|

Тръмп срещу НАТО, ще излязат ли САЩ от съюза?

От много време американският президент говори за напускане на военния блок, защото страните – членки, не искат да плащат 2% от бюджетите си като вноска в Алианса

От много време американският президент говори за напускане на военния блок, защото страните – членки, не искат да плащат 2% от бюджетите си като вноска в Алианса

Валерий Коровин

 

Президентът на САЩ продължава да обмисля идеята за раздяла със Северноатлантическия алианс. Основните разходи в НАТО, както се знае, ги поема Америка. Ако САЩ се решат на такава стъпка, то ще е равнозначно на „унищожаването” на НАТО, се казва в статията.

Всички знаят, че Тръмп е прагматик, а прагматизмът е основата на американската философия. В този смисъл Тръмп е типичен американец, за разлика от либералните кадри на глобализацията, нароили се през последните години в американската политическа върхушка и плетящи срещу него интригите си. В действията на

Тръмп има чист американски прагматизъм и грижа за неговата страна

И от тези позиции трябва да се разглеждат всички решения на Тръмп, в това число и тези, които се отнасят до НАТО и взаимодействието с Европа.

Ако искаме да разберем каква е функцията на НАТО днес, трябва да започнем с предпоставките за възникването му. Алиансът е създаден през 1949 г. в САЩ с цел „защита на Европа от съветско влияние” – това е официалната формулировка от самото начало. По-точно, не на Европа, а онази малка огризка, наричана често Западна Европа, която остава под контрола на цивилизования Запад след Втората световна.

След края на Втората световна война съветският блок беше толкова силен, че без труд можеше да погълне остатъците от Европа, без да остави на Америка дори и малък плацдарм. Съветската армия би могла по инерция да мине Берлин и да спре някъде до Ла Манша за два-три дни. Всички военачалници на Сталин са му предлагали да отидат до Испания с цел окончателното й освобождаване от режима на Франко, но вождът на народите е бил внимателен, обезпокоен от новините за изпитания на ядрено оръжие в САЩ и е решил за начало да възстанови ядрения паритет. Западът е трябвало да вземе решение.

И в тази ситуация създаването на НАТО е било единственото възможно решение, способно поне някак да забави процеса на поглъщане на цяла Европа от съветския блок, който притежава вече и ядрено оръжие.

„И какво виждаме днес? Няма нито съветски блок, нито идеологическа алтернатива на пазарната либерална идеология на Запада. А правоприемникът на СССР – Русия, изцяло забрани идеологията на конституционно ниво, подражавайки на Запада във всичко идеологическо, като маймуна, пародираща човек пред огледалото. Изключена е базовата предпоставка за създаването на Алианса. Няма цивилизационна конфронтация със съветския блок, няма идеологическа конкуренция за глобално доминиране, няма двуполюсен пост-Ялтенски свят, няма нищо, което го е имало в момента на създаване на НАТО и заради което то е създадено. Защо тогава харчим такива луди пари?”, сигурно се пита прагматикът Тръмп.

Може да се направи опит да бъде обяснено съществуването на НАТО например така: след разпадането на съветския блок трябваше някак си да се устроят държавите от Източна Европа, оставени на произвола на съдбата от Русия. От геополитическа гледна точка тогава това се обясняваше с прехода на бившите социалистически държави от евразийския лагер в атлантическия. Тук трябва да се обясни, че съзнанието на западните елити е строго геополитическо.

От гледна точка на геополитиката

има два типа цивилизации – морски, реализиращи атлантически геополитически подходи, и сухопътни, реализиращи евразийски стратегии. Противопоставянето между тях е неизменно, както е неизменен антагонизмът между леда и пламъка, деня и нощта. Единственото, което удържа тези два типа цивилизации от пряк военен сблъсък, е наличието на буферна зона между тях от т. нар. неутрални страни, неприсъединили се към нито един от двата цивилизационни блока в текущия исторически момент, тоест запазващи номинален неутралитет.

