|

Лидерът на АТАКА пред Агенция „Фокус“: С анекс предлагам Македония да не спекулира с историята ни

Искам да видя готовността дали ще се  приеме и какво е общественото мнение по въпроса, коментира Сидеров

Цоня Събчева

 

- Вестниците са очевидно част от вашата житейска и политическа биография, г-н Сидеров. И тази седмица имахте проблеми с публикация във в. „Атака“. Публикация, предизвикана по повод изказване на ваш коалиционен партньор в телевизионно предаване.

- Не, не може да се каже, че съм имал проблеми. Просто екипът на вестник „Атака“ отговори на една обида. Мисля, че това е логично. Аз не искам да се спирам на обидата и на това, защо е произнесена. Вероятно в момент на нервност.

Да кажа за вестник „Атака“ няколко думи. Това е вестник, който съм поддържал вече наистина. Той тръгна като всекидневник 2005-а, от октомври. Тогава ние сме в парламента, аз съм председател на групата на АТАКА и всеки Божи ден аз пишех колонка на първа страница, коментар. Вие знаете добре, че кратките форми са най-трудни, примерно 20 реда. Всеки ден по актуална тема. Това е може би в продължение на две-три години.

2012 година стана седмичник, защото вече трудно се издържаше. Но от 2005 до 2011 г. беше всекидневник и никой не вярваше, че ще издържи и ще го поддържам.

Спомням си, че като излезе един от първите броеве, засичаме се с Петьо Блъсков в едно заведение, който беше заедно с колеги от Пресгрупата. И Блъсков ми казва: Ей, бай Сидеров, това колко време ще излиза, вестникът. Ами сигурно няколко години поне, му казвам. Той не вярваше, че ще излиза дълго време. Въобще смятаха, че си играя на вестник. Но той си беше хубав вестник, имаше много сериозно присъствие. И продължава да излиза. Само че сега някой ще каже – партиен печат. Пък аз не го гледам като партиен печат, гледам го като изразяване на мнение или пък влизане в ниша, където няма никой.

Така е и с телевизия „Алфа“, която започна през 2011 г. Просто защото имаше период, в който аз категорично не бях отразяван като политик, като водач на партия и като избран от над 300 хиляди човека, 2006 г. от 650 хиляди. Нула отразяване. Най-фрапиращият пример – 3 март 2006 г. Събирам между 30 и 50 хиляди души на площад „Св. Александър Невски“. Невиждано от 1990-а, от големите митинги. Нито един кадър по нито една телевизия. През 2006 г. вече съществуват Нова, бТВ, БНТ, може би още някоя, не мога да се сетя. Камерите им бяха там, нито един кадър не показаха. Просто ей така, един общ план, само колко хора са се събрали. Да не говорим за речта ми, за думите ми. Не говоря за самолюбие или нещо егото ми да е наранено. Не, медиите са длъжни да предават на обществото това, което то избира. Част от обществото е избрало партия АТАКА и мен, аз съм в парламента. Медиите са длъжни да казват на хората: този, който сте избрали, говори това, и хората, които събира, са тези. Аз не искам нищо друго, не искам да ме хвалят.

- Зададох ви въпроса не за друго, а защото предизвика това поредно напрежение между вас с Валери Симеонов, друга поредица въпроси – за целостта или за разпада на коалицията Обединени патриоти. Пред разпад ли са Обединените патриоти?

- Аз мисля, че тримата лидери на тая коалиция сме на мнение, че сме подписали споразумение и план за управление за четиригодишен мандат. Сега тези въпроси и тези съмнения за разпад идват от неяснотата, как ще се явим на евроизборите. Аз бях на мнение, че трябва да действаме заедно и да направим силен резултат. Това се вижда, че е все по-невъзможно. По различни причини, но не искам това да се превръща в нападки към някой от другите двама, защото изобщо това не ми е цел. И тук трябва да се каже, че ако стане така, че не се явим заедно, то това не трябва да се отразява на програмата за управление. Тоест да не се обвързва явяването на евроизборите на партиите от Обединени патриоти поотделно или в различни други формати и да се обяви, че това е краят на управляващата коалиция. Ако това с моите колеги съумеем да го съобщим на обществото, културно и убедително, аз ще съм доволен. Защото останалото, отношенията между нас, както се казва, ще си ги изчистваме, оправяме. Може пак да се разделим, нищо не е гарантирано. Но ако това се разберем, то ще има един сигнал, че нашето явяване на евроизборите няма връзка с довършването на мандата. За мен това е важно, защото сега има много критики към управлението, но се вижда, първо, че алтернативно управление не може да се формира в момента. Второ, има неща, които са и положителни и които искат повече време и процес. И в крайна сметка нека пък Борисов да си завърши веднъж един мандат.

