертът от Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков.

Съдбата на руската тръба е дадена в ръцете на Германия, но няма ли това да стане лост в ръцете на Берлин за натиск върху „Газпром“, например за цените на доставяния газ? Юшков много се съмнява в това. „Берлин изначално не беше заинтересован от повдигането на този въпрос, поправките бяха инициирани от други страни. В интерес на Германия е да запази статуквото. А няма да може да се шантажира „Газпром“ със свалянето на цените на газ, защото те се определят в търговските договори, а тук става дума за държавно регулиране. За германците това са различни теми“, пояснява експертът.

Второ, ако Германия разпростре действието на Третия енергиен пакет върху 12-милната си икономическа зона, където минава руският газопровод, това ще означава да се разпростре европейското законодателство върху цялата акватория. „Газопроводът не може да работи до немската акватория в един режим на натовареност, а в немската – в друг. Той или работи на пълна мощност, или не. В това беше и принципният момент на поправките. И именно за това говори юридическата служба на ЕК през миналата година“, добавя Юшков.

При първия опит на противниците на руския проект да прокарат тези опасни поправки юридическата служба на ЕК даде ясен и еднозначен отговор – колкото и да не му харесва на Брюксел „Северен поток 2“, той не е готов да стигне до правов нихилизъм. Не може да се прилагат европейски правила за трети страни, това е в разрез с международните правила и морската конвенция на ООН.

Пунктът, че Германия трябва да съгласува с ЕК

изключването на „Северен поток 2“ от Третия енергиен пакет, е по-скоро формалност

Решението се взема от Берлин, който просто известява за това ЕК. „Берлин просто съобщава на ЕК в какъв правен режим ще работи „Северен поток 2“, а режимът се избира от Германия. В противен случай това би било загуба за немците. Главната битка е за това кой ще дава зелена светлина“, смята Юшков.

Що се отнася до неочакваната поява на Франция на енергийното „бойно“ поле, то тя най-вероятно решава свои проблеми с Германия. Ситуацията със „Северен поток 2“ просто й е дошла дюшеш. И Берлин, вероятно заради руските и собствените си енергийни интереси, е трябвало да „заплати“ нещо на Париж. „Малко преди тази история французите предлагаха комплекс от реформи на ЕС, немците бяха против някои пунктове, тъй като те носеха значими разходи, а главен спонсор за това е Германия. На французите им трябваха не ползи в енергетиката, а одобрение на определени реформи от страна на Германия. Газопровод в замяна на политически реформи – такава беше размяната в рамките на ЕС“, смята Игор Юшков.

По такъв начин „Северен поток 2“ отново получи зелена светлина. Въпросът с несговорчивата Дания, която още не е дала разрешение за полагане на тръбите в териториалните й води, вече не е толкова важен. Налице е нетруден обходен маршрут на датските морски владения.

Газопроводът EUGAL, който е продължение на морската част на „Северен поток 2“ на европейска територия, се реализира в рамките на Третия енергиен проект и затова при него няма нужда от изключването му. Той се строи от европейците, а „Газпром“ само подава заявка да се строи тръба според неговите мощности и за определен срок. По същия начин действа „Газпром“ и в ситуацията с втората тръба на „Турски поток“. Газопроводите за руски газ на европейска територия трябва да се строят от самите европейци, в рамките на собственото им законодателство.

„Като гледаш европейските правила, „Газпром“ трябва да се отпусне и да си свирка – там строят за теб всичко, не се харчиш за нищо. Проблемът е в това сега да се накарат европейците да спазват собствените си правила“, казва Юшков.

Не бива да се допусне само едно нещо, че САЩ така просто ще се предадат. Те могат например да оспорят поправките, но тогава ще трябва да се преборят вече директно с Германия. Цялата тази история с директивата на ЕС за „Северен поток 2“ бе охарактеризирана от министъра на икономиката на Германия Петер Алтмайер като „мощен сигнал“ за всички идеологически мотивирани критици на газопровода, в това число и САЩ. Първо, според думите му, „всяка страна има право свободно да подкрепя онези икономически и търговски отношения, които тя смята за правилни. „Северен поток 2“ е преди всичко частен проект, одобрен вече от много страни. Второ, ЕС показа, че може да действа сплотено по този въпрос: „германско-френската общност сработи“.

„Възможно е

САЩ да прехвърлят усилията си върху втората тръба на „Турски поток“,

защото ситуацията там засега е на начален етап. Ако 600 км от „Северен поток 2“ вече са изградени, то „Турски поток“ още не е започнат на европейската суша“, казва Юшков. На юг „Газпром“ претърпя веднъж поражение и се отказа от „Южен поток“. И макар че този опит направи компанията по-внимателна, там няма, както на север, толкова силен и самостоятелен партньор.

Превод: Тихомир Тодоров