От тази гледна точка след разпадането на съветския блок освободилите се от него страни трябваше да получат неутрален статус, за да се предотврати сблъсъкът. Но вместо това стана поглъщане на страните от източноевропейския блок именно от блока НАТО – военен, създаден за геополитическо противопоставяне с евразийския блок, който в определен исторически момент беше под формата на съветския идеологически блок.

И вместо да се оставят като буферна зона, предотвратяваща конфликта, страните от Източна Европа се превърнаха в санитарен кордон, като един вид зона на отчуждение, нужна на атлантическия блок, за да поеме върху себе си първия удар в случай на война. Тоест войната в този ракурс се разглежда като нещо неизбежно, неотвратимо, макар и отложено.

Не буферна зона на мира, а санитарен кордон за война

А войната е нещо неизгодно, ако победата не е гарантирана. А в случая с Русия – какво да говорим.

Така размишлява прагматикът Тръмп, гледайки какво са направили предшествениците му.

Те, разбира се, са изхождали от факта, че Русия е толкова слаба, та не може по принцип да окаже никаква съпротива: каква ти война, ще й викнем, ще я натиснем и тя ще рухне.

Така беше по време на първата вълна на разширяване на НАТО и дори по време на втората вълна на разширяване на изток.

Но сега ситуацията е напълно различна

И това, че Източна Европа е в НАТО, е откровена провокация за война. Дори и да не се прехвърля там периодично американско военно старо желязо и да не се правят опити за маневри, като се провеждат учения, и още повече – да се разполагат там елементи на ПРО. Просто самото членство на тези страни в НАТО си е вече пряко съприкосновение и провокиране на война. „Защо ни е война с Русия”, пита се прагматикът Тръмп. Не само че отдавна вече няма идеологическо противопоставяне, но и на всичкото отгоре ги провокираме. Само с факта на съществуването на НАТО при липсата на Варшавски договор. И от тази гледна точка алиансът НАТО не само че не е необходим, но е и опасен.

През цялото това време

около Тръмп неуморно кръжат либерали и глобалисти,

които се опитват да обяснят съществуването на НАТО с интересите на глобализацията. Един вид, поглъщайки страните от Източна Европа, ние ги включваме в глобалисткия проект, пренагласяме ги според нашите стандарти. „Какви стандарти? Глобален пазар вместо протекционизъм, гей паради и еднополови бракове, права на човека, вместо права на гражданина, разрушаване на традициите, общочовешки котел за претопяване, атомизиране, премахване на всякаква колективна идентичност, секуларизация, а в перспектива – пълно обезчовечаване, мутанти, клонове и киборги? Не, благодаря! Аз съм противник на вашата глобализация и не ми пука за нейните интереси”, може би уточнява Тръмп. Тоест третата точка за обосноваване съществуването на НАТО също я зачеркваме. Добавяме и гигантските разходи от страна на САЩ, отказа на основни участници да увеличават вноските си в НАТО до 2%, тяхната военна и морална несъстоятелност, разногласията в ЕС и общото падане на менталното ниво на западната цивилизация. Плюс спокойствието и готовността за отразяване на всякаква агресия от страна на Русия с непредсказуем резултат. И какво получаваме? Отрицателен баланс. И защо ни е това? Можеше, разбира се, да се приеме Русия в НАТО и изобщо в Западния свят, когато тя се предаваше и беше готова на всичко. Но и това го пропуснахме. След всичко вече казано и направено, то е изключено.

Като обобщим изброеното дотук, включвайки рационалното мислене – а Тръмп, изглежда, е последният в тази лудница, който още е способен да мисли рационално, – като добавим американския прагматизъм и отчетем променилите се обстоятелства, изводът се налага сам. Съществуването на НАТО вече не е оправдано, а и самият алианс отдавна е остарял, морално и физически. Историческите обстоятелства се промениха и сега НАТО е орган, изгубил основното си значение в процеса на еволюционното развитие на организма. С други думи – рудимент.

Превод: Тихомир Тодоров