|

Преди 15 години нарязахме самолети, каквито трябва да купим сега

Последните МиГ-23 на авиобаза „Доброславци“ малко преди да бъдат нарязани на скрап

МиГ-23 МЛД е стратегическият отговор на F-16

Боян Аспарухов

 

В предаването „Капиталът“ проследявам технологичния упадък на България след идването на демокрацията. Това, че по магазините има нови марки перални машини, хладилници, климатици, телевизори и автомобили, съвсем не означава, че българинът е вдигнал технологичната летва на своето производство. Напротив, от две-три десетилетия сме се ориентирали в производство предимно на суровини и предлагане на услуги. Много примери съм давал за унищожено производство в различни отрасли – химическа промишленост, хранително-вкусова, машиностроителна, военна промишленост.

Сега продължавам темата с унищожената военна индустрия и ще фокусирам вниманието ви върху унищожението на изтребителите МиГ-23.

Този изтребител е изключително интересен от гледна точка на днешния ден поради две много съществени причини. Първо, България е имала лиценз за усвояване на тази машина. И, второ, МиГ-23 МЛД е стратегическият отговор на F-16, което означава, че са почти идентични.

Неизбежно идва въпросът – защо днес сключваме сделка за близо 2 млрд. лв. за самолети, каквито сме имали преди 20 години? Защо преди 20 години съветският еквивалент на американския F-16 – МиГ-23 МЛД, е снет от въоръжение и нарязан за скрап, а днес, 20 години по-късно, купуваме същия клас самолети?

Ако през 1984 и 1985 г. у нас пристига първата ескадрила от 16 изтребителя МиГ-23 модификация МЛД, чисто нови, направо от завода, днес ще платим близо 2 млрд. лв. за 8 изтребителя F-16, самолет, който е бил актуален преди 35 години. Очевидно преминаването ни от Варшавския договор към НАТО струва прекалено скъпо.

Нещо много съществено. В средата на 80-те години ние сме политически, икономически и военен партньор на друг международен съюз – съюза на страните, подписали Варшавския договор. Съветските партньори тогава ни дават лиценз и осигуряват помощ за усвояване технологията на новия изтребител МиГ-23 МЛД. Този факт подчертава изключителното място на България на технологичната карта на света, защото

само България и ГДР са имали такъв лиценз

На България е предоставена възможност през 80-те години да развива цяла инфраструктура за поддръжка и експлоатация на МиГ-23, да създаде специалности във военните училища и университети, да изгражда изтребителни авиационни бази и да развива ремонтна промишленост, която обслужва както вътрешния, така и външния пазар.

35 години по-късно нищо от това не е останало

Самолетите МиГ-23 са нарязани за скрап, цялата инфраструктура е изведена от експлоатация, авиационните бази не се използват по предназначение.

Това са остатъците от бившата авиобаза „Габровница“

Летище „Габровница“ има 50-годишна история, като през последните 15 години е известно като „Домът на изтребителите МиГ -23“. МиГ-23 МЛД е модификация на съветски изтребител за противодействие на американски F-16. Казах, че през 1984-1985 година у нас пристига първата ескадрила МиГ-23. За експлоатацията на този самолет е създадена специалност, изучавана във Висшето военно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Подготвяните там технически кадри са изпращани в 1-ва и 2-ра изтребителна авиационна база. В авиобазите в Доброславци и в Габровница са комплектовани звена с технически подготвени кадри за поддръжка на изтребители МиГ-23.

През есента на 1984 година на изтребителна авиобаза „Габровница“ пристигат 8 самолета. Те са произведени в началото на същата година. В началото на 1985 година пристигат още 8 от тези самолети. Това е последната серия изтребители от тази модификация. Днес казват на това „фейслифт“. Искам да ви цитирам думите на инженер Петър Цветков, който 14 години работи по поддръжката на МиГ-23:

Като по-сложен самолет МиГ-23 е малко по-скъп за поддръжка от МиГ-21. Но като технология и възможности е доста по-добър, дори бих казал, че почти няма база за сравнение. Макар МиГ-21 да е една легенда не само в нашите ВВС, но и в световната изтребителна авиация, по съвременните стандарти МиГ-21 не покрива голяма част от изискванията за изтребител, особено с остарялото си радиоелектронно оборудване и въоръжение. Дори към днешна дата МиГ-23МЛД (12 години след снемането му от въоръжение) изглежда доста прилично с бойните си възможности в сравнение с масовите бойни самолети в Европа и НАТО.

Думи на инж. Петър Цветков, взети от интервюто му за „Аеропрес“, публикувано на 24 юли 2017 г. Инженер Цветков работи 14 години по МиГ-23 и споделя, че често войсковият ремонт прераства и в заводски. Ето ви още един цитат от интервюто:

Стигали сме до елемент на платката. Това беше редовна практика през последните години на експлоатация. Дори в ремонтния завод в Пловдив не ремонтираха платки или поне така твърдяха пред мен. Сменяли сме сами различни елементи като кондензатори, транзистори, интегрални схеми. Тези технологии бяха създадени от нашите инженери, които работеха къртовски. Постоянно експериментираха, защото липсваха подробна документация и пари за ремонти и резервни части. Тези технологии за ремонт се създаваха от инженерно-техническия състав на базата на теоретични знания и експерименти и от записките на гарантите. Това за мен е висока степен на професионализъм. Отговорността носехме ние. След тези ремонти ние запазвахме, дори подобрявахме надеждността на ремонтираните блокове. През последните години МиГ-23 летеше благодарение на професионализма и всеотдайността на инженерите. Летателният състав от Доброславци знаеше много добре тези факти и неслучайно ни наричаха „магьосници“, е категоричен инженерът.