- Ще подкрепите ли концепцията на вашия колега Красимир Каракачанов за справянето с циганската престъпност? Срещу нея излязоха доста реакции.

- Аз я видях тази концепция. Много се радвам, че колегите от ВМРО са положили усилия на тази тема. Когато си в управлението и пишеш концепция, трябва да кажеш и как тя ще се приложи. Те са много страници, видях ги, няма неща, с които да не съм съгласен или пък да противоречат на вижданията ми. Напротив, даже в разработките на партия АТАКА има голяма част от тях. Но не е това въпросът, кой ще ги каже или пък ти защо ги казваш, след като аз първи ги казах. Въпросът е, дали и как могат да се приложат. Затова моят съвет към Каракачанов ще бъде, когато се видим, да внесе тази концепция в Министерския съвет. Той е вицепремиер. Да я внесе там, да се разгледа в Министерския съвет и ако тя там се приеме, при нас, в парламента, да дойдат законовите промени, които Министерският съвет или отделни министерства смятат, че трябва да бъдат направени.

Г-н Цветанов като лидер на най-голямата парламентарна група да каже „да, добре, ще ги приемем“, аз като лидер на Обединените патриоти, „Воля“, БСП, ДПС също ще си кажат мнението. И тогава ще се види кое може да стане и кое не може да стане. Най-сериозната ми забележка, предупреждение и подчертаване е: в никакъв случай такава концепция не трябва да води до напрежение. Тъй като това е много опасно за България. У нас ромското население е голямо на брой, голям процент, натрупани са страшно много проблеми. Те не могат с един удар на меча да се разсекат и затова трябва да се работи внимателно, трябва да се работи конструктивно, без да се предизвиква напрежение. Това, което го наричат междуетническо напрежение, но както и да го наречем, си е гражданско напрежение. Защото това е възможно. Това ще бъде моето предупреждение и към Каракачанов, и пред правителството. Аз смятам, че Борисов също ще погледне по такъв разумен начин на концепцията и да видим практически какво може да се направи, така че това да не се приеме като репресия, като натиск или като отнемане на права на част от обществото.

- И още един въпрос от седмицата. За Македония. На посещение у нас беше премиерът на страната Зоран Заев, но остават съмненията за качеството на подписания договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Той е различен от договора на Македония с Гърция. Там Гърция разчисти проблемите си. За България те остават и човек би си помислил дори, че те тепърва започват с членството на Македония в НАТО и ЕС.

- За това членство трябва да има българско съгласие, да започнем от края. Но само да отбележа колко беше сложно и продължава да е сложно това отношение с Македония. Спомняме си дипломатическата дейност на Борисов. Това, което направи с лидерите на съседните държави, и тогава имаше голямо раздвоение в обществото ни. Това, което се прави с Македония, дали не е предателство – силната дума национално предателство. Защото този договор водел до признаване на македонска нация и език. Другите обвинения бяха, когато между Гърция и Македония се сключи споразумение за името, защо България не участва или защо не взе отношение. Имаха основание тези критики, но за да отговоря кое и защо е и кое – не, трябва да съм Борисов. Защото той знае, той има пълната информация. Аз не мисля, че на един български премиер му е лесно да влезе в тая тема и да стигне до някакви решения. В крайна сметка мисля, че повечето хора приеха за успех това, че ние отпушваме някакви отношения с Македония, защото досега нямахме никакви и това беше парадоксът. Гърция, която не признаваше името, си търгуваше, отваряше банки, албанци, Турция, кой ли не, всички други, Сърбия, разбира се, България даже почти нямаше икономически отношения. Това донякъде се регулира сега с това подобряване на отношенията.

- Но може ли да се подобри самият договор? Да придобие конкретност?

- Именно такова подобрение предложих още през лятото на миналата година. Сега го предлагам медийно и като обществен интерес, защото искам да видя готовността дали ще се приеме. Това е анекс към договора, написан е много внимателно, много добре юридически. Самият договор позволява да има анекс към него, така че да не каже някой, ама това не може да стане. Накратко той казва, че двете страни се задължават да не спекулират с исторически факти, събития и личности по начина, по който Македония обикновено го прави. България няма как да го прави, защото няма с какво да спекулира. Но тази спекулация е налице, чухме от Заев такива неща, които подразниха и бяха свързани с Илинденско-Преображенското въстание и по други поводи.

