|

Защо Унгария стана главният кръстоносец на Европа

Тя е опора на национализма, религиозността и „традиционните ценности“

Дмитрий Бавирин

 

В навечерието на изборите за Европарламент премиерът на Унгария Виктор Орбан отново вдигна залозите във войната си с ЕС. Според него Брюксел иска да унищожи европейския национализъм, като засели континента с мигранти мюсюлмани, и затова Будапеща трябва да поеме върху себе си защитата на християнството. Може да прозвучи смешно, но Унгария наистина подхожда за тази роля.

Унгария и Чехия няколко века са били част от една държава, но от социална гледна точка те може да се възприемат като антагонисти.

Чехите са един от най-атеистичните народи на континента, което е следствие от Хуситските войни, и проявиха след разпада на Варшавския договор нетипичен за Източна Европа либерализъм, независимо дали става дума за секс-малцинства, проституция или леки наркотици. Унгария, напротив, е опора на национализма, религиозността и „традиционните ценности“.

Вярно, това като че ли не се отразява на столиците им. Ако Прага е тихо бюргерско градче, то Будапеща е меката на младите европейски купонджии с всички произтичащи от това инфраструктурни последици.

Като цяло не е учудващо, че именно Унгария сега претендира за ролята на „най-добър кръстоносец в ЕС“, че и за „главен защитник на християните“ на континента, на който, между другото, живее и самият римски папа.

В понеделник премиерът

Виктор Орбан отново призова Евросъюза „да защитава християнските ценности от мигрантите“

И което е още по-показателно, обвини Брюксел в налагането на „нов интернационализъм“ чрез поощряване на миграцията.

Тоест ЕС специално поощрява притока на мигранти от мюсюлмански страни, за да размие европейските общества и да погребе самата идея за национална държава. Каквато определено е и съвременна Унгария.

По-точно,

Унгария стана истинска национална държава благодарение

на Виктор Орбан.

Преди партия „Фидес“ беше типична либерална прозападна партия, но постепенно Орбан – един от основателите й – я насочи в посока десен консерватизъм. Първият му премиерски мандат през 1998–2002 г. бе ознаменуван не само от влизането на страната в НАТО, но и с ръст на русофобията – дотам, че на „руските окупатори“ понякога им отказваха обслужване в ресторантите.

При второто му идване на власт през 2010 г. Русия вече не се възприемаше като заплаха, защото ролята на лошия персонаж, посягащ на унгарската национална идентичност, се пое от ЕС. Скоро между Брюксел и Орбан се разгоря открит конфликт, който продължава и досега. В центъра му са положенията в новата унгарска конституция. Предишната е приета още през 1940 г. и впоследствие в нея са направени много поправки. В новия основен закон Унгария се разглежда като защитник на интересите на всички унгарци независимо от гражданството им (и затова унгарските диаспори зад граница могат да гласуват на национални избори). При това се подчертава, че народът на Унгария се обединява от „Бога и християнството“, че бракът е „съюз на мъж и жена“ и че животът започва от момента на зачатие, а държавата има задължението да „защити живота“.

Абортите в Унгария засега не са забранени, но както смятат в Брюксел, Орбан води страната именно към това.

Унгарците в конфликта между премиера им и ЕС горещо застават на страната на Орбан,

възприемайки го като защитник на националните интереси. На изборите през 2014 г. „Фидес“ взе 66,83%, а още 11,56% получиха националистите от „Йоббик“.

Впрочем не трябва да се мисли, че голямата популярност на Орбан е обусловена само от заявленията му за Бог и защита от мигрантите. В актива му има бодър икономически ръст и много социални проекти, леви по дух.

Например той върна безплатното висше образование и помогна на хора с ипотеки да се измъкнат от дълговата яма, възникнала след финансовата криза. В рамките на същата реч, в която осъди „интернационалния Брюксел“, той обеща да въведе в страната финансова помощ за майката и даването на кредит на сума повече от 30 000 евро на всяка унгарка, която за пръв път се омъжва (след раждането на деца сумата за изплащане се отлага и намалява, а при повече деца кредитът изцяло се опрощава).

Същевременно унгарците ги ласкае ролята на европейски кръстоносец и амбициите на премиера намират горещ отклик сред тях. Поради исторически причини за тази нация са характерни не само национализъм, но и някои имперски стремежи.

В резултат на това битката на Орбан с един от най-злите му врагове и активен привърженик на глобализма, Джордж Сорос, бе изцяло изгубена от последния.

И трябва да се признае, че Унгария е много подходяща за ролята на „водещ християнин в ЕС“. За да опонират по-успешно на Брюксел по въпросите на миграцията, страните от Източна и Централна Европа направиха специален клуб с името Вишеградска четворка. Освен Унгария в нея влизат също Полша, Словакия и Чехия.

Чехите обаче, макар и да не харесват мигрантите от юг, не могат да претендират за званието опора на християнството, защото мнозинството се определят като атеисти. Словакия също не е достатъчно подсигурена и влиятелна. Остава Полша, която също се смята за консервативна християнска крепост. Но има две тънкости.

Първо, управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ с основание се възприема от Брюксел и половината от страната като сборище, меко казано, на не съвсем адекватни хора, които не толкова защитават християнството, а го дискредитират. Поради това партията е далеч от популярността на „Фидес“ и рано или късно властта ще премине към абсолютно лоялната на Брюксел „Гражданска платформа“, чийто бивш лидер е председателят на Съвета на Европа Доналд Туск.

Второ, самата идея на полския национализъм е неделима от Католическата църква, докато патосът на Орбан е общохристиянски. Това е свързано с факта, че повече от половината унгарци са католици, а Орбан е протестант калвинист, както и още 15% от населението. И в неговата идея унгарците ги обединява в нация не конкретна църква, а християнството като такова.

От руска гледна точка Орбан е ситуационен съюзник не заради общото му отношение към традиционните ценности. Като упорит и идеен националист Орбан стана костелив орех за брюкселската бюрокрация и с това разцепва прословутото „европейско единство“, градено включително и срещу Русия.

Като

защитник на националния производител и пазарите му,

той се обявява рязко срещу санкциите против РФ, тъй като те носят загуби на унгарския бизнес.

Като апологет на всичко унгарско, той стана враг на украинските власти и сега воюва в брюкселските коридори за правото на унгарците от Закарпатието да имат унгарско гражданство и унгарско образование (което Киев реши да премахне). Блокиране на заседанията Украйна – НАТО е негова лична заслуга.

И така за каквато и роля да претендира Орбан, засега той действа в интерес на Русия и по неволя е руски адвокат, залагайки на противоречията в ЕС. Ако му кажеха това в периода, когато той гонеше от страната „безбожните съветски войски“ или наливаше вода в мелницата на унгарската русофобия, той едва ли щеше да повярва.

Превод Тихомир Тодоров