Тези думи на инж. Цветков много добре илюстрират това, което сме имали до 1998 г. – изтребителни авиационни бази в Доброславци и Габровница, инженери за поддръжката им, учебна база за усвояване на технологията и експлоатацията на изтребител, който е бил стратегическият отговор.

Авиобазата в Габровница спира да съществува активно през 1998 г.,

а окончателно прекратява своята дейност на 15 юли 2001 г. – това са „хубавите години“ на Костовия кабинет, време на демократични промени и реформи, които поведоха България по пътя към членство в НАТО и ЕС.

Решението е било на министерските съвети, но то включва отговорността и на министъра на отбраната. Министър на отбраната в Костовия кабинет е Георги Ананиев. За да мине такова решение, касаещо затварянето на авиобаза, стратегически обект, трябва да се произнесе и президентът, тъй като той е главнокомандващ Въоръжените сили според нашата Конституция. Ако президентът не е бил съгласен с решението на Министерски съвет, е можел да наложи вето. Петър Стоянов е бил президент на републиката през 1998 г. и в мандата си е налагал общо 10 пъти вето.

Президентът Петър Стоянов има сайт, на който всеки може да провери какво е свършил по време на мандата си. Аз разгледах сайта на президента Стоянов и не видях там информация за президентско вето над затварянето на изтребителната авиационна база в Габровница. Президентът Стоянов най-вероятно не е имал никакво намерение да налага вето над решението за затваряне на летище „Габровница“, защото взима военния министър Георги Ананиев за съветник в Президентството след приключване на мандата на Костовия кабинет. 1998 г. е време, в което кабинетът от СДС работи усилено за интеграция в НАТО. Президентът Стоянов не изостава. Той е първият български държавен глава, който официално пледира за членство в НАТО. Освен това Петър Стоянов защитава тезата за новия цивилизационен избор на България, който изключва Русия и всичко руско. Следователно Петър Стоянов няма как да е наложил вето срещу решението за закриване на авиобазата в Габровница, където на въоръжение е ескадрила МиГ-23 МЛД съветско производство.

След закриването в Габровница авиобазата се мести в софийското село Доброславци, където е била разположена 1-ва изтребителна авиационна база. През 2003 г. и тази база е закрита. Тогава министър на отбраната е Николай Свинаров, а президент е Георги Първанов. Вероятно тук са нарязани миговете.

По спомени на един от командирите на авиобаза Граф Игнатиево инж. Светослав Славов

през 1989 г. в България е имало на въоръжение 90 самолета МиГ-23,

различни модификации. Според инж. Светослав Славов МиГ-23 е унищожен и нарязан за скрап, защото тези изтребители имат техническите способности да носят и атомни бомби. МиГ-23 се оказва стратегически изтребител, който е стряскал бъдещите ни евроатлантически партньори. Вероятно затова е унищожен, нарязан за скрап, а авиобазите за този самолет затворени. След разпускането на 1-ва и 2-ра изтребителна авиобаза в Габровница и Доброславци дълго време обектите са собственост на Министерството на отбраната, респективно на държавата.

На 1 април 2015 г. летището в Доброславци минава в ръцете на Национална служба „Охрана“. Предоставянето на едно от знаковите ни летища на НСО започва от 1 март 2013 г., когато министър на отбраната в оставка е ген. Аню Ангелов. Кабинетът „Борисов 1“, докато е в режим на оставка, през пролетта на 2013 г. взима решение да предостави цялата база в Доброславци на НСО.

Домът на МиГ-23 е даден на служба за охрана

Защитата на българското небе отстъпва на защитата на разни депутати, министри, президенти и почетни председатели. Както се казва, поравно за всички.

На 28 юни 2016 годна служебният кабинет на Огнян Герджиков решава да смени собствеността на летище „Габровница“ от публична държавна в частна държавна. Към днешна дата имотът е в ръцете на държавата, но тя не знае какво да прави с него. Летището е по-голямо от това в Доброславци. Самолетната писта е дълга 3000 метра.  През 90-те на летище „Габровница“ е кацал Ил-76 за доставяне на ядрено гориво за централата в Козлодуй. Ил-76 е истинско чудовище, натоварен, тежи близо 200 тона. Бетонът на пистата в Габровница е непокътнат, а е полаган преди повече от половин век от немски специалисти. Цялата авиобаза е разположена на площ от 3150 дка и 144 сгради. Този космодрум днес е изоставен, защото технически грамотната част от българското общество в един момент е станала неудобна за партньорство. На технически грамотен човек не можеш да продадеш F-16, при положение че 35 години по-рано този технически грамотен човек е поправял без проблеми почти същите самолети.

Бъдещето на България обаче минава през евроатлантическата интеграция, която очевидно изключва техническа грамотност. Добрият евроатлантически партньор трябва да няма армия, за да може да си купува самолети, кораби, въоръжение, техника… Добрият партньор трябва да може да купува самолети, а не да може да си поправя сам самолетите. Ние вече сме от добрите евроатлантически партньори, защото сме унищожили едно поколение стратегически изтребители. Пенсионирали сме авиотехниците отдавна и сме превърнали едната авиобаза в изоставен град, а другата сме я дали да тренира охраната на технически неграмотните.