- С цар Самуил също.

- Да, продължават такива подмятания, които дразнят. Този анекс изчиства нещата. Някой ще каже: ама Македония няма да го подпише. А ще иска ли нашето съгласие за НАТО? Ще го иска. Ето ви дипломация, така се прави.

- Как анексът изчиства нещата?

- Той задължава страните да не правят спекулации, като има и описано как това нещо да се санкционира, тоест да доведе до евентуално прекратяване на договора или до неговото временно замразяване. Самият факт, ако той се приеме от двете страни, говорим най-вече за Скопие, самият факт този анекс да се придвижи означава, че България си защитава по-добре интереса и ще изчезне това раздразнение в обществото, че ето виждате ли, ние подадохме ръка, само че всичко е на наш гръб и продължава манипулацията с нашата история. Това дразни, ще дразни и все пак има и международен път. Борисов има възможността по международен начин, с натиск отвън, защото в момента Македония е много обгрижена, да се каже на ръководството на Македония: „Приемете тези условия, защото така е редно. Хайде стига вече с тия детски градини, бъдете възрастни хора и престанете да спорите с България за царе и царици“. Мисля, че може да стане при добра дипломация и разумен подход.

 

 

 

Текстът на анекса, предложен от Сидеров

„Създава се нов чл. 11а със следното съдържание:

Член 11а

1. Двете договарящи се страни ще се въздържат от всякакви спекулации и опити за обсебване и присвояване на исторически събития и/или личности, които са определени като общи за двете Договарящи се страни. Всяка от двете Договарящи се страни ще се въздържа от всякакви спекулации и опити за обсебване и присвояване на исторически събития и/или личности, които са определени като принадлежащи единствено и само към историята на едната от двете Договарящи се страни.

2. Исторически събития и личности се обявяват за общи с решение на Комисията по Член 12 по предложение на Комисията по Член 8, параграф 2.

3. По реда на параграф 2 дадени исторически събития и/или личности могат да бъдат обявявани за принадлежащи единствено и само към историята на една от двете Договарящи се страни. В този случай обаче решението на Комисията по Член 12 трябва да бъде ратифицирано по предвидения в Конституциите на двете Договарящи се страни ред, за да има сила.

4. До обявяването на дадени исторически събития и/или личности за общи по реда на параграф 2 Република Македония ще се въздържа от всякакви спекулации и всякакви опити за обсебване и присвояване на следните исторически събития и/или личности:

а) Владетелите на Първата българска империя от Крумовата династия и от династията на Комитопулите от кан Крум до цар Иван Владислав включително, особено по отношение на владетелите, управлявали със столица на империята Охрид.

б) Всички исторически личности, свързани с националноосвободителната борба и борбата за обединение на българския народ в единна държава, обхващаща териториалните предели на Българската екзархия, така както последните са били определени в съответствие с чл. 10 от Фермана на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г.

в) Всички исторически събития, свързани пряко или непряко с личностите по точки „а“ и „б“ от настоящия параграф.

4. По смисъла на настоящия член обсебване и присвояване означава определянето на обявените за общи исторически събития и/или личности за изцяло и единствено македонски или изцяло и единствено български.

5. По смисъла на настоящия член спекулации означава всякакви опити исторически събития и/или личности да бъдат представяни по начин, който не съответства на известното за тях от обективни, автентични и доказани исторически извори, съобразно докладите на Комисията по Член 8, параграф 2.

6. Ще се смята, че една от Договарящите се страни е в нарушение на настоящия Член, когато спекулациите и/или опитите за присвояване и обсебване на исторически събития и/или личности са извършени от нейния държавен глава, от ръководителя на правителството й, от лице от състава на правителството, както и от всякакви други високопоставени лица, част от органи на държавното управление, предвидени в Конституциите на двете Договарящи се страни.

7. Нарушението на настоящия член ще се смята за несъществено за целите, предвидени от настоящия Договор, ако Договарящата се страна, в разумен срок, не по-дълъг от един месец, вземе адекватни мерки спрямо конкретния нарушител, според предвиденото в Член 11, параграф 6, и поднесе на другата Договаряща се страна съответните извинения”.