|

Лидерът на АТАКА в НС: Каква ще е ролята на Северна Македония в НАТО?

Има ли подготовка за военни действия на Балканите и в Европа, пита Сидеров

Госпожо председател, госпожо вицепремиер, господин председател на македонския парламент, дами и господа народни представители,

Господин председател, аз ще рискувам да наруша патоса, с който днес колегите се изказват. Аз съм писал и поезия, но в политиката трябва да търсим конкретните практически изгоди, когато правим нещо. Изгоди за всяка една страна. Когато говорим за отношение към Северна Македония, аз си спомням и като по-препатил, че през януари 1992 г. заръчах заглавие в ръководения от мен вестник „Демокрация“ – „България призна Македония“. Беше пак така тържествен ден, по същия начин в Народното събрание имаше такива възторжени изказвания, които сочеха един светъл път на това наше признание, мисля, че бяхме първата държава, която призна Македония, и малко след това го направи Република Турция.

За съжаление обаче

това наше признание не беше последвано от истинско сътрудничество –

икономическо, културно и всякакво, каквото би трябвало да има между две съседски държави. Напротив, имаше периоди на замразяване на отношенията, липса на всякакви отношения, имаше периоди на спор за име, език и прочее, за националност. И тези спорове не са заличени. Те не са преминали, не са изчезнали с подписването на договора между Македония и България на 1 август 2017 г. за сътрудничество и приятелство, който, разбира се, е нещо добро. Тъй като ние задължително трябва да имаме приятелски и добросъседски отношения с Република Северна Македония и тези отношения да стъпват на практически изгодни действия.

Затова, госпожо председател, аз ще си позволя, макар че сега говорим за ратификация на присъединяването на Северна Македония към НАТО, да ви предоставя изработен от мен и мои колеги анекс към този договор. Г-жо Захариева, хубаво е, че и Вие ще се запознаете. Той не противоречи на същността на договора, напротив, допълва го. В този анекс става дума, че двете страни ще се въздържат от всякакви спекулации и опити за обсебване и присвояване на исторически събития и личности, които са определени като общи за двете страни, и т.н. Става дума за ситуации, в  които се появяват спорове за исторически имена, факти и личности. С този анекс въпросът се изчиства и по този начин може нашето сътрудничество да бъде пълноценно и без никакви спорни моменти.

Искам също така да кажа, че тук чух много патетични думи за ценностни системи, за Северноатлантическия пакт, който беше посочен като ценностна система. Много се извинявам, дами и господа, скъпи колеги, но

ценностните системи са описани в книги като Новия завет,

Корана, но не и в договор за военно-политически блок. Не може един военен блок да бъде ценностна система. България е била член на различни военни блокове в историята си. Тя беше участник в коалицията на Третия райх до 1944 година, след това беше в съветския блок и член на Варшавския договор, сега е член на НАТО. Това са различни завои, перипетии в нашата история, но те са били взимани като решения пак от политическия елит. Тук, в тази зала, са ръкопляскали депутатите, когато на 1 март 1941 г. министър-председателят Филов е подписал тристранния пакт за присъединяване на България към оста Рим – Берлин – Токио. След това бяхме победени в тази война. Над София се изсипаха бомби, загинаха и цивилни хора, много жертви имаше. Нека

да не обявяваме нашето членство във военни блокове за ценностна система

Това е молбата ми. Защото това не е ценностна система. Това може да бъде конюнктура, може да бъде временно решение на отбранителната стратегия на България. Дали НАТО е най-доброто решение, дали въобще трябва да има военни блокове в днешно време, след разтурването на Варшавския договор. Спорна тема, която бих се радвал да я чуя като дискусия в българското обществено пространство. Защото, когато Буш и Горбачов се договаряха Берлинската стена да падне, е имало споразумение, договорка, макар и устна, военните блокове да бъдат закрити. Както Варшавският договор, така и НАТО. Е, единият беше закрит, другият не.

Сега членството в НАТО се обявява като гаранция за сигурност и мир. Само че сигурност и мир срещу кого? Аз съм длъжен да задам тези въпроси, защото наистина сме се нагледали на много исторически обрати в българската история. Срещу какво гарантира членството в НАТО? Срещу кого, кой е врагът? Този въпрос също трябва да го задаваме. Някак си по комсомолски възторжено се радваме на присъединяването на нашия съсед Северна Македония към НАТО. Не отчитаме, може би не правим сериозния анализ какво точно значи това.

Какво прави НАТО на Балканите?

Какво ще прави? Има ли подготовка за военни действия на Балканите и в Европа изобщо? Аз виждам такива признаци, но някой ще каже, че прекалено много се вглеждам и търся подробности, които ги няма. Има ги. Каква ще бъде ролята на Северна Македония в Северноатлантическия пакт на Балканите? Тези въпроси бих се радвал да ги чуя от представители на правителството, нашия политически елит, от коментатори. Защото само радостта не е достатъчна.

Да, аз и моите колеги сме категорично за приятелски добросъседски и пълноценно приятелски отношения със Северна Македония. Те да включват и икономическо сътрудничество, и културно, и общуването между хората, и в същото време никой в Северна Македония да не се притеснява по никакъв начин от нищо, когато каже, че е с българско самосъзнание. Това също е въпрос и моите колеги знаят добре, че той съществува. Тези теми трябва да бъдат разчистени. Те трябва да бъдат в един спокоен творчески, конструктивен диалог. Мисля, че анексът, който предлагам, госпожо вицепремиер, ще помогне на това. Разгледайте го, редактирайте го, ако трябва, но нека той да бъде стъпката към отношения между България и Северна Македония, които да са стъпили на взаимната изгода и интереси. Така е в политиката и в дипломацията. Иначе всичко друго е въпрос на отбелязване и на тържествени дни. Няма нищо лошо, нека да отбележим този ден. Един жест към нашата съседка, жест на приятелство, но да не забравяме, че интересите на държавите си остават винаги задача номер едно за всяко управление.

Благодаря ви за вниманието. Желая успех на Северна Македония!

 

Изказване на Волен Сидеров относно Законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, 20 февруари 2019 г.